ще имат унижението, което се стремят да постигнат.
— И Европа отново ще започне да воюва след година-две — намръщи се Рафи. — Уелингтън би бил най-подходящата мишена. Не само всички го уважават, но и всички знаят, че няма да вземе никакви предпазни мерки, защото смята, че ще изглежда като страхливец, ако започне много високо да оценява живота си.
— Дори един вълшебен живот може да си има край — заключи сухо Маги. — Ако му се случи нещо, Британия ще предяви претенции към Франция също толкова категорично, колкото го правят прусаците.
— Като заговорихме за прусаците, какво ще кажеш за полковник фон Ференбах?
Маги допи коняка си, стана и напълни отново двете чаши. Рафи се възхити от начина, по който тесният панталон прилепваше по стройните й хълбоци и бедра. Някога, когато тя се обличаше само в женски дрехи, той не бе могъл да разбере какво пропуска.
Без да съзнава, че е станала обект на подобен оглед, Маги седна и започна:
— Фон Ференбах е типичен прусак, което означава, че чисто и просто съвсем недвусмислено мрази французите. Беше помощник на маршал Блюхер, а сега е военен аташе в пруската делегация.
— Всички прусаци ли изпитват такава омраза към Франция?
— За британците е по-лесно да действат въздържано, отколкото за другите съюзници — започна тя внимателно. — Като имаме предвид колко жестоко са страдали европейските народи, нищо чудно, че руснаци, прусаци и австрийци искат да накарат Франция да си плати. Франция е посяла ветрове и сега жъне бури.
Рафи знаеше причината, поради която тя изпитваше съвсем лична омраза, и запита:
— Как според тебе може да бъде третирана Франция?
Маги погледна нагоре, сивите й очи гледаха студено и твърдо.
— Ако Наполеон стоеше пред наказателен взвод, самата аз щях да дам заповед за стрелба. Но някой трябва да спре омразата, иначе това ще продължи безкрай. Касълрий и Уелингтън имат право, че ако бъде унищожена гордостта и силата на Франция, това ще създаде друго чудовище, срещу което пак ще трябва да се борим. Ако се случи нещо на един от тях двамата…
Тя красноречиво вдигна рамене. Рафи разбра жеста й.
— Те двамата и цар Александър единствени са застанали между Франция и жадната за отмъщение Европа. Мислиш ли, че Ференбах може да иска да убие един от тези трима души?
— Мисля, че ще е по-заинтересован да удари по Талейран или Фуше — отвърна тя. — Те са французи, които са служили и на революцията, и на роялистите, а сега водят преговорите от страна на Франция срещу четирите съюзнически държави. Един почтен прусак би трябвало да ги ненавижда заради ренегатското им поведение.
— Сега, след като ми преподаде урок по политика на конференцията, какво ще правим?
Маги почувства как стомахът й се свива; това, което й се бе сторило разумно, когато говореше с Робин, сега изглеждаше като удивителна глупост.
— Направени са тайни разследвания, но трябва да следим и по-отблизо нашите заподозрени. Аз имам таланта да надушвам мошениците и бих могла да отгатна кой е нашият човек, ако поговоря с всеки от тях.
Тя крадешком изтри изпотена длан в бедрото си.
— Колкото и да ми е противно да си го помисля, ще е полезно ние с тебе да се престорим, че имаме връзка. По такъв начин ще можем да се движим в дипломатическите среди на публичните събития, където се водят повечето неофициални преговори. Тебе ще канят навсякъде и можеш да ме водиш със себе си като твоя любовница.
Ужасно развеселен, той вдигна тъмните си вежди.
— Разумно предположение, но ще можеш ли да понесеш да прекарваш толкова много време с мене?
— Мога да понеса какво ли не — отвърна тя хапливо, — независимо колко ужасно ми се вижда.
Настроението й не се подобри от това, че той се разсмя на висок глас.
— Улучи безпогрешно! Но това доказва моята гледна точка. Мислиш ли, че ще можеш да се въздържиш и да не забиеш ноктите си в недостойната ми плът?
Тя се изправи и каза с мила интонация:
— Пред хората ще се държа точно така, както се очаква от една безмозъчна, оглупяла от любов, женска.
— Само такава ли ще се заинтересува от мене? — Той също стана и в сивите му очи заигра усмивка. — А как ще се държиш на четири очи?
Маги се изруга наум, задето беше допуснала да се разкрие. Опитваше се да води разговора така, сякаш и двамата са професионални шпиони без никакви минали общи истории, но вече не можеше. Двамата с Рафи се познаваха болезнено добре и това винаги щеше да стои помежду им.
Искаше да избяга, защото знаеше, че изпада в опасно положение. Не физически, макар че той бе застанал на не повече от метър и се извишаваше над нея; на този проклетник никога нямаше да му се наложи да прибегне до сила. Само трябваше да се усмихне с онази своя ленива пленителна усмивка точно както го правеше сега…
За да не отстъпи, тя подметна сухо:
— Няма да има никакво „на четири очи“. Става дума за чисто професионален ангажимент.
— Ако мислиш, че става дума само за професионален въпрос, значи си глупава, а не мога да повярвам на такова нещо — отвърна той. — Колкото и да не ти харесва, трябва да се съобразяваш с факта, че между нас има нещо.
Той пристъпи напред и полека я прегърна.
Дори съзнавайки, че той се готви да я целуне, тя не направи никакво движение. Когато устните им се срещнаха, в нея забушуваха вихри — инстинктивно желание да избяга презглава и още по-дълбок инстинктивен подтик да се отпусне в прегръдките му.
Някъде дълбоко в съзнанието й един хладен, разумен глас казваше, че Рафи е прав; щом трябва да се представят убедително като любовници, необходимо е да не се притесняват един от друг. А това нямаше да бъде възможно, ако тя подскачаше като подплашен заек всеки път, щом той я докоснеше.
Само това оправдание й трябваше, за да отговори на целувката му. Обви ръце около шията му и се притисна до него. Независимо от изминалите години топлината и силата на здравото му тяло бяха тревожно познати, също като допирът на езика му и слабият му неповторим аромат на мъж. Но тогава тя беше невинна, а той — нежен, закрилящ млад ухажор. Сега и двамата бяха зрели, опитни в страстта и желанието се разгаряше в тях като подпалено от мълния.
Той леко изстена и притисна хълбоците й плътно до себе си. Желаеше я толкова силно, колкото и тя него, може би дори повече. Знанието й даваше чувство за сила. Той беше започнал, затова на нея оставаше да реши кога да свърши. Но не точно сега, не когато допирът му прогонваше студа и самотата.
Тя неволно въздъхна, когато той погали гърдата й. Зърното й щръкна, по тялото й започна да се разлива гореща вълна. Той започна да разкопчава копчетата на ризата й. Усещайки как гърдите й болят от докосването на ръцете му, тя разбра, че не бива да остави това да продължава, защото иначе ще го накара да я отнесе в леглото. Само след миг, достатъчен да събере сила, тя се изтръгна от ръцете му и се отдалечи на няколко крачки, преди той да има време да реагира.
Той понечи да се приближи към нея, на лицето му бе изписан копнеж. Тя го спря с рязък жест, който означаваше недвусмислен отказ. И каза с възможно най-студения си глас:
— Досадно е човек да бъде привлечен от някого, когото не харесва особено много, но това ще ни помогне за нашия маскарад. Ако ме гледаш така пред хората, никой няма да разбере, че връзката ни е само преструвка.
Рафи спря насред път. В мига, преди отново да надене маската на самообладанието си, тя прочете в очите му гняв и може би нерешително възхищение.
Но никое от тези чувства не пролича в гласа му, когато й отговори по също толкова студен начин:
— Ако реагираш така следващия път, когато те целуна, връзката ни ще стане съвсем естествена.
— Няма да отрека, че те намирам привлекателен, но страстта не е мой господар, затова се подготви
