не я беше предала, а много от тях бяха станали нейни приятелки.
Откакто бе загубила баща си, Маги почти през цялото време бе живяла в Париж, дегизирана като скромна вдовица с безвкусно подбрани дрехи и сиромашка шапка, скрила блестящата й коса. Когато беше свикан Виенският конгрес, тя си бе възвърнала естествения вид и бе заминала за Виена като графиня Янош, движейки се в естествената за дипломатите среда.
Когато Наполеон избяга от Елба и предяви претенции да му върнат короната, тя веднага се върна на поста си в Париж, за да може да праща информация в Лондон. След Ватерло повечето дипломати и безделници, навъртащи се около конгреса, отново се бяха прибрали в Париж, затова тя възкреси графинята и нае къща, достойна за нейния ранг. Но вече се уморяваше да бъде някоя друга, различна от самата себе си.
Робърт Андерсън бе играл много роли през годините. Беше й помогнал да установи прикритието си, осигуряваше й пари, за да живее охолно и да плаща на информаторките си. Той бе създал и каналите й за връзка, а това никак не бе лесно, когато континенталната система на Наполеон беше затворила почти всички европейски пристанища за британците. В различни периоди тя пращаше информация през Испания, Швеция, Дания, дори Константинопол.
Налагаше се Робин да пътува много често. Маги се досещаше, че понякога сам пренася извънредно важни съобщения до Англия, пресичайки тайно Ламанша с помощта на контрабандисти. Почти една трета от времето си прекарваше с Маги, но между посещенията му минаваха месеци. Работата му бе далеч по-опасна от нейната и тя винаги си отдъхваше, когато го видеше жив и здрав.
Защото през по-голямата част от тези години те бяха любовници. Дори в началото, когато отчаяно се нуждаеше от вниманието му, тя съзнаваше, че онова, което изпитва към него, е само приятелство и благодарност, а не романтична любов. Но бе продължавала, наслаждавайки се на топлотата и физическото удовлетворение, което и двамата получаваха. Той беше нейният най-добър приятел, човекът, на когото тя вярваше най-много на света, братът, когото никога не бе имала.
И една сутрин преди три години тя се бе събудила с твърдото убеждение, че приятелството не е достатъчно и че е дошло време да сложат край на връзката си. Толкова много дължеше на Робин и толкова много държеше на него, че й беше дяволски трудно да му каже, че вече не иска да споделя леглото му.
Той обаче винаги се бе проявявал като извънредно внимателен любовник и я разбра. Когато му изтърси всичко наведнъж, той за момент застина. След това спокойно заяви, че не би искал да я задължава да прави нещо, което я кара да се чувства неудобно.
Останаха си приятели и продължиха да работят заедно. Той все още живееше с нея, когато биваше в Париж. Разликата беше, че сега за него имаше отделна стая.
Фактът, че Робин толкова толерантно бе приел промяната в отношенията им, потвърждаваше това, че и той я смята повече за приятел, отколкото за партньорка в живота. Макар че бе предложил да се ожени за нея скоро след като й бе спасил живота, тя знаеше, че бе приел отказа й с облекчение.
И все пак, макар никога да не се бе съмнявала, че е направила точно това, което трябва, леглото й бе студено и самотно. Без съмнение точно затова Рафи й се бе видял така зашеметяващо привлекателен. Тя побърза да отклони мислите си в друга посока.
Робин съвсем неотдавна бе изплуват от мрачините на шпионската мрежа, за да стане чиновник в британското посолство. Маги предполагаше, че лорд Касълрий знае кой е той в действителност, но останалите хора от мисията най-вероятно го вземаха просто за един приятен бърборко без никакви особени качества.
Радваше се, че той е наблизо, и то не само защото компанията му й бе приятна. Имаха нужда от способностите му предвид вероятната заплаха срещу мирните преговори.
След като начерта плана си за действие, Маги навлече неочебийните си вдовишки дрехи и тръгна да навести най-полезните си информаторки. Ако нейните жени знаеха какво да търсят, щяха да успеят да допълнят откъслечната информация на Маги. И ако късметът й се усмихнеше, Елен Сорел скоро щеше да се върне в Париж и да й помогне в изпълнението на задачата.
Маги и Робин седяха пред говеждото варено с една франзела и кана вино и си разказваха какво бяха научили в последните двадесет и четири часа. Разделиха си последното вино и тя каза:
— Значи се разбрахме?
— Да, тримата мъже, на които се спряхме, вероятно са мозъците на аферата, макар че ще трябва да наблюдаваме поне още половин дузина. — Робин прокара уморено ръка през русата си коса. — Дори и тогава остава възможността да не сме улучили нашия човек.
— Е, това е най-доброто, което можем да направим. Предполагам, че можем да предупредим охраната на най-важните лица, но вече имаше толкова много заговори, че всички са станали предпазливи.
— Вярно. — Робин разглеждаше лицето на Маги. Под менящите цвета си сивозелени очи имаше сенки, като от зле изкарана нощ. — Имам една идея, която няма да ти хареса.
Маги прехапа крайчеца на устата си.
— През цялото време досега не съм харесвала повечето от гениалните ти идеи, така че нека това не те спира.
Той не пожела да отвърне на закачката й и продължи:
— Мисля, че ти и Кандовър би трябвало да се представяте за любовници.
— Какво? — Маги тропна чашата си така силно на масата, че виното се разплиска. — Защо, по дяволите, да правя такава щуротия?
— Чакай да се доизкажа, Маги. Нашите заподозрени до един са висши служители, които разпределят времето си между борбите в преговорите и ходенето по приеми и балове заедно с другите членове на дипломатическия корпус. Най-добрият начин да се доближиш до тях е като ходиш на същите тези места.
— Не можеш ли ти да го правиш?
— Аз не съм достатъчно важна личност. Един нисш чиновник няма да си бъде на мястото при такива изключителни случаи.
— Защо да не мога да ходя сама?
Робин започна търпеливо:
— Маги, неразумна си. Достатъчно лошо беше, че отиде сама на онзи австрийски бал, ако го направиш пак, ще се изтълкува така, сякаш си търсиш любовник. През цялото време ще трябва да се отърваваш от мъжете, които се интересуват от тебе поради неполитически причини.
— Имам доста голям опит с подобни личности!
Без да обръща внимание на забележката й, той продължи:
— Кандовър е чудесен придружител. Той е достатъчно важен, за да го канят навсякъде, и същевременно няма официална позиция в правителството. Освен това е приятел на Стратмор и е тук, за да ни помогне да разкрием заговора. Ако се появявате винаги заедно, ще можеш да ходиш навсякъде и да говориш с всекиго, без да събуждаш подозрения.
Отстъпвайки с достойнство, Маги каза:
— Мислиш ли, че наистина е необходимо да го правя, Робин?
— Интуицията ти е най-доброто оръжие, с което разполагаме. — Той прикова очи в нейните, опитвайки се да получи съгласието й. — Често пъти усещаш, че има нещо нередно у човек, когото нямаме причина да подозираме, и излизаш права. Щом няма налице солидни доказателства, трябва да се възползваме от всички предимства, които имаме, а това означава, че трябва добре да се познаваш с нашите заподозрени, за да си съставиш мнение и може би да хванеш някакви следи. Но не можеш да го направиш, ако не се доближиш до тях.
— Прав си — каза тя колебливо. — Ако ги познавах добре, нямаше да фигурират в нашия списък, защото веднага щях със сигурност да доловя невинни ли са, или виновни. Но не знам дали ще мога достатъчно убедително да мятам влюбени погледи на Кандовър. По-скоро бих му метнала чаша с вино в нахалната физиономия.
Робин си отдъхна, знаеше, че е спечелил.
— Сигурен съм, че човек с твоите забележителни актьорски дарби може да свърши добра работа и да увисне на врата на дука. Фактически според мене повечето жени биха ти завидели за работата.
