След като Инге я облече за приема, Маги освободи камериерката и се заразглежда съсредоточено в огледалото. Бе си сложила ярка коралово розова рокля, което гарантираше, че няма да остане незабелязана. Златни верижки висяха на шията й, а бляскавата й коса бе вдигната на сложен възел високо на темето.
Реши, че изглежда прекалено официално, и измъкна една къдрица. Тя се спусна деликатно над голата кожа на едното й рамо като нежна подкана към някой мъж да се замисли какво би станало, ако устните му проследят пътя й.
Поклати глава удовлетворена; бе намерила идеалното равновесие между дамата и куртизанката.
Още не беше станало осем, значи й оставаше време да помисли и за Рафи. Важно беше да разбере какво чувства, преди да започнат с маскарада си, защото бе усетила, че чувствата й внезапно се променят, когато беше близо до него. Непрекъснато се люшкаше между възбуда, гняв и веселост, а това беше опасно. Делото, което бяха започнали, беше прекалено сериозно, за да бъде подложено на опасност поради лични мотиви.
Не трябваше да допуска грешката да му позволява да я целува. Преди всичко, не трябваше да го предизвиква, иначе той щеше да се почувства задължен да докаже мъжествеността си. По-безопасно би било да дразни някой тигър.
За щастие Рафи се бе държал много лошо, когато бе развалил годежа им, но и тя имаше за какво да бъде упрекната в тази работа. Той бе поднесъл извиненията си за този свой грях, когато бе пренесъл телата обратно в Англия. Това беше странна, великодушна постъпка, направена заради жена, която някога бе обявил, че презира. Но каквито и да са били мотивите му, беше уравновесил везните между тях.
Тя трябваше да се преструва, че са се запознали точно преди два дни. Трябваше да го приеме като привлекателен, загадъчен мъж, който като нея иска да открие опасния заговор; нито повече, нито по-малко. Жалко, че беше толкова красив, защото това усложняваше положението. Той беше свикнал да получава онова, което желае, а очевидно я желаеше. Отчасти, както й се струваше, просто защото я намира тук, и отчасти, защото не беше я притежавал през всичките тези отминали години.
Мъжете са като рибари; никога не забравят онази риба, която им се е изплъзнала.
През годините тя бе опознала доста добре мъжете от типа на Рафи. Абсолютната липса на реакция би го заинтригувала, защото той беше свикнал жените да падат сами в ръцете му. Следователно най-добрият подход за нея щеше да бъде приятелството, смекчено с тъжно съжаление, че работата не им позволява да се сближат повече. Това щеше достатъчно да го поласкае и вършеше добра работа.
Отражението й я погледна хладнокръвно, бляскаво и самоуверено. Този образ беше бронята й в тайните войни, които бе водила, и беше много ефикасно. Макар чертите да бяха същите, това не бе лицето на Марго Аштън, дъщерята на полковник Джералд Аштън и годеница на Рафаел Уитбърн.
Връхлетя я тъга. Къде беше отишла онази пламенна девойка, така отчайващо почтена, и защо се бе оказала неспособна да обуздае гнева си точно когато от това зависеха най-много? Всичко бе отишло там, където изчезват младостта и невинността.
За щастие Инге избра точно този момент, за да съобщи, че дукът е пристигнал. Маги повдигна брадичка и обърна гръб на огледалото. Понеже живееше отдавна между французи, започваше да развива досадния вкус към мрачно философстване. Слава Богу, че беше родена англичанка и притежаваше целия прагматизъм на нацията си.
Смешно красив, дукът носеше безупречното си черно вечерно облекло със същата грациозна небрежност, с която би носил и най-старите си дрехи за езда. Дори да бе поразен от бляскавия вид на Маги, това пролича единствено в слабото повдигане на тъмните му вежди. Той й подаде ръка и прошепна:
— Това същото хлапе ли е, което изпълзя от прозореца на спалнята ми снощи?
Когато пое ръката му, Маги се отпусна. Докато Рафи се държеше възпитано, нямаше да й бъде трудно да поддържа дружелюбни отношения с него.
— В спалнята ви има хлапета, ваша светлост? От какъв пол?
Докато излизаха от стаята, около устата му заигра лека усмивка.
— Трудно е да се каже. За съжаление нямах възможност да проуча това по-подробно.
Каретата му преливаше от великолепно черно към тъмночервено, четирите коня се съчетаваха прекрасно, гербът на Кандовър лъщеше на всяка врата. Рафи помогна на Маги да се качи, седна срещу нея и каретата потегли.
Докато екипажът пътуваше из улиците, тя каза:
— Най-добре ще е да ме наричаш Магда. Предполагам, че можеш да използваш и „Маги“, защото си англичанин, но
— Трудно ще ми е да не те наричам Марго, но ще направя каквото мога. — Той се засмя. — Странно, когато беше англичанка, носеше френско име. Сега, когато претендираш, че си унгарка, мислиш за себе си като за една добра британска Маги.
— Това да ми беше най-малката странност — отвърна тя с престорено дълбока въздишка.
— Мога ли да запитам какви са другите?
— Не и ако държите на дълголетието си, ваша светлост — подметна тя.
Не беше сигурен какво я е накарало да промени отношението си, но с облекчение виждаше Маги в това спокойно, закачливо настроение, а не рязка и отбраняваща се.
— Впрочем трябва да ме наричаш Рафи, скъпа, защото се предполага, че сме в интимни отношения.
— Не се бой за това. Ще бъда толкова убедителна, че дори на тебе ще ти бъде трудно да не забравяш, че това е само маскарад.
Сменяйки езика, тя каза:
— Сега трябва да говорим на френски.
Рафи се заслуша с интерес.
— Това френски с унгарски акцент ли е?
— Разбира се! Не съм ли унгарска графиня?
И продължи с друг акцент:
— Наистина е жалко да хабя така чистия си парижки говор — отново смени акцента, — но щом не говоря с английски акцент, няма да се злепоставя.
Той се стресна, когато я чу така да лавира между три различни изговора. Рафи би казал, че парижкият и английският акцент са безупречни, и бе склонен да приеме унгарския на доверие.
— Как, по дяволите, го правиш?
— Умея го, това си ми е вродено, като музикалния слух — обясни тя. — Мога да повторя всякакъв акцент само като го чуя. Когато започна да си служа с него, продължавам да говоря по същия начин, докато съзнателно не реша да говоря по друг начин. Сега ще се придържам към унгарския акцент на френския, защото така ме познават хората.
— Това е истинска дарба — каза той с възхищение — и обяснява защо прусаци, италианци и французи са се клели пред лорд Стратмор, че си тяхна сънародничка.
— Наистина ли? — Тя се засмя. — Това показва неудобството да имаш ухо за езици. Не е хубаво да имаш прекалено много самоличности, винаги рискуваш да срещнеш някого от друг свой живот.
Те спряха в редицата от екипажи, чакащи да стоварят пътниците си пред разкошното, осветено с фенери, британско посолство. Скоро се смесиха с тълпата на опашката за официално представяне. Дук Уелингтън беше купил сградата преди една година от принцеса Боргезе, известната сестра на Наполеон, Полин.
Докато напредваха заедно с опашката, Маги се повдигаше на пръсти и шепнеше съблазнително в ухото на Рафи:
— Скулптурата на принцеса Боргезе е била направена от великия Канова. Когато един неин приятел я запитал как е могла да понесе да позира гола, тя се усмихнала и казала, че това изобщо не я притеснявало, защото в ателието имало запален огън.
Решен да играе играта така добре, както и Маги, Рафи пъхна ръка под шала й и погали нежната кожа на ръката й, докато казваше:
— Истина ли са били всички истории за принцесата?
