научил баща й, който се държеше с нея, сякаш му беше син, а не дъщеря. Едно от многото неща, които я правеха различна от всички други жени, които някога бе познавал.
Каретата спря пред театъра. Докато Рафи й помагаше да слезе, Маги привлече вниманието на зяпачите наоколо. Тя веднага влезе в ситуацията и зафлиртува, хвърляйки усмивки на всички страни. Никой дори не би заподозрял, че това е хладнокръвна шпионка, а не разгорещена развратница.
Той я придружи до частната им ложа. Пиесата беше прекрасна и от време на време хуморът на Молиеровия
Но докато течеше представлението, той все по-ясно усещаше близостта на Маги. Когато започна второто действие, той небрежно сложи ръка на облегалката на стола й, без да я докосва, но достатъчно близо, за да почувства топлината на кожата й.
Харесваше му да я гледа как се навежда напред, сякаш погълната от представлението. Но не Молиер бе причината по високите й скули да избият леки розови петънца; тя също така осъзнаваше близостта му и Рафи се досещаше, че тя не се доверява достатъчно на себе си, за да се облегне на него. Добре. Той остави върховете на пръстите си да се плъзнат по голото й рамо.
Тя потръпна и ръката й стисна по-силно сгънатото ветрило. Той се запита докъде може да стигне, преди тя да го спре. Едва ли много далеч. Той отново отпусна ръката си на стола. Постепенно тя се успокои и се облегна на тапицираната облегалка, а раменете й леко се допряха до ръката му.
Това беше приятна игра. Той тъкмо реши да погали леко основа та на врата й, когато от галерията се разнесе някакво ръмжене. Рафи дръпна ръката си и се наведе напред, за да погледне през парапета на ложата. Ръмженето се превърна в ропот и Рафи видя как хората долу си сочат нещо един на друг.
Актьорите се мъчеха да надвикат с репликите си растящия шум, но виковете
Някои зрители вдигнаха бели знамена, което означаваше подкрепа за краля. Когато бонапартистите започнаха да развяват виолетови знамена, Рафи разбра, че предстои сбиване. Едно от най-страшните събития в живота му бе тогава, когато се бе озовал насред едно улично сбиване в Лондон, а тълпата долу се готвеше да поеме в същото опасно направление.
Роялистите превъзхождаха числено бонапартистите и виолетовите знамена едно по едно бяха разкъсани. Един як мъжага със знаме с имперския орел бе смъкнат на пода и изчезна под бруталните ритници и юмручни удари. Една жена нададе внезапен пронизителен писък. Виковете
Рафи погледна към Маги и я видя спокойно да наблюдава партера. Беше съвършено хладнокръвна, само здраво стиснатите устни издаваха тревогата й. Докато съзерцаваше спокойния й профил и безупречната златиста коса, внезапно с ужас си представи Маги обкръжена и повалена на земята от онези грубияни. Картината беше толкова жива, че за миг скри от погледа му гледката в театъра. Тя се бореше отчаяно, но нападателите бяха твърде много и тя изчезна под злосторните ръце.
Разтърсващото видение пробуди у Рафи трескав импулс да изведе Маги оттук, преди насилието да овладее целия театър. Той я сграбчи за ръката и почти я вдигна от стола.
— Хайде — каза тихо на нисък глас. — Махаме се.
Повлече я към задната врата на ложата. Врявата заглушаваше гласа му и отначало тя се възпротиви. Рафи почти щеше да я вдигне на ръце и да я помъкне насила по коридора, когато тя се предаде.
Другите редовни посетители също започнаха да напускат ложите, но Рафи беше по-бърз. Той я прегърна през кръста и я дръпна към най-близкото стълбище.
По средата на пътя към партера пътят им бе препречен от двама грубияни, които тичаха нагоре. Мъжете се спряха и когато видяха Маги, очите им заискряха.
Без да чака да види дали мъжете ще ги нападнат, Рафи бухна здравата единия с юмрук в корема. Жертвата му издаде дрезгав квичащ звук и се стовари върху другаря си.
Докато двамата мъже се мъчеха да се задържат на крака и да не паднат по стълбите, Рафи хвана Маги за ръка и я поведе покрай тях. Без да протестира, тя прихвана полите си със свободната си ръка и бързо изтича край двамата, здраво стиснала пръстите му.
Стълбите ги отведоха в един безлюден коридор. Шумът от боя долиташе отдясно, затова те се обърнаха и продължиха наляво, докато достигнаха страничния изход.
Навън видяха, че и аристократи, и обикновени хора масово напускат театъра. Един мъж тичаше по булеварда, викайки стражата. За щастие каретата на Рафи чакаше наблизо. Той я набута вътре и след секунди двамата вече напускаха района на театъра.
Маги шумолеше с полите си, докато се настаняваше в ъгъла на каретата. Сърцето на Рафи още биеше ускорено. Заплахата за сигурността и бе възбудила най-първичната от покровителствените реакции у него и той още бе смаян от нейното държание. Импулсивно се премести на седалката до нея и я прегърна, защото чувстваше нужда да се увери, че тя е добре.
Тя потръпна, после извърна лице към него и потърси устните му. Езиците им се срещнаха и изведнъж двамата започнаха бясно да се целуват. Тя пъхна ръце под дрехата му и започна да гали гърба му, а ноктите й се забиха дълбоко в мускулите му.
Той долови, че срещата с опасността е отприщила нещо у нея, нещо тъмно и първично, което възбуди също такава лудост и у него. Те потънаха в дълбоката, тапицирана с кадифе, седалка. Екзотичният й парфюм изпълни ноздрите му и го завладя. Той зарови лице в топлата извивка на шията й, целувайки пулсиращата вена. Звукът на накъсаното им дишане изпълваше каретата.
Припомняйки си, че тя винаги е имала извънредно чувствителни уши, той продължи с целувките по- нагоре, по линията на челюстта, докато достигна със зъби долната част на ухото й. Тя си пое дъх и се вцепени, изви глава назад, а краката й леко се раздалечиха, така че коляното му се вмъкна между нейните. Те се впиха един в друг, телата им инстинктивно търсеха близостта, невъзможна в това тясно пространство.
Устните им отново се срещнаха, дъхът им отново стана горещ и търсещ. Гърдите й се притиснаха в неговите, меки и зовящи. Той прокара длан отстрани по тялото й, по фината й талия и стигна до разкошната пълнота на хълбоците.
Каретата се разтърси, попадай в някаква дупка, и той едва не падна. Повдигна се малко, притисна рамо в страничната дъска и подпря крака си в основата на отсрещната седалка. Тя се намести в новото положение, притискайки ханша си към него.
Бедрото й бе твърдо и оформено, а докато ръката му слизаше надолу, той откри, че полата й се е повдигнала над коляното. Чу шепота на коприната, докато пръстите му се плъзгаха но обутия в чорап прасец. Ако можеше да разсъждава, сигурно щеше да действа по-бавно, но той не разсъждаваше. Продължаваше с ласките по-нагоре, над панделката на жартиерата, към голата топла плът на вътрешната част на бедрото.
Тя си пое дълбоко дъх, после отдръпна главата си от неговата.
— Стига!
Когато срещна хладния й поглед, Рафи изведнъж застина. Под светлината на уличните лампи той видя, че на лицето й все още е изписано желание, но дивият порив бе отминал.
И с него бе станало така. Макар че страстта пареше във вените му — о, Господи, как пареше! — лудостта бе останала. Беше толкова изнервен, че не разбираше как последователно бе загубил контрола над себе си.
Той инстинктивно се отдръпна. Макар че тялото му го призоваваше да завърши онова, което бе започнал, дори не се опита да я убеди да продължат. Внимателно се надигна и седна на седалката срещу нея. Мускулите му трептяха от напрежението.
Маги се надигна, изправи гръб и дръпна полата над голите си крака.
— Какво стана сега?
— Допирът до опасността често предизвиква желание да отдаваме почести на живота — отбеляза Рафи, опитвайки се да говори безстрастно, сякаш преди миг и двамата не бяха готови да разкъсат взаимно дрехите си. Благодарен беше на тъмнината, която скриваше мъчително очевидната му възбуда.
— Опасността не беше кой знае колко голяма. — Доволна, че полата й е в ред, та започна да проверява
