косата си. — Подобни събития не са рядкост. Роялистите се опитват да разбунтуват останалата част от Франция сега, когато имат надмощие. Наричат това бял терор. Ако си бяхме останали в ложата и бяхме размахали бели кърпички, щяхме да бъдем в пълна безопасност.
— Въпреки че се възхищавам на самоувереността ти, по време на размирици никой никога не е в пълна безопасност — каза той сухо. Ужасната картина на нападнатата Маги отново проблесна пред вътрешния му поглед и той потръпна. Ако тя беше сама, бялата кърпичка щеше да бъде слаба защита пред мъже като онези на стълбите. — Понеже, както изглежда, си по-скоро смела, отколкото разумна, чувствам се отговорен за безопасността ти, най-малкото докато не открием нашия убиец.
Тя извади един фуркет и закрепи разхлабения кичур коса.
— Жалко, че пропуснахме края на хубавата пиеса. За щастие и преди съм гледача
Дощя му се да се изсмее на абсурдния начин, по който и двамата игнорираха неотдавнашния зрелищен изблик на страст.
— Какво, няма ли да има девически истерии?
— Щяха да бъдат много неуместни, понеже не съм девица — парира тя.
Пое дълбоко дъх, преди да продължи:
— Чух, че граф Дьо Варен често ходи във вечерния салон на лейди Касълрий. Макар че е малко вероятно един ултрароялист да стои зад нашия заговор, все пак ми се иска да се запозная с него. — И добави след моментен размисъл: — Предупредиха ме, че е много опасен мъж.
— Ще го имам предвид. Значи, може да ме извика на дуел? Напомняй ми да стоя с гръб, опрян в стената, ако го срещнем.
Неловкостта, която бе обхванала Рафи, когато бе загубил самообладание, започна да се изпарява и той започна да изпитва задоволство от напредъка, който бе постигнал. Маги ставаше все по-податлива; не се съмняваше, че тя скоро ще склони да го приеме. И съвсем скоро след това той щеше да се погрижи тя да се освободи от всичките си други любовници.
Доволен от заключенията си, той протегна дългите си крака, колкото бе възможно, в ограниченото пространство.
— Карай. Надявам се, че лейди Касълрий е приготвила добра вечеря. Ако човек иска да си раздразни апетита, няма по-добро средство от размириците.
8.
Докато каретата бързаше по булеварда към британското посолство, ръцете на Маги бяха така силно стиснати в скута й, че пръстите й сигурно бяха побелели вътре в ръкавиците. Тя се чудеше дали гласът й не издава колко се бе уплашила от безредиците в театъра.
Епизодът бе съживил най-лошите й кошмари в отвратителни подробности, страхът така я бе парализирал, че едва се движеше, когато Рафи я измъкна от театъра. Реалната опасност може би беше малка — тя носеше винаги двата вида кърпички, бяла и виолетова, в чантичката си, за всеки случай, — но паниката не беше подвластна на разума.
Макар че трябваше да превъзмогне себе си и да остане в театъра, вместо да се поддава на страховете си, присъствието на Рафи до нея беше истинско облекчение. По принцип Маги би се отбранявала със зъби и нокти, ако някой мъж поискаше да я принуди на нещо въпреки волята й, но не и тази вечер, не и пред лицето на кипящите безредици, предизвикани от подлудялото човечество.
Силната му ръка, обвита около нея, й носеше дълбоко успокоение, а когато го видя как сръчно се разправи с онези двама грубияни, това й достави истинско удоволствие. За дук Кандовър това не беше кой знае колко сложна работа. Дори не беше измачкал безупречно ушития си костюм и пред лицето на безредиците бе проявил не повече смущение, отколкото, ако някой магарешки впряг бе препречил пътя на каретата му.
Тя се възхити на хладнокръвието му. По принцип нейното можеше да се мери с неговото, но не и щом тълпата възкреси пред очите й страшната сцена, когато убийството на баща й и на Уилис бе променило целия й живот.
Тя се опита да не мисли за страстната им прегръдка, макар че тялото й пулсираше от разочарование. Привличането, което винаги бе изпитвала към Рафи, бе реагирало експлозивно на страха й и бе породило отчаяно желание. Макар че и той бе реагирал стремително, когато се отделиха един от друг, я бе гледал така, сякаш е някоя непозната. Господи, какво ли си бе помислил за нея?
Мисълта породи хладна усмивка. Неговото мнение за нея вече беше достатъчно ниско, така че разпуснатата й постъпка вероятно нямаше никакво значение. Добре, че бяха в тясната карета, иначе кой знае докъде щяха да стигнат.
До катастрофа, ето докъде.
Ръцете й почти бяха спрели да треперят, когато пристигнаха пред британското посолство на улица „Фобур Сент Оноре“. Докато Рафи й помагаше да излезе от каретата, тя се усмихна и каза с най- очарователния си унгарски акцент:
— Вечерите на лейди Касълрий винаги са великолепни, с най-духовитите разговори в цял Париж. Там човек може да се види с кого ли не.
Вътре ги посрещна самата лейди Касълрий. Емили Стюарт не се славеше с красота или духовитост, но беше приятна жена и двамата с блестящия си съпруг си бяха много предани един на друг.
— Добър вечер, Кандовър, очарована съм да ви видя. — Тя протегна ръка. — Вярвам, че Магда ви кара да се чувствате добре приет в Париж, нали?
Той се поклони над ръката на нейна светлост.
— Наистина е така. Графинята ми показа тази вечер едни размирици в театъра, така че се смятам добре информиран за събитията в Париж.
— Не е честно, ваша светлост — реагира възмутено Маги. — Вие избрахте театъра. Мисля, че нарочно сте аранжирали размириците като алтернатива на фарса.
— За съжаление човек няма нужда да търси много, за да попадне на безредици — отбеляза кисело лейди Касълрий. — Нощни сборища в Тюйлерийските градини, почти всеки ден дуели между френски и съюзнически офицери. И в четирите театъра, където имам ложи, имаше размирици, а това са най- спокойните театрални зали в Париж.
Тя погледна към вратата и видя да пристигат други гости.
— Сега трябва да се извиня, но се надявам да си поговоря с вас по-късно. Има ли тук човек, когото някой от вас да иска специално да види? Тази вечер е доста оживено.
— Тук ли е граф Дьо Варен, Емили? — запита Маги. Между веждите на лейди Касълрий се появи тънка бръчица, но тя само каза:
— Имаш късмет, дойде преди няколко минути. Ето го там, в най-далечния ъгъл, разговаря с руския офицер. — Тя кимна и ги остави, за да изпълни задълженията си на домакиня.
Великолепната зала за приеми беше препълнена с хора, чуваха се около дузина езици, макар че преобладаваше френският. Лорд Касълрий и британският посланик сър Чарлз Стюарт бяха в групата около принц Хинденбург, пруския външен министър, и Франц II, императора на Австрия.
Преговорите бяха навлезли в критична фаза и ключовите фигури ден и нощ се стремяха към постигане на споразумение. Подкрепян от Уелингтън, планът на лорд Касълрий за окупационна армия бавно започваше да намира почва сред съюзниците.
Очите на Маги се спряха за момент върху Касълрий. Беше висок, красив мъж, сдържан пред хора, но великодушен и непретенциозен насаме. Външният министър беше известен и с интелигентността си, и с безукорното си съвършенство, затова смъртта му би била огромна загуба.
Тя стисна зъби; ако бе способна да направи нещо, той нямаше да стане жертва на политическия терор. Тя погледна към придружителя си и видя, че дукът също гледа към британския министър, а лицето му издаваше, че и той мисли като нея. Усещайки, че тя го гледа, той я погледна и за миг очите им се срещнаха в съвършено съгласие.
Присъстваха доста британци. Рафи познаваше всички, затова им беше лесно да се придвижат
