долните етажи на замъка са лабиринт от сервизни стълбища и проходи. За щастие има много малко хора, не видях нито един слуга, макар че веднъж дочух гласове.
— Предполагам, че единственият възможен план е да се опитаме да откраднем коне и да препускаме като бесни с надежда да стигнем навреме в посолството — каза Робин. — Ако ни открият, ще трябва да се разпръснем и да се надяваме, че някой от нас ще успее да се изплъзне.
Когато Рафи отвори вратата на килията, почувства как нещо се допира до глезена му. Погледна надолу и видя една пухкава черна котка да му се гали кокетно.
— Това е Рекс.
Марго се наведе и вдигна котката. И докато тя, мъркайки, се наместваше удобно в ръцете й, Марго добави:
— Правеше ми компания горе. Мисля, че ще го взема със себе си за късмет.
Тя хвърли предупредителен поглед към Рафи, сякаш очакваше, че той ще възрази.
Идеята наистина беше нелепа, но от начина, по който държеше котката, Рафи заключи, че това й носи известно успокоение.
— Не съм сигурен дали това е мелодрама, или фарс — каза той мрачно развеселен. — Вземи го, щом трябва, но бъди готова да го оставиш, ако те забавя. И той не е в по-малко опасно положение от нас.
И докато отваряше вратата, за да излязат другарите му, той каза:
— Време е да тръгваме. И ако някой знае някакви полезни молитви, моля да ги каже.
Оливър Нортууд се свести и се видя мокър, вързан и със затъкната уста. Яростта проясни мозъка му. Докато дърпаше вървите, мислено проклинаше малката кучка, която му беше причинила това. Трябваше веднага да я изнасили, вместо да става жертва на лъжливия й език.
Омекналите от водата върви от завесите се разтегнаха, когато той ги задърпа. Отново изруга, този път като благодарност за това, че късметът му е проработил. След десет минути борба успя да се освободи от вървите.
Скочи на крака и взе да претърсва джобовете си. Както и очакваше, ключът от стаята беше изчезнал, затова той заблъска по вратата и завика за помощ. Отново имаше късмет. Един прислужник беше наблизо и скоро Нортууд се озова извън затвора си.
Побърза към библиотеката на Варен и нахлу в стаята, без да чука. Графът още седеше на бюрото си и работеше над адските си планове.
Когато Варен вдигна очи, Нортууд изрече на един дъх:
— Тя е избягала! Малката кучка е на свобода някъде из замъка!
Графът погледна окървавения си и разрошен посетител.
— Оставили сте жена на половината на вашия ръст да направи това? Явно съм надценил способностите ви.
Нортууд почервеня от гняв.
— Няма нужда да ме обиждате. Тази хубавичка женичка може да забаламоса и светец. Тя е опасна.
— И то чаровно опасна — измърмори Варен, по-скоро развеселен, отколкото разтревожен.
Позвъни за прислужника и добави:
— Тя няма да стигне далече. Впрочем колко ли неприятности може да причини една жена?
Нортууд каза притеснено:
— Тя знае какво става в посолството днес следобед.
— Какво? Глупак такъв, защо сте й казали това? — Графът изкриви уста неприязнено. — Няма нужда да ми отговаряте. Явно сте се хвалили. Моето уважение към мис Аштън расте с всеки изминал час.
Когато влезе прислужникът, Варен каза:
— Жената е избягала. Прати всички слуги да я търсят. — Той отправи смразяващо ироничен поглед към Нортууд. — Кажи им да вземат пушки и да ходят по двойки. Тази жена е много свирепа.
Веднага щом графът престана да говори, прислужникът каза разтревожено:
— Господарю, идвах, за да ви съобщя, че дамата е освободила двамата англичани. Те са някъде из долните етажи.
Спокойният вид на графа изчезна и той скочи на крака.
— Исусе! Тя сама беше по-малката заплаха, но тримата заедно са много по-опасни. Кажи на търсачите, че макар да предпочитам да заловят шпионите живи, нека стрелят, ако се наложи. Англичаните не бива да се измъкнат от Шантьой!
Прислужникът кимна и излезе. Когато Нортууд реши да си тръгне, Варен го спря:
— Къде отивате?
— Да помогна на търсачите. Искам да я намеря пръв.
— Имам нужда от вас другаде — каза графът с отново овладян глас. — Долните етажи на замъка са цяла плетеница от коридори и затворниците могат да се крият там до безкрайност. Това ще причини известни неудобства, но няма да е опасно. Истинската опасност ще е ако успеят да достигнат конюшнята и да откраднат коне, за да отидат навреме в Париж и да попречат на плана ми. Затова вие и аз ще отидем да ги чакаме в конюшнята, докато стане достатъчно късно да бъде предотвратена експлозията.
— Много добре… стига само тази проклета предателка да бъде наказана — изгрухтя Нортууд.
— Не се страхувайте, ще бъде. — Варен бръкна в бюрото си и извади махагонова кутия, в която имаше два пистолета за дуел. Зареди и двата и подаде единия на Нортууд. — Вярвам, че знаете как да използвате това.
Англичанинът измърмори:
— Не се безпокойте, гърмян заек съм.
Докато слизаха надолу, дочуха далечно ехо от изстрел някъде от долните етажи. Графът кимна доволно.
— Може би засадата ни в конюшнята ще бъде ненужна. Въпреки това не бива да пропускаме тази възможност.
Преди да излязат, той нареди на малката си армия да обгради конюшнята и да се скрие. Дори тримата британци да стигнеха дотам, не биваше да отидат по-далече.
Варен тръгна по пътеката към конюшнята, която беше построена в полите на хълма. В каменната постройка имаше основно помещение, разделено на боксове, а по средата се простираше обширно празно място. Повечето ясли бяха заети, във въздуха се носеше тежката миризма на животни и прясно сено.
Два коня изцвилиха приветствено, но Варен не им обърна внимание, зави надясно и се насочи към дългото и тясно помещение за амунициите. Нортууд го последва и запита:
— Защо трябва да чакаме тук?
— Защото все още се надявам да ги хвана живи, глупако — отговори раздразнено графът.
Той отиде до прозореца в отдалечения край на помещението и каза:
— Елате да погледнете.
Англичанинът отиде и застана при него до прозореца, но не видя нищо.
— Какво трябва да видя?
— Това.
Зад Нортууд се чу характерното изщракване на ударника на пистолет. Сепнат, той се извъртя и видя дулото на Варен да сочи към него.
— Вече не си ми полезен, мой малък англичанино — каза студено графът. — Прекалено си глупав, за да знаеш къде ти е мястото, и никак не ми харесват опитите ти да се състезаваш с мене. Като последен жест за оказаните услуги, бях склонен да ти позволя да си поиграеш с графинята, но ти опропасти и този си шанс. Вече не мога да си губя времето с тебе.
— Проклето френско копеле!
Нортууд посегна отчаяно към собствения си пистолет, но не успя. Варен спокойно натисна спусъка. Оръжието даде силен откат в ръката му и изстрелът прозвуча оглушително в затвореното пространство.
Силата на удара хвърли Нортууд назад към стената. Той издаде звук като внезапна въздишка и притисна ръка към гърдите си. После с невярващо изражение бавно се плъзна надолу покрай стената и падна напред по очи, затискайки своя пистолет под тялото си.
