Като чу гласа на Варен, Робин веднага се обърна. Яростната му ругатня накара и Рафи да се завърти. И двамата замръзнаха от ужас.
— Сигурен съм, че никой от вас двамата, господа, не би искал да навреди на вашата красива вероломна графиня — изсъска Варен. — Пуснете оръжието, Кандовър. Двамата вдигнете ръце над главите си и излезте в средата.
Рафи веднага пусна пушката и застана до Робин. Лицето на Марго побеля, в очите й се четеше страх, но тя изрече с равен глас:
— Не му позволявайте да ви спре. Това е еднозаряден пистолет за дуел, не може да застреля и трима ни.
— Макар че графинята ни показва такава великолепна склонност към мъченичество, не бих ви посъветвал да опитвате каквото и да било, господа — каза Варен, отдръпвайки се заднешком към вратата, като продължаваше да държи Маги здраво притисната до себе си. — Моите хора са се скрили отвън и никога няма да избягате. Направих си този труд, защото предпочитам да ви хвана живи, но ви предупреждавам, при най-малкото движение от един от вас ще пръсна мозъка на тази дама.
Когато Оливър Нортууд се върна лека-полека в съзнание, разбра, че умира. Под него се събираше огромна кървава локва, в костите му пълзеше ледената тръпка на края. Най-напред помисли, че чува гласовете в главата си. После осъзна, че хората, които най-много ненавижда, говорят само на няколко фута от него в основното помещение на конюшнята.
Като разбра, че враговете му са наблизо, това го свести напълно. Макар че и най-дребното усилие беше страшно изтощително, той все още беше запазил малко сили и, за Бога, щеше да се възползва от тях.
Мина цяла вечност, докато успя да се изправи на колене, и още една, докато най-накрая застана на краката си. Нортууд със задоволство разбра, че пистолетът на Варен все още е у него. Той го зареди — усилие, което му струва доста време, защото пръстите отказваха да му се подчиняват.
Раната в гърдите му не кървеше силно — сигурно беше изгубил много кръв, — но той знаеше съвършено ясно какво трябва да направи. Премига, за да проясни погледа си, и тръгна, залитайки, покрай стената в стаята за амуниции, като се подпираше на нея, за да попречи на преплитащите се крака да го подведат. Не му оставаше много време, но се закле, че ще му е достатъчно, за да убие онзи, когото най-много мразеше.
Рафи сякаш видя картина от ада — той и Робин стоят на място с вдигнати ръце, Варен отстъпва бавно назад към вратата, златистата коса на Марго се пилее по раменете й, високите скули изпъкват на неподвижното й лице. Макар гневът да го разяждаше, Рафи остана абсолютно неподвижен, защото не искаше да рискува да раздразни графа.
Тогава, странно мълчалива, една окървавена фигура се появи от стаята за амуниции зад гърба на Варен. С лице, изкривено от грозна смесица от омраза и гняв, Оливър Нортууд държеше пистолет, като две капки вода подобен на този на графа. Дулото слабо потрепваше, докато той се опитваше да насочи оръжието право между плешките на Варен.
Рафи за миг се вцепени, не знаеше дали намесата на Нортууд ще помогне или по-скоро ще навреди на Маги. После разбра, че ако Варен бъде застрелян, ръката му ще трепне и ще натисне лекия спусък на дуелния пистолет.
— Внимавайте, Варен! Нортууд е зад вас!
— Мислех, че сте по-умен, Кандовър — просъска графът. — Няма да ме измамите да отклоня вниманието си от вас, за да търся мъртвец.
Варен не беше достатъчно бърз, за да разбере значението на факта, че Рафи бе нарекъл Нортууд по име, но проблясъкът в очите на Марго показа, че тя го е разбрала.
Без да чува, без да вижда нищо друго освен целта си, Нортууд вдигна другата си ръка, за да подпре пистолета. После с доволно изражение натисна спусъка.
Изстрелът развали живата картина. Варен бе блъснат напред от взривната вълна и повлече Маги с тежестта си. Предупредена от вика на Рафи, тя беше започнала да се мята, за да се освободи, когато оръжието на Нортууд стреля.
Докато тя се опитваше да се сниши и да избегне дулото на пистолета на Варен, той изгърмя и опръска бузата й с барут. Тя падна на пода и остана там, затисната под тежкото тяло на графа. Усети по лицето си топла кръв; — може би беше смъртно ранена и прекалено замаяна, за да изпита болка.
После някой отмести тялото на графа и Рафи я вдигна, за да седне.
— О, Господи, Маги, наред ли си?
Той я прегърна и внимателно огледа главата й отстрани, като редуваше под нос ругатните с благодарствени думи. Тя успя да каже с пресъхнали устни:
— Аз… мисля, че кръвта е от Варен.
Рафи прегръщаше Маги така силно, че й се стори, че ще й строши ребрата. Задърпа се да се освободи, трудно й беше да диша с лице, притиснато към дращещата груба вълна на палтото му. Но въпреки неудобното положение й се искаше светът да спре и тя да остане завинаги в ръцете му, на сигурно и топло.
Гласът на Робин я върна към действителността.
— Хората на Варен може всеки момент да дойдат да разберат защо се стреля. Макар че графът ни предпочиташе живи, лоялните му последователи може да не бъдат толкова великодушни.
Той взе пушката на Рафи и я притисна несръчно до гърдите си със здравата си ръка.
— Колко амуниции имаме?
Прегръдката се отхлаби точно толкова внезапно, колкото се беше стегнала. Рафи пусна Маги с отнесено, странно изражение в погледа. Докато й помагаше да се изправи, той отговори:
— Не са много. Марго, вземи другата пушка, докато аз оседлая конете. Ако яздим всички заедно, колкото може, по-бързо, поне един от нас ще има шанса да се измъкне.
Докато оседлаваше конете, сърцето на Рафи биеше силно. Ако не се измъкнеха веднага и не тръгнеха в луд галоп, никога няма да стигнат навреме до посолството. Зарадва се, че намери собствения си кон. Беше изключително обучено животно и щеше да бъде точно като за Робин.
Отвън се разнесе единичен изстрел, последван от безредна стрелба. Един куршум влетя през горната част на вратата и Рафи несъзнателно се сниши, ругаейки под нос. Варен не лъжеше, когато казваше, че има цяла армия там вън.
После изстрелите замлъкнаха, сякаш стрелците се отдалечаваха от конюшнята. Озадачен, Рафи изведе два коня пред преградите. Преди да успее да изведе третия, вратата се отвори. Един глас извика на френски:
— Предайте се! Съпротивата е безсмислена!
Марго вдигна пушката си, Рафи също грабна своята, но не стреляха веднага. Който и да беше, този, който влизаше, движеше се също така предпазливо, както Рафи преди това. Беше висок мъж, чийто силует се очертаваше на фона на осветения двор, а в ръката му се забелязваше очертанието на пистолет, зареден и готов за стрелба…
Маги първа разпозна униформата и светлата коса на полковник фон Ференбах. Тя сведе оръжието си, почти замаяна от облекчение.
— Надявам се, че сте тук, за да ни спасите, полковник — каза тя колебливо, — защото със сигурност имаме нужда.
Като позна гласа й, той също наведе оръжието си и отвори вратата, а зад него тя видя фигурата на генерал Русе. Прусакът каза с лека усмивка:
— Значи сме дошли навреме. Госпожа Сорел ще бъде очарована.
— Идвате навреме за нас, но трябва да стигнем в Париж най-много до един час, защото външните министри, които се събират в британското посолство, ще бъдат вдигнати във въздуха.
Рафи разказа с няколко думи каква е ситуацията, докато тримата извеждаха конете си навън.
Отдясно се разнесе изстрел. Идваше откъм главния път извън имението. Русе каза:
— Нашите притискат хората на Варен към реката. Няма да издържат много без водача си. Някои вече се предадоха.
