внезапно. Гласът му се повиши:
— Чу ме — махай се! Повече не трябва да понасяш себичната ми скверна компания.
За да облекчи горестта си, той трябваше да се самонакаже. И щеше да го направи, като я отстрани в момента, в който най-много се нуждаеше от нея.
Вцепенена, тя безпомощно се втренчи в него. Бурята се разрази с цялата си сила, лееше се проливен дъжд, гръм продъни небесата, всичко това сякаш бе в съзвучие с бурята от чувства, която вилнееше в тихата мрачна библиотека. И тя беше безсилна пред двете бури.
Отново блесна светкавица и в този миг на ослепителна светлина тя изпита болезнено прозрение, което разкъса мрежата на съмненията й. И макар да ги разпръсна на парчета от блесналата истина й секна дъха.
Всичко, за което беше копняла през целия си живот, бе вярата в Бога и любовта. И понеже беше лишена и от двете, презираше се, защото твърде слаба и дребна душа като нея не ги заслужаваше.
И в миговете между силните удари на сърцето светът й се променяше като сменящите се фигурки на калейдоскоп. И макар преди това никога да не беше изпитвала божествено озарение и духовно осенеше и упование, които бяха основен принцип на нейната религия, сега тя беше абсолютно сигурна в себе си. Обичаше Никълъс — винаги го е обичала. Истината, която измъчваше душата й, сякаш нагласи на фокус целия й живот.
И беше убедена до болка, че трябва да остане.
Клер се приближи до него и пое ранените му ръце.
— В началото ми каза, че те интересуват само желани жени, Никълъс. — Целуна кървавите му длани, после постави преплетените им пръсти до сърцето си. Вдигнала поглед към лицето му, тя промълви: — Сега аз те желая.
Отново изтътна гръм и тялото му се скова.
— Съжалението е слабо извинение за желание, Клер.
— Не ти предлагам съжаление. — Бавно, без да сваля поглед от очите му, тя го пусна и започна да разкопчава ризата на врата му. Когато я разтвори, плъзна ръце под материята и нежно погали напрегнатите му рамене. — Предлагам ти приятелство.
Той затвори очи и разтреперано си пое въздух.
— Бих отказал, но не мога. — Отново отвори очи, а гласът му се сниши до шепот. — Господ да ми е на помощ, не мога.
Клер се надигна на пръсти и притисна устни в неговите, искаше да прехвърли болката му в себе си, да я преобрази в силна любов. Този път нямаше връщане назад.
Той издаде гърлен стон, издърпа я до себе си, притисна я толкова силно, че тя едва можеше да диша. Ръцете му започнаха да я милват с безумно отчаяние, сякаш не можеше да получи достатъчно от нея.
Подви леко колене, зарови лице между гърдите й, а неравният му дъх я топлеше. Тя разтърси копринените си къдрици, когато той протегна ръце и ги плъзна по тялото й, проследявайки извивките на бедрата и хълбоците й. И тогава я издърпа надолу, тя също коленичи, първо на едното коляно, после и другото върху дебелия ориенталски килим, а огънят я стопляше отстрани. Навън дъждът се усилваше, сипеше тежките си капки върху прозореца, сякаш се опитваше да проникне в подслона им.
Устните му срещнаха нейните, настойчиво, възпламеняващо, сякаш се опитваше да поеме част от нея в себе си. Сръчните му пръсти докосваха гърба й, освобождавайки връзките и копчетата на роклята й. Той мушна пръсти под нея, развърза шнуровете на корсажа, после издърпа и двете дрехи и обхвана голите й гърди.
Тя рязко си пое дъх, чу се гърлен звук, дланите му като пипала сякаш посипаха тялото й с огнени искри, проникващи в нея. Възпламеняващите целувки и чувствените игри през тези седмици бяха разпалили чувствеността й и подготвили тялото й за тази буря на страстта. Копнееща да почувства голата му плът, тя издърпа ризата от брича му и плъзна длани под прекрасната гладка тъкан. Пръстите й леко докоснаха гърдите му, разрошиха тъмните коси, покриващи тялото му. Когато докосна зърната му, страстта напълно го обхвана. Тя вдигна ризата му, после се наведе и зацелува меките връхчета, докато се втвърдят под езика й.
Той изстена, отметна глава назад, а сърцето му запулсира сякаш в гърлото му. Прехвърляйки се на другото връхче на гърдата му, тя нежно го подразни със зъби.
Никълъс издаде задъхан стон от гърлото си, после издърпа ризата си през главата и я метна встрани. Червеният пламък на огъня танцуваше върху мускулестото му тяло. Той се протегна, леко я издърпа и я положи върху килима.
Водовъртежът от чувства погълна съзнанието й. Целувките му, искащи и жадни; натискът на твърдите му мускули върху чувствените й зърна; влакната на килима; парещата топлина на огъня. И тогава, настойчиво и жадно, устните му обходиха голата плът на гърдите й. Пръстите й обезумяло се впиха в раменете му. Искаше й се да почувства топлината и силата му навсякъде, изведнъж, и най-вече дълбоко във влажния си пламтящ цвят на своята женственост.
Той вдигна полите й до кръста, после започна да я гали между бедрата, уверените му ръце се плъзгаха нагоре и по-нагоре, докато стигнаха най-тайнствените влажни гънки на плътта й. Тя издаде тих вопъл от удоволствие, което избухна в нея като бяла светлина точно както стрелите на мълниите, разцепващи небето.
Тялото й потъна в чисто блаженство, галеше се неволно срещу ръката му. Почти изплака, когато той спря. Чу се разкъсване на тъкан и падащо копче, скъсани при нетърпеливостта му.
Усети го, когато той се плъзна над нея, очакваше болка и се напрегна да не я покаже. Но този път само за миг изпита слаба болка, последвана от плавно, силно проникване, което изпълни както утробата и тялото й, така и сърцето й.
Притиснал длани отстрани на главата й, той се плъзна обезумяло в нея, въртеше бедра с бърз ритъм, който тя разпозна, макар никога преди да не го беше познавала. Това беше истинска неудържима страст: отчаян копнеж за сливане, който прониза и двамата в сърцето на бурята.
А бурята бушуваше с пълна сила и гръмове избухваха навсякъде — около нея, в нея, зареждаха я с неустоимата си сила. Когато се изви под него, вече не усещаше кога спира тя и започва той, защото бяха като едно цяло, по-силни заедно.
Той се плъзна напред за последен път и издаде вик, когато фалосът му запулсира дълбоко в нея. Мълния проехтя над самата къща, изпълни библиотеката с трептяща синкава светлина и разтърси стъклата на прозорците. Веднага проблесна светкавица, която освети лицето му с неземната светлина.
Той беше непоносимо, вълнуващо красив и дали беше демон граф или паднал ангел, принц на светлината или принц на мрака, тя не искаше да знае, нито я интересуваше. Всичко, което имаше значение, бе обичта й към него и това споделяне на плътта и на духа беше най-истинското нещо, което някога бе правила.
25
Отпуснати след сладостния завършек, те безмълвно лежаха в обятията си пред огъня. Бурята беше преминала и само един тътен на далечен гръм се чу в долината. Клер погали отпуснатата върху гърдата й глава на Никълъс. Никога, през целия си живот не беше се чувствала по-щастлива и по-съвършена.
Странно как порочният живот излекува духовната й слабост. Или може би изобщо не беше странно. Изпитвайки чувството, че не е обичана от земния си баща, опустошената й душа не можеше да понесе божествената любов към небесния отец — душата й беше празна.
Признатата й любов пред Никълъс беше отворила дверите на сърцето й. Непрестанно бе усещала в съзнанието си, че баща й я обича много, но не знае как да го покаже. И непрекъснато я измъчваше чувството, че това, от което се нуждаеше, беше много по-различно от това, което той успя да й даде. Сега накрая можеше да приеме баща си такъв, какъвто беше и да го обича, без да негодува.
Чувстваше се като преродена, жива, както никога през своя живот. Опитвайки се да преобрази болката на Никълъс, бе преобразила и себе си. Искаше й се да се засмее на глас от радост.
Чудеше се без тревога какво ще се случи нататък, фактът, че го обича не означаваше, че той някога ще отвърне на любовта й. Милващата й ръка се успокои. Щеше да й липсва ужасно, когато странната им връзка
