печеливша. Дори след като ти изпращах правдоподобна сума, твърде много пари оставаха за мен. А ти беше много глупав, за да разбереш, че аз те мамя.
— Грешиш. — Нетрепващият поглед на Майкъл беше като на тигър, готов за нападение. — Знаех, че присвояваш незаконно, просто не беше важно за мен да разкрия подробностите, докато не разреша другите проблеми, причинени от управлението ти.
Злобно изражение се изписа върху лицето на Мадок. Клер се напрегна, чудейки се дали беше уместно Майкъл да се опитва да го провокира.
Вероятно мислейки същото, Никълъс се обади с хладнокръвен глас:
— Всичко е много интересно, но какво е моето място тук? Ние се сблъскахме само за кратко, когато посетих мината, но едва ли това е достатъчно, за да си набележиш мен и Клер и да искаш да ни убиеш.
— Презирам ви и двамата. И макар да си опетнен с циганска кръв, ти си граф. И каква е тази набожна кучка, освен едно селско момиче, което може да си вдига краката. Никой от вас няма моята интелигентност и амбиция и въпреки тона без всякакви усилия тънете в разкош — процеди Мадок през стиснати зъби. — Но си прав, че не те мразя толкова, колкото Кениън. Ето защо реших да те убия бързо, като оставя доказателство, че Кениън е отговорен за това.
Той се усмихна с грозна усмивка.
— Очаквах с нетърпение да видя как лорд Майкъл Кениън ще се опитва да се оправдава за убийството ти. Казват, че обесването е било болезнено, но не и толкова, колкото може да бъде унижението пред обществото. Ти толкова упорито се опитваше да се докажеш, а всичко щеше да свърши на ешафода.
От напрегнатостта върху лицето на Майкъл Клер предположи, че той го разбира много добре, но когато отговори, гласът му беше ироничен:
— Съжалявам, че ще трябва да те лиша от забавлението ти.
Мадок сви рамене.
— Всеки интелигентен човек трябва да действа гъвкаво. След като се провалих в убийството на Абърдар и обвинението срещу теб, сега просто ще застрелям и двамата. И тъй като омразата ти към Абърдар е известна на всички, ще си помислят, че сте стреляли един срещу друг и нейно превзето благородие е попаднала под кръстосания огън. Жалко, но никой не може да очаква нещо повече от един циганин и един напълно полудял войник.
Изражението му беше раздразнително.
— И когато нещата се успокоят, много добре ще подправя последните ви желания и неочаквано отникъде ще се появят новите ви завещания. Като награда за моята „вярна служба“ ще ми оставите мината, Брин Минор и пет хиляди паунда. Наясно съм, че ако поискам цялото ви наследство, това ще направи семействата ви подозрителни. Не, ще се задоволя с мината, имението и малко пари. След смъртта на двама ви ще бъда най-силният мъж в долината.
Беше много горд от умния си план и Клер се чудеше дали има някакъв начин да го използва срещу него. Силното желание да се хвали го бе накарало да разкрие тайната си схема — един умен мъж би ги застрелял веднага. А той правеше грешка като обвиняваше Майкъл — подценяваше противниците си.
Извърна поглед към Уилкинс и слабата й надежда изчезна. Каквато й да беше слабостта на Мадок, Уилкинс нямаше вид на мъж, който щеше да бъде отклонен от смъртоносната си цел. Ужас започна да я обхваща. Вярваше в отвъдния живот, а в този момент душата й беше в добро състояние. И въпреки че не се страхуваше от смъртта, все още не искаше да умира — не й когато с Никълъс току-що се бяха открили един за друг.
— Благодаря, че ми отговори на въпроса — изрече Никълъс с подигравателна любезност. — Не бих искал да умра в невежество. — Той извърна очи към Майкъл. — Трябваше да действаш по-бързо, Майкъл. Сега пропусна шанса си да ме убиеш.
Може би беше само предчувствие, но Клер усети, че двамата мъже си предадоха някакво мълчаливо съобщение. Сърцето й биеше лудо, макар Никълъс и Майкъл да бяха силни, те не бяха въоръжени. Какво можеха да направят срещу двама въоръжени мъже, когато са с голи ръце?
Прозрението я връхлетя с безпощадна яснота — нямаше никакъв спор, че не трябва да чакат да ги убият. Никълъс и Майкъл го бяха разбрали от самото начало. Всеки момент щяха да се опитат да убият нападателите заради увереността си, че ще постъпят по-добре, отколкото, ако не направят нищо и че ще постъпят по-достойно, ако умрат в бой.
Умът й трескаво започна да препуска. Бяха трима срещу двама въоръжени с пушки. Веднага след като оръжието им бъде отнето, щеше да започне ръкопашен бой и ако станеше така, тя би заложила всичко за падналите ангели.
И тъй като беше жена, въоръжените мъже й обръщаха по-малко внимание. Беше най-близо до Уилкинс; ако нападне снайпериста, щеше да му трябва време, за да извърне оръжието си към нея и в последвалото безредие можеше да осигури на Никълъс и Майкъл критичните секунди, от които се нуждаеха.
Злорадият глас на Мадок прекъсна мислите й.
— Кажете си молитвите, ако мислите, че това ще ви направи подобри. Уилкинс, заеми се с Абърдар и съпругата му. Кениън е мой.
Преди Клер да задейства недомисления си план, Никълъс се обади:
— Изчакайте. Не се съмнявам, че ме смятате за сантиментален глупак, но бих искал да целуна съпругата си за сбогом.
Мадок се вторачи с интерес в Клер, сякаш я виждаше за първи път.
— Разбирам, превърнала си се в доста сексапилна малка блудница. Казват, че по душа всички дъщери на проповедници са разпуснати жени — и ти трябва да си такава, за да разтвориш краката си на циганин. Уилкинс, не я убивай още. Можем да се позабавляваме, след като приключим с двамата мъже. — Той кимна на Никълъс. — Давай, целуни я. Направи го добре, за да я разпалиш за нас.
Дива ярост заблестя в очите на Никълъс. Сърцето на Клер почти спря; ако сега нападнеше Мадок, щеше да се обрече на смърт. Прехапа устната си, за да не извика и с очи отчаяно го молеше да изчака.
Разтреперан, той си пое въздух и успя да овладее яростта си, после се приближи до нея:
— Обичам те, Клер. Трябваше да ти го казвам по-често. — Думите му толкова я сепнаха, че почти не чу какво й прошепна като се наведе да я целуне. — Когато те бутна на земята, претърколи се зад някой камък, после бягай.
Мислите им работеха в една и съща насока. След като дойде да я целуне, вече беше по-близо до Уилкинс и прегръдката им можеше да му даде възможност да ги залиса, точно това обмисляше и тя. И понеже знаеше, че едно леко нейно движение можеше да осуети плана му, тя кимна в съгласие, макар да не възнамеряваше да бяга. На глас изрече:
— Обичам те, Никълъс. Ако не отидеш в рая, ще дойда при теб, където и да си. — Гласът й трепереше. — „Можеш ли да запалиш свещичка за мен, ако се проваля.“
Видя непоносимата болка, изписана върху лицето му и знаеше, че изражението му отразява като огледало нейните чувства. Какъвто й план да бе подготвила в ума си, ако късметът беше против тях, можеше това да е последната им целувка.
Прегърнаха се бурно, жаждата за живот пламна в телата им. Изглеждаше й невъзможно, че след минута може да е мъртва с разкъсано и облято с кръв тяло. И Никълъс…
Пръстите й се впиха в раменете му. Насили се да отпусне прегръдката, за да е готова, щом Никълъс я избута, да не го повлече.
И въпреки отчаяния си копнеж, усети жадния интерес на въоръжените мъже. Разсеяността им даде възможност на дебнещия Майкъл. Той се хвърли на една страна, далеч от пушката на Мадок.
В същия миг Никълъс блъсна Клер и изкрещи:
— Сега!
Когато падна на земята, той скочи в противоположната посока към Уилкинс.
Неприятно изненадан, въоръженият мъж загуби няколко ценни секунди, докато се опитваше да се прицели в жертвата си. Но преди да успее, камшикът сякаш от магия се появи в ръката на Никълъс и той ожесточено замахна.
Дивият му скок го приближи достатъчно близо, за да увие ремъка около пушката на Уилкинс. Камшикът наведе цевта надолу и отклони прицела на миньора. Освирепял, Уилкинс задърпа оръжието си, опитваше се да го освободи, така че да стреля.
