двамата се стовари обвинението за прелюбодеяние и Каролайн умря с репутацията на светица и като оскърбена съпруга.
— Ти си лъжец — отново прошепна Майкъл. — Измислил си това, за да скриеш собствените си престъпления.
Клер заговори с мек глас:
— Лорд Майкъл, сега аз съм съпруга на Никълъс. Нашето сближаване беше доста трудно. Не отричам, че много мъже са били водени от желание за престъпление. Но не и Никълъс. Аз, която го познавам по-добре от всеки друг, се заклевам, че никога няма да нарани жена така, както Каролайн е твърдяла.
Когато Майкъл се олюля, Никълъс тръгна към него бавно.
— През всичките тези години, през които се познаваме, някога да съм те лъгал? — Той рязко спря и затаи дъх, когато безумието отново запламтя в зелените очи на приятеля му.
— Не и за нещо, което аз знам — гърлено отвърна Майкъл. — Но съм видял да лъжеш другите. Разказваше невероятни истории за индийски принцове, турски воини и Бог знае какво друго. После всички се смеехме на това колко си убедителен. Беше толкова добър, че една от най-алчните куртизанки в Лондон те вкара в леглото си, без да й платиш, защото си помисли, че си член на кралското семейство. Защо да ти вярвам сега?
— Това бяха невинни игри. Никога не съм лъгал приятелите си. Господи, ако бях лъжец, мислиш ли, че мога да съчиня толкова унизителна за мен история? Собственият ми дядо ми слага рога! Не само е немислима идеята, но ме кара да изглеждам като слаб глупак. Предпочитам да ме смятат за чудовище, което злонамерено е унищожило собственото си семейство.
Последната стъпка го изправи лице срещу лице с другия мъж.
— Когато напуснах Британия, въобще не мислех да се връщам. Но бягството ми надалеч не намали болката точно както завръщането ти в армията не изличи твоята. Убийството също няма да помогне. — Той вдигна ръка. — Дай ми пистолета си.
Майкъл отстъпи една крачка и отпусна ръка. Лицето му бе смъртно бледо и трепереше, сякаш нещо го разкъсваше отвътре.
Никълъс мълчаливо и без съпротива взе оръжието от ръката на приятеля си. След като го изпразни, го хвърли надалеч.
Майкъл рухна, строполи се на земята и закри лице в дланите си.
— Знаех, че това, което правя е напълно грешно — изплака той измъчено. — И въпреки това нямах сили да се отделя от нея, макар всичко, в което вярвах, да бе приятелството.
Клер прегази високата трева и коленичи до него.
— Да обича и да бъде обичан, е най-силното желание у човека — каза тя с искрено съчувствие. — Трагичен е фактът, че Каролайн не е заслужавала твоята любов, а не опита ти да извършиш престъпление. — Тя нежно постави ръце върху неговите. — Ужасно е да заставаш между две верни души, но сега всичко свърши. Не се измъчвай повече.
— Това, което направих, е непростимо — унило изрече той.
— Нищо не е непростимо, ако има искрено разкаяние.
Тя говореше с убедителност и душевна сила, която напомни на Никълъс за баща й. Нейната нежност и състрадание утешаваха душата и той усети как собствената му горест започва да намалява. Това, което е станало, вече не може да се върне — не трябваше да позволи гнева да отрови живота му с Клер.
За Майкъл беше по-трудно. Той вдигна глава, измъчени сълзи покриваха лицето му.
— В Лондон те нарекох блудница и за малко не убих съпруга ти. Можеш ли да ми простиш? Аз не мога да си простя.
— Но ти не извърши убийство. — Клер го погали по косата, сякаш беше един от нейните ученици. — Делата са по-важни от помислите. Без значение колко упорито се опитваше, ти не можа да извършиш това крайно предателство към приятеля си. — Тя вдигна поглед към Никълъс, мълчаливо го молеше да помогне.
Никълъс сви юмруци. Заболяло го бе много силно, когато разбра, че един от най-близките му приятели е бил любовник на Каролайн. Беше по-лесно да приеме лудостта, отколкото предателството. И въпреки това, щом се вгледа в измъченото лице на Майкъл, неочаквано изпита състрадание. И макар Каролайн да беше повлякла Никълъс към ада, той никога не бе изпитвал такъв упрек срещу себе си, какъвто разкъсваше Майкъл.
Никълъс въздъхна и коленичи до другия мъж.
— Каролайн беше най-изкусната лъжкиня, която някога съм срещал, и всички ни направи на глупаци. Никога не съм я обичал, както ти, и въпреки това тя почти успя да ме съкруши. Тя даде най-доброто от себе си, за да се опита да развали приятелството ни, защото знаеше колко много означава то за мен. Ще я оставиш ли да успее в оня живот? — Клер продължаваше да държи ръката на Майкъл, затова Никълъс постави своята върху ръцете на двамата. — Липсваше ми, Майкъл. На всички ни липсваше. Време е да се приберем вкъщи.
Майкъл издаде сподавен смях. После издърпа ръката си, отчаяно и със всичка сила сграбчи ръката на Никълъс.
Дълго време тримата седяха така. Никълъс успя първи да се отърси от ужасните мисли за жестокостта и предателството, заменяйки ги със спомени от дългото приятелство с Майкъл. Като ученик, приличащ на чужденец, който не пасваше на самодоволния свят на Итън, Никълъс отчаяно се нуждаеше от приятел. Майкъл беше спасението — силен, напълно верен и абсолютно благонадежден. Когато здрачът ги обгърна, топлотата на тези спомени успокои гнева на Никълъс — надяваше се, че тази топлота от щастливо споделеното им минало ще достигне до другия мъж. Накрая Майкъл си пое дълбоко дъх и вдигна глава.
— Никълъс, можеш ли да ми простиш? — попита той, застинал в болезнено смирение. — Ако бях на твое място и ти беше се обвързал с моята съпруга, не знам дали щях да успея.
— Ние сме много различни — затова сме приятели. Освен това, макар да се опита да ме убиеш, ти не само не го направи, но спаси мен и живота на Клер. Именно затова мога да ти простя всичко. — Никълъс издърпа ръката си. — Да се сдобрим?
След миг на колебание Майкъл я пое, сграбчи я толкова силно, сякаш, ако я изпуснеше, щеше да пропадне в ада.
— Да се сдобрим. И… ти благодаря, Никълъс. Ти си по-добрият от двамата.
— Съмнявам се, но знам, че е по-лесно да прощаваш, когато сърцето ти е пълно с любов. — Погледът му обгърна с обич Клер.
След дълго мълчание Майкъл се изправи на крака. С трогателен опит да се пошегува, той изрече:
— Какво може да върши в този живот един върховен глупак?
Никълъс стана и помогна на Клер да се изправи.
— Всеки се приспособява към този живот. Покажи ми някой, който не е постъпвал като глупак, и аз ще ти докажа, че е напълно скучен.
— В такъв случай трябва да съм най-интересният мъж в цяла Британия — унило промърмори Майкъл.
И тъй като беше започнало да се захлажда, Никълъс съблече наметалото си и го метна на раменете на Клер. Тя го прие благодарно, макар да потрепери, когато тежката материя докосна раната й. Като извърна поглед към Майкъл, тя предложи:
— Ела в Абърдар тази вечер, така няма да останеш сам.
За момент Майкъл се поколеба, после поклати глава.
— Благодаря ти, лейди Абърдар, но мисля, че сега се нуждая от усамотение.
— Моля те, наричай ме Клер — трябва да изоставим официалностите. — Със свъсени вежди тя оглеждаше лицето му. — Ще вечеряш ли с нас утре? Бих искала да се срещаме при по-нормални обстоятелства, а не само в страховити мелодрами.
Когато забеляза, че Майкъл се колебае, Никълъс каза:
— Моля те, ела. Сега това е един щастлив дом. — Той нежно постави ръка върху рамото на Клер.
— Щом си сигурен. — Майкъл енергично разтри слепоочията си. — А сега вие двамата се прибирайте у дома. Аз ще съобщя на властите да се погрижат за телата, пък и имам по-голям опит в разчистването на бойното поле. — Гласът му стана малко по-уверен при възможността да извърши полезно дело. —
