да чакам, защото ако бях уверен, че носиш моето дете, нямаше да имам извинение да не се оженя за теб. Очевидно лъжливото ми съзнание вече беше покорено от теб, но понеже знаех, че никога няма да станеш само любовница за мен, се нуждаех от извинение, да се отрека от клетвата си да не се женя.
Когато тялото й запламтя от удоволствие, тя започна да се смее.
— Прие идеята за женитба с учудваща лекота.
— Не идеята за женитба — идеята да те имам. — Той повдигна лицето й, очите му бяха тъмни, меки и нежни като кадифе. — Винаги съм знаел, че ако спечеля верността ти, никога няма да ме предадеш. И бях прав, нали? Днес рискува живота си заради мен. — Устните му се извиха. — Предполагам, че съм търсел такава вярност през целия си живот. Но никога няма да позволя да направиш това отново. Ако куршумът на Уилкинс беше попаднал няколко сантиметра по-долу… — Той потрепери.
— Но не попадна. — Тя докосна бузата му. — Всъщност днес имаше доста добър ден. И двамата сме живи, най-сетне сподели и се отърси от проклетите спомени за дядо си и за Каролайн и отново възвърна вярата в майка си и в Майкъл.
Той я погледна уплашено.
— Като го представяш по този начин, май е бил величествен ден.
— Мисля, че мога да измисля начин да го направя още по-добър. — Тя го погледна замислено. — Ръката изобщо не ме боли.
Никълъс започна да се смее.
— Нима си мислиш същото като мен, безсрамна кокетке?
— Да — отвърна тя, без да се разкайва.
— Бих искал да те усетя в мен, любов моя. След като бяхме толкова близо до смъртта, искам да отпразнуваме този ден.
Той наведе глава и я целуна, устните му бяха топли и нежни.
— Обичам те, скъпа моя учителко. Всъщност бих изпитал удоволствие да науча нов урок за любовта. Сега. Сигурна ли си, че не те боли ръката?
Смеейки се, тя легна на леглото, като го издърпа към себе си.
— Ако ме целунеш отново, няма да забележа въобще.
Той я люби толкова нежно, сякаш беше най-скъпоценното нещо на този свят. Като неин любовник той бе успявал да плени чувствата й. Този път той плени душата й, защото нищо скрито не го възпираше. Нито пък нея. Дух до дух, плът до плът, те намериха близостта, за която тя мечтаеше, и реалността надмина надеждите й, както слънцето превъзхожда свещта. Падналият ангел се беше върнал вкъщи.
ЕПИЛОГ
Август 1814
Това беше най-грандиозното празнуване в историята на мината Пенрийт. Всъщност това може би беше най-величественото събитие, което някоя мина някога е чествала. Докато Клер и Никълъс се спускаха плавно надолу с новия подемник заедно с дузина други гости, чуха музика, която се носеше нагоре в шахтата, заглушавайки звука от новата помпа на Уат.
Идеята, да празнуват подобрението на мината под земята, беше на Майкъл и всички жители от долината бяха поканени. Огромната галерия в основата на подемника беше ослепително осветена със свещи, украсена с цветя и тълпата се стичаше от близките галерии. Възрастните заемаха местата си около претрупаните маси, а децата се надигаха да достигнат сладките.
Когато музикантите подеха фолклорна музика, започнаха да се сформират двойки за танци. Клер забеляза, че някои от тях бяха методисти — трудно беше да се допусне, че танцуването в мина е грях. Други гости започнаха енергично да пеят. Отекващите от каменните стени гласове накараха Клер да си спомни за църковния хор, който чу в Уестминстърското абатство и сравнението не бе във вреда на уелските песни.
Когато излязоха от подемника, Майкъл дойде да ги поздрави с усмивка на лицето. Беше напълнял доста и изглеждаше толкова здрав и спокоен, че трудно напомняше на измъчения мъж, който беше преди три месеца.
— Какво мислиш сега за мината?
— Мястото изглежда учудващо цивилизовано — отвърна Никълъс. — Но какво ще правиш сега, когато всичко се управлява толкова гладко?
— Не се тревожи — ще измисля нещо.
Клер попита:
— Рафи и Люсиен пристигнаха ли?
— Дойдоха в Брин късно миналата вечер — ухили се Майкъл. — Днес Люсиен трябваше да бъде насилствено принуден да влезе в асансьора, за да види как работи.
Клер се засмя. През месеците, след като Майкъл прекрати враждата си с Никълъс, тя видя обаянието и силата на характера му, който привличаше толкова прекрасни приятели. И макар да знаеше, че четирите години в ада на заблудата и отмъщението са оставили дълбоки рани в душата му, той уверено се справяше с делата на живота. И разбра, че приятелството му с Никълъс е станало по-умерено след дългото изпитание и по-силно, отколкото в миналото.
Тя огледа помещението и видя Люсиен, увлечен в сериозен разговор с минния инженер. Много близо до него Рафи слушаше внимателно едно русо петгодишно момиченце.
— Това е Рафи — само той може да открие най-красивата блондинка на празненството. — Никълъс погледна към Клер. — Искаш ли да го поздравиш?
— След минута. Първо ще говоря с Марджед.
— Не се отдалечавай много — нареди той. Тя му се усмихна превзето.
— Няма, милорд и господарю мой.
Той нежно я потупа под ханша, но никой не успя да види, после отиде да разговаря с приятелите си. Клер откри Марджед, която спокойно чистеше петната върху блузката на Хю, беше изял толкова много марципан, че му беше прилошало.
Когато приключи, Марджед се изправи и прегърна Клер.
— Кой може да повярва, че старата мина може да бъде толкова забавно място? Въпреки това се радвам, че Оуен прие предложението на Никълъс да стане старши майстор в каменната кариера. Съществува по- малка вероятност да го сполети нещастие. — Тя погледна към каменното помещение, където Никълъс, Майкъл, Люсиен и Рафи се бяха събрали. — Те все още са най-красивите мъже, които някога съм виждала — замислено изрече тя. — Разбира се, освен Оуен.
Разговаряха няколко минути, докато избухнаха крясъците на децата и Марджед трябваше да помогне. Клер тъжно ги наблюдава известно време. В някои моменти й липсваха часовете в училище, но както изглеждаше имаше много други задължения, с които непрекъснато беше заета. И сега, след като бъркаше в дълбоката кесия на Никълъс, тя можеше да помага на хората, които бяха на границата на сиромашията. Вече нямаше гладни деца в Пенрийт и долината процъфтяваше, щастливо място, за което си бе мечтала.
Тя започна да си проправя път към Никълъс, като от време на време спираше да разговаря с приятели. Каквото и възмущение да бе предизвикал бракът й, както изглеждаше, беше отминало, след като тя и съпругът й вече бяха част от общността.
И макар да приближи Никълъс откъм гърба, той усети присъствието й. Без да поглежда, се протегна назад, издърпа я пред себе си, после обви ръце около кръста й. Тя се отпусна на гърдите му, изпитвайки чувството, сякаш си е у дома. Тази вечер, помисли — си тя замечтано, щеше да каже на Никълъс, че е почти сигурна — следващият граф Абърдар е на път да се появи на бял свят.
Люсиен и Рафи поздравиха мило Клер, преди да се върнат към деликатния си спор. Рафи заяви:
— Всеки има нужда да вярва в нещо. Аз например вярвам, че след като животът е неизменно предопределен, трябва да се изживее стилно.
Люсиен предложи:
— Макар да вярвам много в честността, убеден съм, че непочтеността е подценен талант.
— Аз пък вярвам в честността — бързо изрече Майкъл. — И в удоволствието да се отпуснеш с ароматна пура.
Очите на Клер заблестяха.
