бебета.
Родилката се усмихна плахо и протегна ръце.
— Искам да го взема.
Стивън постави бебето в обятията й. То спря да плаче веднага. На лицето й се изписа благоговение.
— Много е хубав, нали?
— Да — отговори топло Розалинд.
Раздвижи изтръпналата си дясна ръка, опитвайки да възвърне чувствителността й след парализиращото стискане на момичето.
Приближиха някакви хора. Актрисата надникна и видя дребна, набита жена, която караше впрегната с пони каруца, следвана от мистър Браун, все така възседнал своя кон. Жената спря каруцата край фургона.
— Ти ли си момичето… А, виждам, че си ти. — Наведе се, за да огледа положението по-отблизо. — Какво чудесно здраво момченце си имате тук! Аз съм мисис Холт, акушерката. Не искаше да чакаш, така ли, скъпа? — Изсмя се гърлено. — Но се обзалагам, че ще искаш да ти помогна и да те науча как да се грижиш за бебето. Ще заведа и двама ви в дома си. Можеш да останеш, докато укрепнеш.
Стивън скочи от фургона и рече тихо:
— Аз ще поема разходите, мисис Холт. Погрижете се да осигурите нови дрехи за момичето и бебето.
Акушерката кимна.
— Можете ли да ги пренесете в моята каруца?
Херцогът отвори задната врата на фургона и плъзна ръце под родилката, без да се смущава от факта, че и самата тя, и роклята й бяха изцапани и окървавени. Вдигна без усилие майката и бебето и ги прехвърли в каруцата, застлана със стари дюшеци. Розалинд ги последва, взела трогателно скромния багаж на Ели.
Мисис Холт се качи на свой ред и пое бебето. Пови го в чиста, макар и износена кърпа, като му говореше някакви безсмислици. След това го върна на майка му. Розалинд се усмихна уморено, доволна, че оставят родилката на грижите на жена, която си разбира от работата.
— Фактът, че мисис Холт взема момичето в Уиткъм, не означава, че нашата енория е отговорна за него — заяви нервно мистър Браун.
— Не се притеснявай — отвърна сухо Стивън. — С мисис Джордан ще свидетелстваме, че бебето е родено в енория Каули. — Обърна се към Крейн, дошъл за фургона. — Утре ще се отбия при председателя на вашия енорийски съвет с някои предложения, как най-добре биха могли да се погрижат за Ели Уордън и нейния син.
— Не е твоя работа — изръмжа грубо надзирателят. — Тя ми изпоцапа целия фургон.
— Ще намина утре — повтори хладно херцогът.
Крейн се качи във фургона си и потегли към града. След кратък разговор със Стивън акушерката и членът на градския съвет отведоха Ели и бебето.
Щом останаха сами, младият мъж се отпусна встрани от пътя, подпря лакти върху коленете и скри лице в дланите си.
— Слава Богу, че беше обикновено раждане, без усложнения. Иначе един Господ знае какво можеше да се случи.
Розалинд се засмя неуверено и седна до него. Сега, след като напрежението бе преминало, тя се чувстваше напълно обезсилена.
— Беше невероятен! Да не би да си лекар?
Той я погледна.
— Нищо подобно. Просто фермер, който е помагал при раждането на доста козлета, телета и агнета.
Актрисата се ококори.
— Боже мили, значи цялата ти увереност е била фалшива?
Херцогът повдигна шеговито вежди. Може да не съм кой знае какъв артист, но се справих е тази роля.
Младата жена се отпусна на тревата и започна да се смее.
— Какъв човек! А аз мислех, че поне единият от нас знае какво да прави.
— Наясно съм, че принципът за хората и животните е един и същ.
— Затова значи почисти бедното детенце със слама!
Розалинд се разсмя още по-силно и Стивън се присъедини към нея. Изпълни я безкрайно страхопочитание. Той не беше лекар, но бе успял да изроди бебе. Беше благородник, но се тревожеше за съдбата на непознато момиче, отхвърлено от собствената си енория. И макар да се представяше за фермер, очевидно бе свикнал да му се подчиняват, което говореше, че притежава имение.
Така или иначе, той беше тук и присъствието му бе като дар от Бога. Вгледа се с обич в лицето му.
— Ти си много смел. Повечето мъже биха си плюли на петите в подобна ситуация.
— Някой трябваше да направи нещо и по всичко личеше, че най-квалифицираният за тази работа бях аз. — Усмихна се, потънал в спомени. — Главният ми коняр веднъж ме удостои с подробно описание как израждал дъщеря си, защото акушерката закъсняла. Тогава ми се искаше да бе запазил тези преживявания за себе си, но днес наученото свърши добра работа. Дъщеря му е вече палавница на пет годинки, а ако е рекъл Господ, бебето на Ели ще се развива също така добре.
Изражението му бе изпълнено с копнеж. Младата жена остана с впечатлението, че той обича деца и очевидно нямаше свои. Много жалко. Тя самата страдаше от липсата на деца.
Доброто й настроение се изпари при тази мисъл и тя се отпусна, вперила поглед в лятното небе.
— Остава ни по-малко от час, за да се върнем в Уиткъм, да се измием и приготвим за представлението.
Херцогът изпъшка.
— Бях забравил напълно за него.
— Което доказва, че не си истински актьор. — Розалинд се изправи и додаде строго: — Шоуто трябва да продължава, херцог Клаудио.
Стивън се усмихна.
— Тъй като ролята ми изисква да те целуна, със сигурност ще се справя.
Младата жена се изчерви леко и рече:
— Постъпи много съобразително, като ме изведе, за да порепетираме насаме.
Херцогът избухна в смях. Двамата тръгнаха към Уиткъм, като се държаха за ръце.
Глава 11
Лорд Майкъл Кениън спря коня си пред къщата на доктор Джордж Блакмър и слезе уморено от седлото. Надяваше се проклетият лекар да си е вкъщи, тъй като бе изминал дълъг път в търсене на отговори и не беше в настроение да чака.
Възрастният прислужник въведе новодошлия в амбулаторията, където докторът стриваше в хаванче някакъв бял прах. Майкъл бе виждал този човек само веднъж — на погребението на снаха си, херцогиня Ашбъртън. Оттогава нямаше особено доверие в способностите на лекаря. Блакмър вдигна очи и стана веднага.
— Ашбъртън! Радвам се да видя, че сте се върнали. Притеснявах се.
— Погледни отново. — Майкъл свали шапката си, за да му даде възможност да види по-добре лицето му. — Не е Ашбъртън, а брат му.
Лекарят се сепна.
— Извинете. Много приличате на него.
Майкъл бе чувал тези думи през целия си живот, затова не му направиха никакво впечатление.
— Не си бях вкъщи и получих писмото ти едва вчера. Тръгнах веднага, разбира се, но когато се отбих в имението, научих, че брат ми е заминал преди повече от три седмици и не се е обаждал оттогава. Какво
