В желанието си да привлече върху себе си колкото може по-голяма част от нежелания огън, херцогът побърза да отговори:
— Фицджералд. Но Розалинд беше вдовица и името й по мъж беше Джордан.
Настъпи мълчание. Изведнъж Клаудия скочи от стола си.
— Сега вече знам къде съм ви виждала! В пиесата в имението на Кандоувър. Вие сте актриса! Играхте ролята на фея в най-неприличен костюм.
— Имате добра памет за лица, лейди Херингтън — отговори меко Розалинд.
Без да обръща внимание на коментара й, графинята се завъртя към брат си.
— Ашбъртън, как можа да се ожениш за най-обикновена актриса? — Спря и додаде почти умолително: — Това е шега, нали? Тя всъщност ти е любовница. Винаги си имал странно чувство за хумор. Не е проява на добър вкус за представяш любовницата си на сестра си.
Стивън си пое дълбоко въздух.
— Не се шегувам, Клаудия. Розалинд е моя съпруга и е херцогиня Ашбъртън.
Посетителката постоя като поразена от гръм няколко секунди. Лешниковите й очи започнаха да святкат от гняв.
— Ти… ти си отвратителен развратник. Един джентълмен ляга с любовницата си, не се жени за нея. Нямаш ли чувство за приличие? За това, кое е редно и кое — не? Какво би казал баща ни? — Изгледа с отвращение снаха си. — Щеше да умре, като разбере какъв срам си докарал на всички ни!
Ръката на Розалинд започна да трепери в дланта на съпруга й. За миг неговият гняв също достигна точката на кипене. Той обаче го потисна, като си спомни, че една от целите му преди да си отиде, бе да установи по-добри отношения с единствената си сестра. Ако не удържеше езика си сега, нямаше да има надежда да го направи.
— Сигурен съм, че старият херцог нямаше да одобри — отвърна сухо той. — От друга страна аз също не одобрявах всички негови действия, така че това е напълно справедливо.
Графинята се изчерви силно. За момент му се стори, че ще хвърли отгоре му дамската си чантичка.
— Темата не е подходяща за шеги! Боже милостиви, неведнъж съм се питала как е възможно човек с толкова малко чувство на благоприличие да е създаден от баща ми. Или си плод на някоя от проклетите любовни връзки на майка ни?
— Достатъчно! — прекъсна я остро младият мъж. — Разбирам, че си изненадана. Ако имах време, щях да ти поднеса по-постепенно новината. Но фактът си остава — Розалинд е моя жена и аз няма да ти позволя да я обиждаш.
— Но нямаш нищо против да обиждам теб? — попита с горчивина сестра му. — Ти си един страхливец, Стивън, и не заслужаваш да носиш името Ашбъртън.
Розалинд зяпна, като чу тези изпълнени със злост думи. Стивън стисна ръката й предупредително, за да не каже нещо.
— Страхувам се, че не споделям твоята констатация за това кой какво заслужава. — Гласът му омекна. — Клаудия, единственото, което искам, е да отделиш време да опознаеш Розалинд. Тогава ще се убедиш сама, че тя може да бъде само украса за името, което носи. — Тонът му стана отново сух. Тя определено е по-морална от нашата майка и се държи много повече като дама.
— Ако баща ни беше жив, щеше да се отрече от теб — заяви с треперещ глас графинята. — Но тъй като него вече го няма, аз трябва да направя това от негово име. — Завъртя се на пети и излезе от салона. Гневът на брат й бе потушен от съжалението към нея.
— Клаудия, ясно ми е, че никой не е в състояние да се сравнява с образа, който си си създала за стария херцог. Сърдиш ми се, че аз дори не се опитвам да му подражавам. Въпреки това фактът си остава — аз съм петият херцог Ашбъртън и глава на семейството. Едно отчуждаване няма да донесе нищо добро на никого, а само болка на тези, които са ни скъпи. Не можеш ли поне да се постараеш да приемеш и мен, и жената, която съм си избрал за съпруга?
Графинята спря за момент и се обърна отново към него. Лицето й беше бяло като тебешир.
— Не мога, Стивън — прошепна тя. — Не мога. — И хукна навън със сълзи в очите.
Щом вратата се затръшна след нея, в стаята настана потискаща тишина. Младият мъж си пое въздух на пресекулки.
— Съжалявам, че трябваше да станеш свидетелка на тази сцена, Розалинд.
Въпреки усилията да запази спокойствие, гласът й прозвуча неуверено, когато се обърна към него.
— Знаех, че бракът ни ще създаде неприятности, но не и че ще те раздели с единствената ти сестра. О, Стивън, толкова съжалявам, че станах причина за всичко това.
Херцогът я привлече в обятията си, в желанието си едновременно да даде и да получи утеха.
— Не виждам за какво се упрекваш; вината е изцяло на Клаудия. През по-голямата част от живота си тя опитваше да се хареса на един баща, който рядко одобряваше какво то и да е. И двамата с брат ми по различни начини стигнахме до извода, че каквото и да сторим, то никога нямаше да бъде достатъчно добро. Майкъл стана отявлен бунтовник, аз предпочетох пасивната съпротива. Но бедната Клаудия се стремеше отчаяно да бъде съвършената дъщеря. — Помисли с тъга, колко пъти, когато бяха играли като деца, сестра му търпеливо бе стъпвала с малки крачки; в противен случай той щеше да изостане. Тя му бе като малка майка, роля, за която определено притежаваше значително по-голям талант от родната им майка. Един от най-ранните му детски спомени бе как тя го зовеше да отиде да я целуне. Той винаги се бе втурвал право в обятията й. И в резултат на тези усилия в крайна сметка възприе най-ужасните му предразсъдъци.
Розалинд сгуши лице в рамото му.
— Дали и брат ти ще реагира така зле?
— Не. Майкъл ще се изненада и може би в началото няма да одобри. Но той поне ще отдели време да те опознае. — Стивън я галеше по косите; надяваше се силно, че не грешеше в преценката си. — А когато това стане, ще ме разбере и ще те приеме.
Младата жена вдигна глава и направи опит да се усмихне.
— Знаеш ли тази сутрин реших да се появя сред обществото с теб; така никой няма да помисли, че съпругата ти е прекалено вулгарна, за да бъде показвана. Но сега… Гласът й изневери за момент. — Не съм сигурна, че бих имала смелост дори да направя подобно предложение.
Гневът му срещу Клаудия премина в решимост.
— За Бога, точно това е отговорът. Ще те покажа на лондонския каймак. Модното общество трябва да знае, че херцог Ашбъртън се гордее със съпругата си. — Целуна я и се вгледа напрегнато в тъмните й очи. — Случилото се с Клаудия е най-лошото. Всичко друго ще бъде по-лесно. Кълна ти се.
Не беше сигурен, че бе успял да я убеди, но тя вирна смело брадичка.
— Ще се постарая да не те изложа.
— Няма да ме изложиш. Макар сестра ми да се държа така, сякаш съм извършил предателство, аз определено не съм първият лорд, оженил се за актриса. Елизабет Фарън е дъщеря на пътуващи артисти и игра главните роли и в „Ковънт Гардън“, и в „Дръри Лейн“. Сега е графиня Дерби и всички я уважават. Както виждаш, има прецеденти на нашия брак.
Розалинд се усмихна мрачно.
— Както изглежда мис Фарън е била по-добра актриса от мен. Това променя ли нещо в начина на приемане?
— От значение е само характерът ти, а не къде си играла. — Замисли се за момент. — Тъй като вестта за нашия брак се е разнесла по слугинската мрежа, със сигурност вече всички знаят. Днес следобед можем да отидем при някоя модистка, но за ушиването на нов тоалет ще бъдат нужни два дена, което няма да ни помогне за тази вечер. Чакай да видим дали Катрин не е оставила нещо подходящо.
Хвана съпругата си за ръката и я поведе към вратата.
— Какво имаш предвид? — попита подозрително тя.
— Майкъл и жена му използват тази къща и Катрин държи тук някои от най-официалните си дрехи, тъй като те не са й нужни в Уелс. — Погледна я одобрително. — Ти си малко по-висока, но размерите и формите ви са общо взето еднакви. Една от нейните рокли ще ни свърши работа за тази вечер.
Розалинд спря рязко, като почти заби пети в пода.
— Не мога да нося дрехите на друга жена без нейно разрешение! Така със сигурност ще си създам неприятел в лицето на снаха ти, а вероятно — и на брат ти.
