заради нея и заради себе си. — Гласът му омекна, когато попита на английски: — Ще ме приемеш ли за свой съпруг, моя скъпа Констанца?
Тя го погледна безпомощно.
— Не е правилно да се изправиш пред младата си невеста като току-що овдовял мъж, mi corazon.
Той приближи до леглото и взе ръката й.
— Това, което е помежду ни, няма нищо общо с нея, Констанца. — Поколеба се, изненадан от силното си желание за този брак. — Не искам да те насилвам, но ще бъда много щастлив и за мен ще бъде голяма чест, ако се съгласиш да станеш моя съпруга.
Известно време тя остана мълчалива. После устните бавно се извиха в сияйна усмивка.
— Ако наистина го искаш, за мен не може да има по-голяма радост.
Кайл погледна към свещеника.
— Ще изпълните ли церемонията, отче Джоакин?
— Би било много необичайно, а и вие не сте католик. Замисленият му поглед се отмести от Констанца към Кайл — Но със сигурност Бог би благословил подобен съюз.
Кайл отиде в стаята си, за да вземе златния пръстен с печата и герба на Ренборн. Когато се върна, Тереза бе подредила цветя край леглото и бе дала изящен букет на господарката си. Констанца бе подпряна на купчина възглавници, а тъмната й коса се спускаше по раменете. В украсения си с дантела бял пеньоар тя удивително приличаше на младоженка. Лицето й имаше леко развеселено изражение, ала очите й бяха ужасно уморени.
Кайл преплете пръсти с нейните. Макар че никога не си бе представял, че ще се ожени по този начин, когато погледна измъченото й красиво лице, разбра, че постъпва съвсем правилно. „Докато смъртта ни раздели.“ Повтори клетвата с твърд глас. Пръстенът бе твърде широк за тънкия и пръст но тя стисна златната халка в дланта си.
— Mi esposo… Съпруже мой…
Целуна я с безкрайна нежност, припомняйки си годините на страст и обич, които бяха споделили. Неговата любима… Неговата съпруга… Мили Боже, как би могъл отново да изпита подобна близост? Невъзможно!
Свещеникът и слугите, които бяха изпълнили ролята на свидетели, се оттеглиха и оставиха младоженците сами. Констанца затвори очи. Лицето й бе бледо и уморено.
— Виждам ги около себе си, Кайл — сънено промълви тя. — Родителите ми и сестра ми са се надвесили над мен като ангели. Всички онези, които съм обичала и изгубила. Толкова са истински, че се учудвам, че и ти не ги виждаш.
Кайл преглътна мъчително.
Дишането й се учести. Вече с усилие си поемаше въздух.
— Ще ме занесеш ли в градината? Искам да видя слънцето и цветята за последен път.
Поколеба се, мислейки за болката, която толкова дълго я бе измъчвала, но в момента тя изглежда се бе извисила над нея. Затова се изправи, отвори вратата към вътрешния двор и я взе на ръце. Невестата му бе лека като перце, занесе я до каменната пейка под портокаловото дърво, настани я в скута си и облегна главата й на рамото си.
— Удобно ли ви е, лейди Максуел? — тихо попита той.
— О, да! — Тя се намести с въздишка. Сладкият дъх на портокаловите цветчета опияняваше сетивата им. — Лейди Максуел… — промърмори Констанца с иронична нотка. — Колко внушително звучи!
Бризът шумолеше в листата над тях и белите венчелистчета се сипеха по черните й коси. Кайл я целуна нежно. Тя бе въплъщение на женската топлина и чар. Как щеше да живее без нея?
— Обичам те, Констанца. — Думите, които никога не бе изричал, сами се изплъзнаха от устните му.
Тя леко наклони глава.
— Знам, querido, но не мислех, че го осъзнаваш.
Младият мъж се засмя, питайки се как може едновременно да се чувства толкова щастлив и толкова нещастен, смехът му замря. Изведнъж осъзна защо бе почувствал толкова силна нужда да се ожени за нея — за да може да признае любовта си.
— Ти си все същата, скъпа моя.
— Не бих могла да бъда друга. — Спря, за да си поеме дъх, после с усилие продължи: — Аз бях благословена, Кайл. След смъртта на семейството ми смятах, че съм прокълната, обречена на греховен живот и самота. Дълго след като надеждата вече си бе отишла, Бог ми изпрати теб, за да възстановя целостта ми. — Затвори очи за миг. Когато ги отвори, пламтяха като въглени. — Обичам те, съпруже мой. И заради мен — продължи напред и живей!
— Ще го направя, mi corason!
Констанца не каза нищо повече. Той я държа, докато сенките се удължиха. Цветчетата продължаваха тихо да се сипят над главите им. Най-после остана сам.
Глава 28
Доминик се събуди с разтуптяно сърце, а ноздрите му бяха изпълнени с уханието на портокалови цветчета. Трябваше му известно време, за да си спомни, че се намира в страноприемницата до абатство Бриджтън, в чиито околности се намираше имението на лорд Еймуърт. След като напуснаха Уорфийлд, изпрати Морисън и по-голямата част от багажа с каретата в Лондон. Камериерът, който бе твърде разстроен, за да протестира, замина, без да каже нито дума.
Благодарение на бързината на Пегас, Доминик стигна до Бриджтън за по-малко от ден. Въпреки нетърпението си да се види с лорд Еймуърт, все пак спря за няколко часа, за да си почине и освежи след пътя. Ситуацията бе достатъчно сложна и нямаше смисъл да се втурва в къщата на графа мръсен и с безумен поглед.
Все още треперещ, Доминик седна на ръба на леглото и зарови лице в шепите си. Защо, по дяволите, сънуваше портокалови цветчета? Макар че не можеше да си спомни нищо друго от съня, той се чувстваше потиснат и нещастен.
Кайл! Успя да поизбистри обърканите си чувства и осъзна, че Кайл е потънал в дълбока печал. Странно, но това не бе някаква опустошителна скръб, а по-скоро усещане за умиротворение и примирение.
Затвори очи, опитвайки се да изпрати своята съпричастност на брат си. После се изправи и започна да се приготвя за най-важната среща в живота си.
Макар че бе решил да сложи край на измамата, за да не усложнява съвсем положението, Доминик подаде на лакея една от визитните картички на Кайл. Въведоха го в обширна приемна. След като почака доста време, господарката на дома най-после се появи. Закръглена и хубавичка, лейди Еймуърт изглежда по природата бе от жените, които постоянно се усмихват, ала в този момент пухкавото й лице беше засенчено от изтощението и преживяната тревога.
— Лорд Максуел — наклони глава тя, — аз съм лейди Еймуърт. Разбира се, съпругът ми е говорил за вас. За здравето му ли сте дошли да се осведомите?
Доминик се поклони.
— Да. Както и да го информирам за нещо, което трябва да знае.
Тя се намръщи.
— Отнася се за онова бедно момиче, нали? Няма да позволя да безпокоите съпруга ми, лорд Максуел. Той беше много болен и състоянието му все още е критично.
— Повярвайте ми, не искам да застраша здравето му — пламенно заяви младият мъж. — Обаче съм сигурен, че той би желал да узнае това, което имам да му кажа.
— Добре. Можете да го видите за няколко минути — неохотно се съгласи нейно благородие. — Но ако го разстроите, начаса ще напуснете Бриджтън.
Тъкмо от това имаше нужда — да го изхвърлят от още една къща. Доминик безмълвно последва лейди Еймуърт нагоре по стълбите до стаята на съпруга й.
Еймуърт беше много слаб и изглеждаше много уморен, но протегна костеливата си ръка.
— Не е нужно да се тревожите толкова много, Максуел — сухо се усмихна той. — Още не съм на смъртно
