Не можеше да мине покрай слугата, затова отново смени посоката. Но явно беше в капан — чичо й от едната страна, лакеят от другата, а зад гърба й — стената. Мярна ужасените лица на дамите, които наблюдаваха сцената от прага на салона.
Мериъл отчаяно се спусна натам, молейки се жените да и помогнат, но не можа да избегне чичо си. Греъм я хвана с огромните си лапи и я извъртя с лице към себе си. Мериъл го ритна и издра очите му.
— По дяволите! — изруга той, докато се мъчеше да улови китките й. — Ако любовникът ти може да те види сега, ще престане да твърди, че си нормална!
В следващия миг връхлетя слугата и метна отгоре й одеялото. После я просна на мраморния под и я срита безмилостно.
— Не я наранявайте! — разтревожено извика госпожа Ректър.
— Няма. — Греъм се отпусна на колене и започна да я увива. Мериъл отчаяно се опитваше да се измъкне, но бе твърде голям и силен. Накрая завърза здраво с одеялото ръцете и краката й, така че да не може да мърда.
После метна увитото й тяло през рамо и рече задъхан:
— Сега си в безопасност, Мериъл. Аз съм тук, за да погрижа за теб.
Тя започна да пищи.
Глава 27
Въздухът трептеше от църковните камбани, които отброиха дванадесет на обяд. В тъмната стая Кайл държеше ръката на Констанца. Питаше се дали в католическите градове има повече камбани, или просто той им обръща повече внимание тук, понеже прекарва толкова време в чакане и ослушване?
Беше много по-лесно да мисли за камбаните, отколкото за края, който наближаваше неумолимо. Предишният ден бе посетил най-близката църква, за да се увери, че свещеникът е подходящ и че ще дойде веднага щом го повикат. Разговаряха на френски. Кайл остана впечатлен от нежната душа на отец Джоакин. Надяваше се, че няма да му се наложи скоро да го види отново, но преди половин час един слуга бе отишъл до църквата по молба на Констанца.
Сега тя бе задрямала. Беше толкова слаба, че кожата й почти прозираше, но все още притежаваше невероятна, затрогваща красота.
Щеше да бъде много по-лесно да наеме болногледачки и да остави Констанца на съдбата й, но това щеше да бъде проява на страхливост — нещо, което Кайл никога не би си простил. Беше длъжен да я доведе в Испания и да остане с нея до края, независимо колко трудно и мъчително ще бъде за него. Може би да понасяш болката, означаваше да си истински мъж. Доминик бе преживял мъчителна душевна болка в армията и това му бе дало вътрешна сила, за която Кайл искрено му завиждаше.
Дори и на стотици километри от Ватерло, в тишината и спокойствието на Дорнлей, Кайл бе почувствал тъмните сенки на страданието, обвили брат му. Тогава бе решил, че Доминик е или мъртъв, или тежко ранен. Бе се опитал да промени решението му, когато брат му постъпи в армията, но успя единствено да предизвика гнева му. Когато Доминик тръгна, за да се присъедини към своята част, Кайл бе сигурен, че никога повече няма да го види.
След Ватерло бе заминал възможно най-бързо за Лондон с намерението след това да продължи за Белгия. Когато пристигна в столицата, списъците с убитите, изчезналите и ранените вече бяха разлепени. Тогава узна, че Доминик е само леко ранен.
Засрамен от паниката си, реши да не заминава за Брюксел, опасявайки се, че брат му ще се изсмее на неоснователната му загриженост. По-късно съжаляваше за решението си, защото след Ватерло се отчуждиха окончателно. Въпреки че физически Доминик не бе пострадал лошо, душата му остана завинаги ранена. Кайл често се питаше коя бе причината брат му толкова бързо да се превърне от момче в зрял мъж, ала Доминик така и не му я каза.
Дали щеше да бъде по-иначе, ако беше отишъл в Брюксел веднага след битката? Може би двамата щяха отново да станат приятели, вместо да се отдалечат толкова много, че едва да си разменят по някоя дума. Може би предчувствието му е било знак за пълното отчуждение, а не за физическа смърт.
За щастие скоро след това срещна Констанца. Отначало тя бе само възбуда и удоволствие. По-късно се превърна в необходимост.
А сега я губеше завинаги.
— Querido… — Клепачите й потрепнаха, разкривайки тъмните й очи, които сякаш виждаха отвъд света на смъртните.
— Свещеникът скоро ще дойде — успокои я той.
Пръстите й се размърдаха — немощен жест на нетърпение.
— Ти си този, за когото се тревожа. Безпокоя се за теб mi corazon.
Кайл повдигна изненадано вежди.
— Защо? Аз съм добре.
— Въпреки това се тревожа. — По устните й пробягна лека усмивка. — Ще бъдеш ли щастлив? Ще бъдеш ли разумен? Ще се сближиш ли отново с брат си?
— Странно… Аз самият току-що си мислех за Доминик — Усмихна се тъжно. — Не мога да се закълна, че ще бъда щастлив или много мъдър, но ти обещавам, че ще се опитам да възстановя връзката си с него.
— Не бих могла да те моля за повече. — Тя затвори очи, за да събере сили. — А какво ще стане с онова английско момиче? Наистина ли възнамеряваш да се ожениш за нея?:
Не беше мислил много за лейди Мериъл. Вече дори смътно си спомняше лицето й. Светлите й тонове му се струваха безлични до тъмната красота на Констанца, която толкова много обичаше. И все пак тя не бе непривлекателна. У нея имаше нещо уязвимо, което бе странно затрогващо.
— Смятам, че този брак ще ме устрои — бавно рече той. — Момичето се нуждае от някой, който да се грижи за нея.
— Тъкмо затова се тревожа — въздъхна Констанца. — В брака има много повече от това да бъдеш нужен някому, querido. Ти си твърде млад, за да се задоволиш с толкова малко.
Думите й го засегнаха.
— Нима не съм ти бил достатъчен?
Тънките й пръсти се обвиха около неговите.
— Знаеш, че не това имах предвид. Просто искам да имаш най-доброто — едно младо момиче, умно и мило, което ще те обожава и ще кара сърцето ти да пее.
Той се наведе и я целуна по челото.
— Аз имах най-доброто, Констанца. Не очаквам това да се случи отново.
— Diabolo! — промърмори тя и в очите й заблестяха сълзи. — Това е краят на моя живот, querido, а не на твоя. Обещай ми, че след като си отида, ти ще живееш живота си пълноценно. Длъжен си да го направиш.
Преди да успее да й отговори, влезе свещеникът, облечен в дълга бяла роба. Думите му, изречени на бърз испански, се отнасяха към Констанца.
Кайл тихо се оттегли в ъгъла, за да наблюдава ритуала. Констанца едва ли имаше нужда от изповед. На душата й не тежаха грехове, защото тя бе най-прекрасната жена, която някога бе познавал. Чу молитви за упокой.
Почувства се някак си странно откъснат от ставащото пред очите му. Над леглото висеше разпятие, изобразяващо страданието и пролятата кръв на Божия син. Неанглийската сцена едновременно го заинтригува и отблъсна. Но за Констанца тази вила бе като скъп спомен от детството, носещ просветление и мир. Затова си струваше дългото пътуване.
Докато свещеникът привършваше с молитвите, Кайл бе осенен от зашеметяваща мисъл. Как не му бе хрумнало досега? Пристъпи напред и каза на френски:
— Отче Джоакин, можете ли сега да венчаете мен и сеньора Торес?
— Кайл! — ахна Констанца.
Свещеникът примигна зад очилата в сребърни рамки.
— Не е необходимо. Тя вече е миропомазана. Всички грехове са й опростени.
— Тя никога не е била грешница — остро отвърна Кайл. — Аз искам да се оженим не заради Бог, а
