Тя въздъхна. Гневът й се стопи.
— Не, макар че не бях девствена. В женското отделение се приказваше, че могат да ме дадат за наложница на един съсед, приятел на раджата. Косата ми бе необикновена, а в Индия много често малки момичета стават наложници. Една от по-възрастните жени на раджата, Асма, бе много загрижена за мен и използва фалос от камък, за да разкъса девствената ми ципа.
Нямаше да я разбере, ако не бе виждал фалос от камък, докато беше в училище. Синът на един индийски офицер го бе донесъл, за да впечатли съучениците си. Момчетата се трупаха около грубо издялания мъжки орган, съзерцавайки го с интерес и неудобство. Доминик се потресе, че едно малко дете е било обект на подобен варварски ритуал. Ужасно!
— Беше направено с добри намерения, за да ми спестят по-големи страдания. — Младата жена обви коленете си с ръце и зарови глава в тях. — Асма бе бита с камшик, задето бе отнела девствеността ми. Тогава бе решено да ме върнат обратно на англичаните. Вероятно тя го е предвидила.
Можеше само да гадае какво бе преживяла в онази далечна и чужда страна. Това обясняваше и защо се бе върнала завинаги променена.
— Независимо от каменния фалос ти си останала девствена, което означава, че бракът е задължителен — заяви Доминик, като се стараеше гласът му да прозвучи невъзмутимо като нейния. — Толкова лошо ли ще бъде? Аз смятах, ме не съм ти безразличен.
Погледът й омекна.
— Знаеш, че наистина те харесвам, но това не означава, че искам да се омъжвам. — Погледна го умолително. — Не може ли да си останем така, както сме сега? Тези последни седмици бяха толкова щастливи.
— Не е възможно, моя вълшебнице. Посещението ми тук трябва да свърши с брак. Обществото ще бъде ужасено, ако решим да живеем заедно, без да сме свързани в свещен съюз. Твоите настойници никога няма да го позволят, дори и аз да се примиря с ролята на съблазнител на едно невинно момиче, което със сигурност не съм готов да направя. Ако не искаш да се омъжиш за мен, ще трябва да си тръгна.
Тя вирна брадичка.
— Аз съм господарката на Уорфийлд, кой би се осмелил да ме съди?
Това бяха сенките на нейните предшественици. Историческите книги и старите дневници, които изпълваха лавиците, очевидно бяха повлияли на мисленето й.
— Ние сме длъжни да живеем в този свят, Мериъл. Ако беше вдовица на средна възраст, можеше да ме назначиш да речем… за управител и тогава бихме могли да живеем заедно, ако сме дискретни. Но ти си млада и красива, а всички смятат, че разсъдъкът ти е помрачен, което още повече усложнява нещата.
— Това не е вярно!
— Може би не е, но сега ще си платиш за всички години, през които си правила това, което ти се харесва, и си оставила всички да си мислят, че си луда — откровено й заяви той. — Макар че вече говориш, ще е нужно време твоето семейство да те възприеме като напълно нормална и интелигентна жена, способна сама да взима решения.
Мериъл пристегна сарито около тялото си.
— Аз ще говоря само с теб.
Едва не простена от раздразнение. Как бе възможно едновременно да е толкова умна и толкова сляпа?
— Не можеш да се преструваш, че нищо не се е случило. Ако е необходимо, аз ще кажа на дамите, че можеш да говориш не по-зле от тях.
— Те няма да повярват, освен ако не ме чуят със собствените си уши.
Доминик сподави една ругатня. Знаеше, че е права. Ако заявеше, че тя говори с него, но не го докажеше, дамите щяха да си помислят, че и неговият разсъдък се е помрачил.
— А какво ще стане, ако си забременяла? Твърде възможно е, а бременността не е нещо, което може да се пренебрегне. Ако родиш дете, без да си омъжена, обществото ще ни отхвърли заради неморалното ни поведение. Би ли искала това да се случи?
Мериъл ахна и сложи ръка на корема си, сякаш тази възможност въобще не й бе минавала през ума. За един ужасен миг той си представи как тя решава да се омъжи за Кайл и ражда неговия син като наследник на Рексъм. Това със сигурност би било отмъщение срещу несправедливостта на съдбата.
Мериъл отново обви коленете си с ръце и започна да се люлее като малко дете. Прокле се, че я бе разстроил така. А още повече, че бе позволил да се стигне до тук. Опиумът нямаше да го замае, ако бе проявил достатъчно здрав разум да стои далеч от нея.
Отдръпна се от прозореца, коленичи и успокоително я потупа по голата ръка.
— Съжалявам, че те разстроих, моя вълшебнице. Ако не си бременна — а най-вероятно не си, — животът ти няма да се промени. Аз ще си замина и ти много скоро ще ме забравиш. — С болезнена яснота обаче осъзна, че той никога няма да я забрави.
— Не! — Рязко вдигна глава и се втренчи в него. — Не можеш ли да станеш мой управител? Ще бъда не по-малко дискретна от всяка възрастна вдовица.
Идеята бе опасно изкусителна. Да бъде с Мериъл, без да си навлече възмущението на семейството или на обществото… Не! Това бе абсолютно невъзможно!
— Не е достатъчно, Мериъл. Аз искам да държим главите си гордо изправени и пред Бог, и пред обществото, а не да се крием в сенките като някои прелюбодейци.
— Няма значение какво ще си мислят другите! — пламенно възкликна младата жена.
— Мнението на другите винаги има значение, освен ако не живееш съвсем сама в някоя пещера. — Улови погледа й, изпълнен с желание да я убеди. — Изборът е твой, Мериъл. Можеш да откажеш да се омъжиш и да запазиш свободата си. Или да се омъжиш за мен. — Преглътна тежко. — Или за Кайл. Или за който и да е друг мъж. Но аз няма да бъда твоят незаконен любовник.
Тя затвори очи, сякаш по този начин щеше да прогони думите му. Със сплетените коси и високите скули в този миг изобщо не приличаше на дете. Беше жена. Уморена жена.
— Не искам да си отиваш — прошепна Мериъл. — аз… се нуждая от време, за да свикна с толкова промени. Ще ми го дадеш ли?
— Имаме малко време, докато брат ми се завърне пътуването си. — Разтвори ръце и тя се отпусна в прегръдките му. — Може би още две седмици. Дотогава ще знаеш дали си забременяла.
Мериъл въздъхна и сложи глава на гърдите му. Изпълнен с безкрайна нежност, Доминик отметна една копринена къдрица от челото й. Тя беше като пеперуда, току-що измъкнала се от пашкула, безкрайно уязвима, решена да оцелее в непознатия нов свят. Възхищаваше се на смелостта й.
Наведе се, за да я целуне с братска и утешителна целувка. Тя обаче отметна глава и устните й се впиха в неговите. Доминик усети, че се възбужда и угризенията на съвестта го връхлетяха с нова сила. Това, което беше грешно преди няколко часа, беше грешно и сега, но този път не можеше да се извини с действието на опиума.
Мериъл плъзна ръка под широката му риза.
— По време на вечерята бях щастлива, като знаех, че под тези смешни джентълменски одеяния носиш моето mehndi върху кожата си.
Пръстите й разрошиха нежно косъмчетата на гърдите му и решителността му се разколеба. Положението им едва ли можеше да стане по-лошо, отколкото бе в момента. Бог да му е на помощ, ала я желаеше толкова много, и с тялото, и с душата си. Копнееше да й покаже колко силно я обича.
Затова дръпна сарито от рамото й и целуна изящните извивки на татуировката, които обхващаха гърдите й. Рисунките бяха толкова примитивни и толкова неанглийски, че му помогнаха много по-лесно да забрави света на строгите правила и ограничения, който ги очакваше извън тяхното убежище.
Езикът му се плъзна надолу по тялото й, вкусвайки леко солената й кожа, докато го облъхваше уханието на рози. Задавените й стенания го възбуждаха по-силно и от най-силния афродизиак.
Този път се сляха с пълното съзнание за това, което вършат.
Мериъл реши да спи в дървената къща, за да избегне сбогуването с Рексъм и Лусия на следващата сутрин. Доминик предпочиташе да остане с нея, но сметна, че е по-умно да не дава повод за въпроси къде е
