— Не си Ренборн?
— Аз съм Доминик Ренборн, а не Кайл. Аз съм братът близнак на лорд Максуел. — Намръщи се. — Не се гордея със себе си, Мериъл. Понеже ние си приличаме толкова много, че лесно можем да заблудим хора, които не ни познават отблизо, Кайл ме помоли да заема неговото място, защото имал някакъв неотложен ангажимент. Макар че аз не исках, той беше много… убедителен. Мислех си, че идването ми в Уорфийлд няма да доведе до никакви усложнения. Щях да остана малко, да ти позволя да свикнеш с мен или с някой, който прилича много на мен. После да си тръгна.
Улови погледа й и пламенно продължи:
— Не очаквах, че ще се влюбя в теб, но то се случи. Това променя всичко…
За негово облекчение, тя не се отдръпна ужасено. Но и не каза, че го обича, както тайно се бе надявал. Вместо това го изгледа със студен, преценяващ поглед.
— Значи така. Нищо чудно, че изглеждаше различен. По-опасен.
— Аз… опасен? — Беше искрено смаян. — Кайл може да бъде дяволски опасен, аз винаги съм бил с лек характер.
— Кайл е твърдо име — продължи тя, без да му обръща внимание. — Ръбато. Доминик ми харесва много повече.
— Добре. Надявам се, че харесваш Доминик достатъчно, за да се омъжиш за мен, защото аз напълно те компрометирах. — Улови ръката й. — Макар че не съм мечтаният съпруг за всяка жена, аз те обичам. Надявам се, че това е достатъчно.
Мериъл се отмести и седна. Придърпа единия край на сарито и се уви хлабаво с коприната. Обаче прозрачната материя по-скоро подчертаваше, отколкото прикриваше голотата й.
— Каква представа имаш за брака? Аз май не я споделям.
Младият мъж почувства, че се смразява. Трябваше да предположи, че проговарянето й няма да разреши всички проблеми.
— Само семейните двойки могат да се държат така, както ние си позволихме.
Веждите й недоверчиво се извиха.
— Никога досега ли не си се съвокуплявал?
— Имал съм и други жени, но нито една не е била като теб.
Мериъл присви очи.
— Толкова богата?
Доминик стисна челюсти. Изглежда се бе запасила с доста цинизъм от разговорите, на които е била само безмълвна слушателка.
— Наистина никоя не е била толкова богата — съгласи се Доминик, — но не твоето богатство ме привлича, Мериъл, Аз с радост бих се оженил за теб дори и да нямаше пени.
Тя наклони глава, а златните й обици закачливо звъннаха.
— Ти имаш богатство?
— Не — твърдо отвърна той. — Имам малък доход, но не и богатство.
— Значи брат ти, който е богат, иска да се ожени за мен заради парите ми, а ти, макар и беден, не.
В гласа й прозвуча неприкрито недоверие.
Той въздъхна.
— Това е въпрос, на който трябва да се отговори с доверие, не с доказателство, моя вълшебнице. Или ще ми повярваш, или не.
Младата жена сви устни.
— А какво знам аз за мъжете? Как мога да преценя?
— Вслушай се в сърцето си — тихо отвърна Доминик.
— Моето сърце ми казва, че промяната стана твърде бързо. — Циничната нотка изчезна от гласа й. — За една жена бракът означава да довериш тялото си и всичко, което притежаваш, в ръцете на един мъж. Когато рисувах mehndi на Джена Еймс, тя ми разказа какво се е случило с нея. Защо тогава трябва да рискувам, когато не ми се налага да го правя?
Защо наистина, ако не го обича и не му вярва. Доминик с усилие потисна негодуванието си от пренебрежението, с което тя се бе отнесла към думите му за любов и преданост. Изправи се и си навлече панталоните и ризата. Тамянът в мангала бе изгорял, но ароматният дим все още се стелеше из стаята, затова дръпна пердетата и отвори капаците. Наведе се през прозореца и напълни дробовете си с чистия влажен въздух.
Замисли се за любовните връзки, които бе имал. Макар че не беше женкар, си бе грабнал своя дял от плътски удоволствия. Беше се любил с похотливи вдовици, страстни прислужнички, а понякога и с отегчени съпруги. Но никога досега не бе имал връзка, която да включва и нещо друго освен мимолетната страст.
Докато не срещна Мериъл. „Докато смъртта ни раздели“ му се струваше единственият възможен изход от случилото се помежду им. Повечето момичета от добро потекло щяха безрезервно да се съгласят с предложението му, ала тя не приличаше на никоя друга. Не че той искаше Мериъл да стане обикновена и да загуби магическата си неповторимост, но бракът бе една от условностите, за които той пламенно се надяваше, че тя ще приеме с радост.
Проясняването на мислите му напомни нещо, за което се бе запитал по-рано. Извърна се и скръсти ръце пред гърдите си.
— Какво изгори в онзи мангал?
— Тамян… — Тя започна да сплита косата си. — И малко опиум.
— Мили Боже, опиум? — Той се втренчи в нея. Значи затова мислите му се бяха объркали и накрая волята му се бе пречупила. — Как си могла?
Тя сви рамене.
— Ти беше толкова упорит. Изискваха се строги мерки.
Невъзмутимият тон, с който го каза, му напомни колко различна бе тя. Явно наистина не виждаше нищо скандално в поведението си.
— А какво би помислила за един мъж, който използва силно питие, за да съблазни една дама? — сухо попи Доминик.
Тя присви очи.
— Че е достоен за презрение.
— Но ти можеш да използваш упойващо вещество, за да ме накараш да направя нещо против желанието си?
Тя застина.
— На мен пък ми се стори, че имаш достатъчно желание.
— Моето тяло със сигурност имаше желание — остро рече той. — Но моята съвест ми забраняваше сексуалната интимност помежду ни, защото това е грешно. Никак не ми бе лесно да овладявам желанието си. Но до днес успявах да се държа като почтен човек… докато ти не ме упои.
Лицето й се изопна.
— Защо смяташ, че нашето съвкупление е било грешно?
— Защото ти си сгодена за моя брат, не за мен. — Младият мъж се намръщи, търсейки подходящите думи. — И защото никой почтен мъж не би се възползвал от една млада жена, която не е в състояние да прави правилни преценки. Такова поведение е достойно за презрение.
Очите й се свиха и заприличаха на цепки.
— Ти смяташ, че съм луда?
— Не. Но възпитанието ти е било толкова необичайно, че не разбираш напълно правилата на обществото.
Тя продължи да сплита косата си.
— Твоята чест не е пострадала, Ренборн. Аз съм съблазнителката, не ти.
Той махна нетърпеливо с ръка.
— Това, което има значение, не е кой е виновен, а последствията. — Поколеба се, осъзнавайки, че е длъжен да зададе един неудобен въпрос не само за да задоволи собственото си любопитство, но и защото от отговора й зависеше твърде много бъдещето му решение. — Ти някога… любила ли си се с друг мъж?
