възстановяването й. Мериъл отвори очи. Светлината на лейди Кимбъл бе опалова, нюансирана и искреше в различни тонове.
— Разбира се, лейди Кимбъл. Простете грубостта ми и оттеглянето ми тук.
— Лондон е доста шумно място за човек, който е израснал в провинцията. — Лейди Кимбъл седна на пейката до Мериъл. Беше на тридесет и пет години и не много по-висока от нея. Кестенявата й коса бе прихваната небрежно. Излъчваше спокойствие. — Хорацио изглежда се е влюбил от пръв поглед във вас, а ми се струва, че сте очаровали и нашия Сив призрак.
— Обичам животните. — Мериъл погали меката козина и се замисли дали Роксана и Джинджър тъгуват за нея. Ако има късмет, след седмица ще си бъде у дома. Но първо трябва да се научи да бъде силна, защото няма нищо привлекателно в една жена, която не може да се справя с най-простите неща от живота.
Лейди Кимбъл се наведе, за да почеше Хорацио, и той доволно изръмжа.
— Ако не възразявате, сватбата ще се състои тук вдругиден.
Мериъл кимна облекчено.
— Скромната церемония в тесен кръг би ми допаднала, лейди Кимбъл.
— Наричай ме Ребека, а аз ще се обръщам към теб с Мериъл. — Облегна се на дървото и замислено продължи: — Когато бях момиче, се замесих в един много неприятен скандал и години след това живях уединено в тази къща. Беше ми много трудно да изплувам от самотата и да се приобщя към обществото.
Мериъл наклони глава на една страна.
— И как се справи?
— Много зле. Кенет трябваше да ме извлече насила за първия ми бал. Ритах и пищях колкото сили имах.
— Сега разбирам защо двамата с Доминик са приятели — сухо отбеляза Мериъл.
— И двамата обичат да ръководят. Дори и с Кенет до мен, първото ми приключение в светското общество беше ужасно. Хората ме гледаха втренчено, шепнеха зад гърба ми, а някои дори ме обиждаха направо в лицето. Но приятелите на съпругата ми ме приеха заради него и много скоро вече се радвах, че отново съм се присъединила към света, защото, макар че студиото ми бе сигурно убежище, лисваше ми многообразието.
Значи приятелите на Кенет някога бяха помогнали на Ребека, а сега тя бе готова да направи същото за друга жена. Беше наистина много благородно от нейна страна, но ситуациите доста се различаваха.
— Мисля, че моето пътуване към обществото ще бъде доста по-дълго от твоето — тъжно заключи Мериъл.
— По-дълго и със сигурност по-тежко. Но с решителност и подходящ спътник без съмнение ще се увенчае с успех. Не си сгрешила с избора на Доминик. Не познавам по-щедър и търпелив мъж от него, с изключение на Кенет, разбира се.
Ребека бе права — Доминик бе истински образец на търпението. И може би бе прекалено идеален за една жена, която бе по-скоро варварка, отколкото благовъзпитана дама.
Гласът на Ребека прекъсна мислите й.
— Има ли нещо специално, което би искала за сватбата си? Или може би те вълнува някакъв въпрос?
Мериъл разбра намека й.
— Да не би да се каниш да ми изнесеш лекция за съпружеските ми задължения? Един много смутен генерал в Шропшир вече направи безуспешен опит в тази насока.
— Не, няма да има никакви лекции, освен ако самата ти не го пожелаеш — обеща й Ребека и я изгледа внимателно. — Но аз бих искала да ти предложа рокля за церемонията. И двете сме приблизително един и същи размер. Разполагам с нещо, което ще ти стои чудесно.
— Благодаря. — Мериъл усети как сълзите овлажняват очите й. Последните дни бяха изострили чувствителността й, а тя мразеше да е толкова уязвима. — Ти си много мила към една луда непозната.
— Изглеждаш ми много по-нормална от половината художници, които познавам. — Ребека стана. — Остани тук толкова дълго, колкото желаеш. Когато си готова, ще те заведа стаята ти — тихо и приятно място в задната част на къща
— Благодаря. — Искаше й се обаче да изрази с повече думи признателността си и за своя изненада, се протегна докосна ръката на другата жена. — Радвам се, че Доминик ме доведе тук.
Ребека стисна топло ръката й.
— Надявам се, че занапред ще се виждаме по-често. Доминик е почти член на семейството, а това означава, че и ти си. — Изведнъж Ребека забеляза избледнялата татуировка около китката на гостенката си и оживено попита: — Какво е това?
— Mehndi. Временни рисунки, които се правят с къна. Много са популярни в Индия.
Със светнали като на малко момиченце очи Ребека отново се отпусна на пейката.
— Очарователно! Моля те, разкажи ми за тях! Имат ли някакво специално значение? А дали е възможно да са намери къна тук, в Лондон?
С усмивка Мериъл търпеливо се зае да отговаря на въпросите на домакинята си и се почувства добре, задето можеше да даде нещо в замяна на безкористното приятелство, което бе получила.
Глава 35
Доминик с облекчение видя, че когато се завърна от градината, Мериъл почти се бе възстановила, макар да личеше, че е доста уморена. Тя му хвърли бегъл поглед и помоли да й донесат някаква по-лека храна в стаята, за да може да си легне рано.
Доминик също се чувстваше уморен, а и не желаеше да нарушава обичайния ежедневен ритъм в къщата, затова почти веднага след вечерята се извини и се оттегли. Преди да се прибере в спалнята си, отиде да провери как е Мериъл.
След като почука и тя му извика да влезе, я откри да седи на перваза на прозореца с вдигнати крака, обвила ръце около коленете си, и да се взира в летния здрач. Сивата котка явно я бе последвала, защото в момента довършваше вечерята й.
— Предполагам, че все пак си хапнала нещо, преди пухкавата котка да удостои с вниманието си чинията ти. — Доминик я целуна по главата и седна на стола до прозореца. Босите й крака се подаваха изпод роклята й.
— Ние сключихме сделка — отвърна тя, без да го поглежда. — Аз да изям половината храна, а той да получи останалата.
— По-добре ли се чувстваш?
Тя кимна, зареяла поглед в градината или може би към покривите на Мейфеър.
— Но моят живот се промени толкова много, че понякога се питам дали не сънувам.
Проследи внимателно съвършения й профил.
— Съжаляваш ли?
Тя остана мълчалива дълго време.
— Предполагам, че не. Спечелих доста неща. Макар че бях щастлива, преди ти да се появиш. Не знаех или по-скоро не се интересувах от това, което пропусках. Дали щях да се чувствам по-добре, ако си бях останала същата?
Доминик потръпна. Обикновено оценяваше откровеността, но сега го заболя, че тя все още не е сигурна дали го иска в живота си.
— Промяната щеше да дойде рано или късно. — Опита се да не прозвучи отбранително. — Лорд Еймуърт бе този, който е стоял между теб и лудницата, а той е по-стар и с по-лошо здраве от лорд Греъм.
— Може би Уорфийлд бе само мечта. Щастлив сън…
— Сега нещастна ли си?
Мериъл потрепери.
— Чувствам се… някак си в безтегловност.
Успокоявайки по-скоро себе си, Доминик стана от стола, пристъпи към перваза, вдигна я и се върна
