— Чичо Доминик, изглежда няма да ме чакаш да порасна!
Доминик вдигна глава и видя осемгодишното червенокосо момиченце, което се спускаше по стълбите, облечено, в изцапана с бои работна дреха.
— Съжалявам, Антония — извинително рече той, — но се боях, че през следващите десет години щях да вехна по теб, а ти накрая щеше да разбиеш сърцето ми, като откажеш да се омъжиш за мен.
— Много вероятно. — Малкото момиче грациозно се поклони. — Добре дошли, лейди Мериъл.
Следващата, която се появи, бе Ребека Уайлдинг, облечена в работна риза, почти толкова изцапана, колкото и тази на дъщеря й.
— Доминик, колко се радвам да те видя! Доста време мина от последната ни среща. Правилно ли чух нещо за бъдеща съпруга? — Очите й се разшириха, когато видя Мериъл, и лешниковите им дълбини заблестяха със страстния пламък на очарован художник.
Една красива хрътка приближи бавно и се отърка в краката на Доминик, докато по стълбите слезе и последният член на семейството — едър здравеняк, широкоплещест и силен като пристанищен хамалин, от когото се носеше лека миризма на терпентин.
— Гледай ти, каква суматоха — заяви Кенет Кимбъл, докато оглеждаше препълненото преддверие. — Май изпускам нещо?
Докато приключат и с последните представяния, изникнаха и две котки, а Мериъл изглеждаше така, сякаш ще припадне всеки миг. Доминик обви собственически ръка около кръста й. Чудеше се как да продължи.
Мериъл сама разреши проблема, като рече:
— Лейди Кимбъл, ще имате ли нещо против, ако се поразходя из градината ви? — Насмешливият й поглед се плъзна към Доминик. — Всичко ще се изясни много по-лесно, ако аз не присъствам.
— Антония, заведи лейди Мериъл в градината и я остави сама — обърна се Ребека към дъщеря си. — А ти, Майкъл, се връщай при уроците си.
Мериъл и Антония излязоха, а кучето и едната котка, огромен сив пух, заситниха царствено след тях.
— Очевидно това е дълга история — рече Кенет, когато останаха сами. — Разкажи ни какво става, Доминик.
— С удоволствие, макар че ви моля да не казвате на никой друг, дори и на сър Антъни и лейди Сийтън.
Доминик придружи приятелите си в салона в задната част на къщата. След като всички се настаниха удобно, той разказа накратко историята на Мериъл, как се бе запознал с нея и причините, които налагаха бързия брак. Накрая завърши с думите:
— Знам, че ви моля за голяма услуга, но ще ни позволите ли да останем в дома ви една или две нощи, докато подготвя всичко за сватбата?
Кенет се намръщи.
— Разбира се, че си добре дошъл, но сигурен ли си в това, което правиш?
— Който набързо се жени, после съжалява — сухо изрецитира Доминик. — Положението не е идеално, но аз съм убеден, че искам да се оженя за нея и че в никакъв случай няма да позволя на чичо й да я затвори отново в лудница.
Споменът за Мериъл, облечена в усмирителна риза и завързана за онзи стол, го накара да потръпне, което бе много по-убедително от всякакви думи.
Ребека и Кенет се спогледаха и се разбраха.
— Трябва да се ожените тук — каза Кенет. — Сватбата на един лорд в домашна обстановка винаги се приема добре, а и говори за благородна скромност.
— Нямах намерение да ви въвличам в това — смаяно каза Доминик. — Ако лорд Греъм реши да ме обвини публично в съблазняването на неговата душевноболна племенница, можете да се окажете забъркани в много неприятен скандал.
— Вече се отегчихме да се държим прилично — невъзмутимо се обади Ребека. — Смятам, че е най- разумно церемонията да се състои вдругиден. За утре няма да успеем да се подготвим както подобава.
Доминик се намръщи.
— Хубаво е сватбата да бъде скромна. Не искам Мериъл да се подлага на допълнително напрежение.
— Разбирам — успокои го Ребека. — Но дори и единствените гости да сме ние двамата с Кенет и децата, все пак трябва да има някаква церемония. Бракът е една от най-важните стъпки в живота на един човек и затова сватбата не бива да бъде тъжна и претупана. — Хвърли топъл поглед към съпруга си. — Повярвай ми, след време и двамата често ще си спомняте с радост този толкова специален за вас ден.
Доминик бавно кимна.
— Права си, Ребека. Мериъл е била лишавана от много неща — заслужава шанса да бъде булка. Освен това не съм сигурен дали ще мога да приготвя всички необходими документи за утре. Разрешителното, съдията, брачния договор… — Започна мислено да си съставя списък, който включваше и това да се отбие в квартирата си, за да си вземе дрехи. Да се ожени за годеницата на Кайл в неговите дрехи, щеше да бъде допълнителна обида за брат му.
Ребека се надигна от стола и приближи до прозореца, който гледаше към градината.
— Как мислиш, дали лейди Мериъл ще ми позволи да я нарисувам?
Доминик отложи за по-късно съставянето на списъка със задачите си и се присъедини към домакинята. В дъното на градината се издигаше голямо дърво, под чийто клони се гушеше пейка. Мериъл седеше на нея със затворени очи, облегнала гръб на дървото. Хрътката на Кимбъл лежеше в краката й, а сивата котка дремеше в скута й. Младият мъж се поуспокои, тъй като видя, че лицето й почти е възвърнало цвета си.
— Може би ще се съгласи да ти позира — отвърна той. — Но не още при първото ни посещение. И без това доста трудно понася престоя си в града.
— Ребека, сър Антъни и аз може би ще трябва да хвърляме чоп, за да решим кой ще я рисува пръв — развеселено подхвърли Кенет. — Тя притежава невероятна душевна дълбочина.
— Виждам я като Дафне — промърмори съпругата му. — Точно в мига, в който започва да се превръща в лаврово дърво, за да избяга от страстта на Аполон.
— Аз лично я олицетворявам с една от героините на Кийтс — каза Доминик.
— La Belle Dame Sans Merci? Идеално й подхожда! — веднага се съгласи Ребека. Очите й се замъглиха от въображаемо видение. — Стъклена спирала с метална сърцевина. Сребърна девица във вековна гора, заобиколена от омагьосани зверове.
— По-късно, любов моя. — Кенет сложи ръка на рамото й. — Това, от което момичето се нуждае сега, е спокойно убежище, а не мистична картина.
Думите му върнаха Ребека в действителността.
— Мислиш ли, че ще има нещо против, ако сляза долу и поговоря с нея?
— Ако има, много скоро ще го разберем — мрачно се усмихна Доминик. — Макар че съм сигурен, че баща ми е единственият човек, когото е ухапвала.
В очите на Ребека лумнаха весели пламъчета.
— Струва ми се, че лейди Мериъл много ще ми хареса. — Съблече работната си риза и излезе от салона.
Доминик се зае да обсъжда плана си за по-нататъшните бойни действия с Кенет. Колко хубаво, че му бе хрумнало да дойде тук! Домът на лорд и лейди Кимбъл бе истински рай за двама бегълци. Дори и Греъм да реши да търси племенницата си в Лондон, вместо в Гретна Грийн, никога нямаше да ги открие тук. Още два дни и щяха да бъдат съпруг и съпруга, а Мериъл щеше да бъде в безопасност.
И негова.
Уличният шум бе неотделима част от Лондон и Мериъл не разбра, че не е сама, докато мекият женски глас не я попита:
— Мога ли да се присъединя към вас?
Засрамена от предишната си слабост, тя се бе опитала да събере всичките си сили, за да не изложи Доминик пред приятелите му. За щастие градината и мъркащата котка бяха идеалните средства за
