Доминик все още не можеше да се опомни. Видя, че Кенет трепери и едва се сдържа да не избухне в смях, Карлтън пък свали очилата си в позлатени рамки и усилено се зае да лъска стъклата им с носната си кърпичка.
— Забележителна млада дама, господин Ренборн. Изискванията й към брачния договор са доста необичайни, но не и неразумни.
— Ти ще се ожениш за една фея от стомана, Доминик — ухили се Кенет. — Ясно се вижда, че във вените й тече кръвта на нейните нормандски прадеди. — С разсеян поглед той взе едно парче от брачния договор и молив, и започна да скицира нещо. — Ето така бих я нарисувал — като нормандска господарка на голям замък, която защитава и себе си, и хората си по време на обсада, докато съпругът й се бие с врага. Нежна, но в същото време твърда и непоколебима, с меч в ръка тя е начело на своите воини срещу неприятелската армия.
Доминик отчаяно погледна към тавана. Но въпреки че Мериъл го бе накарала да изглежда като пълен глупак пред другите двама мъже, нейният жест го трогна. Тя искаше двамата да бъдат равностойни партньори. Наистина брачният договор не бе с обичайни клаузи, но беше точно такъв, какъвто самият той би съставил.
А което бе още по-важно, тя му бе доказала, че му вярва. Някой ден, с Божията помощ, можеше и да го обикне така, както той обичаше нея.
Глава 36
Когато пристигна в Лондон, Кайл имаше някакво особено усещане за нереалност. Всичко си изглеждаше така, все едно никога не е заминавал. И в същото време го обзе чувството, че го е нямало с години и се е променил до неузнаваемост.
Отърси се от объркващите мисли и реши, че първата му работа е да посети брат си. Двамата си бяха уговорили няколко възможности за среща, в зависимост от това как са се развили нещата в Уорфийлд. Първият и най-удобен вариант бе да се видят в квартирата на Доминик, ако той е напълнил успешно мисията си и се е завърнал.
В този случай брат му щеше да го осведоми накратко за посещението си, а Кайл да продължи по- нататък. Най-вероятно се задаваше бърза сватба, защото чичото на Мериъл, лорд Греъм, планираше да се върне след около две седмици от Европа.
Ако Доминик обаче все още беше в Уорфийлд, трябваше да изпрати съобщение на камериера си Клемънт. Ако пък камериерът не се беше завърнал от провинцията, Кайл трябваше да замине за Шропшир и да се свърже с брат си или да отиде във фамилното имение и там да изчака завръщането на Доминик. Със сигурност нямаше да бъде възможно да си разменят местата в Уорфийлд; дори и най-разсеяният човек щеше да забележи, ако за една нощ Доминик се превърне в Кайл. Трябваше да мине известно време, за да избледнеят спомените.
Кайл предполагаше, че Доминик по-скоро вече се е отегчил от живота в имението и се е завърнал в Лондон. Ако наистина бе така, измамата би минала без никакви усложнения.
Нетърпелив да сложи край на всичко, Кайл се отправи към квартирата на брат си. Почука и зачака в полутъмното преддверие. Отвътре се чуха стъпки и Клемънт отвори вратата. Камериерът повдигна вежди:
— Да не би да забравихте нещо, сър? Ако не побързате, ще закъснеете за собствената си сватба.
Кайл замръзна, обзет от мрачно предчувствие.
— Каква сватба?
Клемънт се вгледа по-отблизо и пребледня.
— Мили Боже, лорд Максуел!
Опита се да затръшне вратата, но беше твърде късно. Кайл го избута и нахлу в апартамента.
— За кого се жени Доминик? — властно попита той.
С безизразно лице камериерът отстъпи назад.
— Изпуснах се, милорд. Не очаквах да видя вас.
— Не се съмнявам! — избухна Кайл и изгледа свирепо Клемънт. — Той се жени за лейди Мериъл Греъм, нали? Така е, нали?
Макар че го предусещаше, потвърждението в погледа на Клемънт бе като плесница през лицето му. Как бе могъл Доминик да го предаде!
И все пак всичко си имаше обяснение — брат му винаги бе мразил факта, че е втори син без никаква собственост, разполагащ само с малка рента и с второстепенно значение в обществото. Бракът му с лудата лейди Мериъл щеше рязко да подобри стила му на живот. Вместо да се задоволи с едно скромно имение, той щеше да разполага с богатство, равно с това на Рексъм. Всичко бе толкова логично!
Как можа да се довери на измамния си брат!
— Къде и кога? — процеди Кайл.
Камериерът само поклати глава. Гневът, който се бе трупал в душата на Кайл, след като узна за смъртоносната болест на Констанца, избухна с пълна сила. Сграбчи слабичкия Клемънт, блъсна го в стената и го стисна за гърлото.
— Кажи ми или, кълна се в Бога, ще те удуша! Къде ще се венчава Доминик за нея?
— В к-къщата на Кимбъл — заекна Клемънт. — О-обаче няма смисъл да се опитвате да спрете церемонията. — Изплашеният му поглед се стрелна към часовника. — Ще е свършила, преди да стигнете. Закъсняхте.
Кайл пусна нещастника и се запъти към вратата. Може би бе твърде късно да спре сватбата, но все още имаше време да извие врата на брат си.
Ребека беше права — струваше си да положиш малко усилия, за да направиш сватбата по-специална. Облечена в копринена рокля с цвят на слонова кост, със сребристорусите си коси, които се спускаха свободни под булото, и с венчето от свежи цветя, Мериъл бе чудно красива. Тя влезе в просторния салон с букет от рози и бръшлян в ръце, а малките й боси крака се подаваха изпод шумолящите копринени поли.
Стаята бе украсена с цветя и зелени клонки. Ребека и Кенет бяха свидетелите. Децата им и родителите на Ребека бяха единствените гости. Мериъл в никакъв случай нямаше да си спомня за сватбения си ден с чувството, че е била лишена от нещо красиво. Нито пък Доминик.
Младият мъж отпъди болезнената мисъл, че след малко ще отреже и последната нишка, свързваща го с брат му. Улови ръката на Мериъл и се извърна към свещеника, който стоеше с гръб към прозорците. Отецът награди с топла усмивка младоженците, както и Сивия призрак, който ги наблюдаваше любопитно от дивана. После започна с плътен глас:
— Скъпи влюбени, събрали сме се днес тук пред очите на Бога…
Познатите думи се носеха край Доминик, изпълвайки го с чувство на покой и щастие. Двамата с Мериъл си принадлежаха един на друг. Когато тя изрече клетвите с мекия си ясен глас, му бе много трудно да повярва, че това е същото момиче, което при първата им среща бе избягало от него.
Обърка се, тъй като свещеникът искаше брачната халка. Купи я предишния ден! Къде ли беше сега? Преди паниката окончателно да го завладее, Кенет извади пръстена, а в очите му блеснаха игриви пламъчета. Голям късмет беше да имаш такъв приятел.
Винаги бе смятал, че когато се жени, брат му ще му бъде кум…
Пропъди мисълта и плъзна пръстена по пръста на Мериъл. Тя го погледна с искрящите си зелени очи. Неговата прекрасна малка варварка, упорита, загадъчна и непредсказуема. Отправи мислена молба към Бог винаги да бъде достоен за нея.
Останалата част от церемонията премина като в мъгла. Накрая чу гласа на свещеника:
— Обявявам ви за мъж и жена! — и последната благословия.
След като Доминик целуна невестата си, гостите се струпаха около тях и със смях и шеги им поднесоха поздравленията си. Доминик беше замаян от щастие. Мериъл беше негова, да я обича, уважава и закриля, докато смъртта ги раздели. Двамата щяха да посрещнат заедно всички изпитания, които ги очакваха.
Не обърна изобщо внимание на суматохата в коридора, докато вратата не се отвори със замах и Кайл не
