Кайл успя да отложи срещата с баща си и сестра си с ден и половина, тъй като Дорнлей бе достатъчно голямо имение. Но на следващата вечер, след дълга разходка из близките хълмове, той се върна в стаята си и завари Лусия, седнала в най-удобното му кресло да чете книга. Когато брат й влезе, тя вдигна глава.
— Твърде е късно да бягаш, вече те видях.
Замисли се дали наистина да не се обърне и да не хукне, ала имаше нещо доста унизително в това да се крие като катерица в собствения си дом.
— Трябваше да заключа вратата.
Лусия затвори книгата и я остави настрани.
— Не можеш вечно да се криеш. Искам да знаеш, че съм на твоя страна, каквото и да се е случило.
Кайл хвърли шапката си през стаята и се свлече в дървения, богато украсен стол.
— Означава ли това, че пращаш Доминик по дяволите?
— Аз съм на страната и на двама ви — тихо отвърна тя. — Разбира се, познавам теб по-добре, но и двамата сте мои братя.
Кайл преглътна думите, които нагарчаха на езика му.
— Знаеш ли какво е направил? — остро попита той.
Лусия кимна.
— Писмата от Доминик пристигнаха днес. На баща ми е поднесена официалната версия за случилото се. На мен обаче Дом ми разказва цялата история, защото аз му помогнах, и той смята, че заслужавам да знам истината. — Изгледа смръщено брат си. — Споменава, че си се появил веднага след церемонията и че си бил доста… разстроен…
— Меко казано. — Кайл стисна устни и отиде да вземе гарафата с коняка от шкафа. Донесе я в нощта, когато се върна в Дорнлей. Беше сигурен, че рано или късно ще му потрябва малко алкохол, за да забрави поне за миг непростимото предателство.
Наля си щедра доза и тъкмо се канеше да върне гарафата на мястото й, когато сестра му попита:
— Няма ли да предложиш и на мен?
Думите й го смаяха.
— Ти си твърде млада, за да пиеш коняк.
Лусия вдигна вежди.
— Вече съм пълнолетна и съвсем скоро ще се омъжа.
Кайл, без да каже нищо, наля малко от златистата течност в друга чаша, подаде й я и се настани в друг, не толкова удобен стол.
— Надявам се, че не си дошла да си побъбрим като брат и сестра, защото не съм в настроение.
— Вече го разбрах. — Лусия отпи предпазливо от коняка. — Знаеш ли, че аз и татко посетихме Уорфийлд, когато Доминик беше там и се преструваше на теб?
Кайл застина.
— Мили Боже, значи Рексъм отдавна е наясно с измамата?
Лусия поклати глава.
— Знаеш, че от суета не носи очила. Изобщо не разбра — Доминик те имитираше много добре. Аз, разбира се, веднага го познах, но той ме помоли да не разкривам самоличността му. — Улови погледа му. — Съгласих се заради двама ви.
Кайл потрепери при мисълта как ли се е чувствал Доминик, когато семейството се е озовало в Уорфийлд. Сигурно едва се е удържал да не побегне накъдето му видят очите.
Тогава за пръв път се зачуди какво ли се е случило в негово отсъствие. Очевидно доста неща се бяха объркали. Съблазняването на лейди Мериъл от Доминик бе само едно от тях. Неволно изпита любопитство.
— Кажи какво те измъчва. Очевидно няма да си отидеш, докато не го направиш
— Трябва да узнаеш цялата история.
Огледа чашата си, очарован от начина, по който светлината на свещите се пречупваше в златистата течност.
— Доминик ли те помоли да ме утешаваш? Би трябвало да знае, че няма да се получи.
— За нищо не ме е молил! — сърдито отвърна сестра му. — Идеята да говоря с теб е моя, защото не мога да понеса мисълта, че братята ми ще си останат отчуждени до края на дните си.
— В такъв случай е по-добре да свикнеш — рязко рече Кайл. — Ако имам късмет, никога повече няма да го видя. Това, което е направил, е… непростимо.
Лусия пренебрежително изсумтя.
— Защо? Защото ти си влюбен до уши в Мериъл? Един влюбен мъж никога не би помолил брат си да ухажва годеницата му вместо него.
Кайл вдигна глава и стисна сурово устни.
— Имах си причини!
Гласът й омекна.
— Сигурна съм, че си имал, но действията ти не са на мъж, който е влюбен в бъдещата си невеста. Ти си я видял само веднъж, нали? Едва ли е достатъчно, за да се влюбиш безумно.
— Прекалено си романтична — раздразнено махна с ръка Кайл. — Не всички сключват бракове по любов, както е в твоя случай. Лейди Мериъл е болна, така че едва ли някой мъж може да се влюби в нея. Замисълът на този брак бе да я предпази от бъдещи ловци на богатства. — Гневът отново се надигна в гърдите му. — Вместо това, заради моето нехайство, ловецът на богатства, който я съблазни, е собственият ми брат. — Изведнъж осъзна смутено, че вината бе част от гнева му. Той бе пренебрегнал задълженията си и сега невинното малоумно момиче щеше да страда.
— Ти гледаш на Мериъл като на слабо създание, което се нуждае от защита — строго рече Лусия. — Доминик я вижда като красива жена, напълно достойна за любовта на един мъж.
— Това ли е казал? — Кайл изгълта остатъка от коняка и посегна да си налее още. — Досега не бях осъзнал какъв добър лъжец е.
— Кайл, аз се запознах с Мериъл и я намерих за доста очарователна — пламенно заяви Лусия. — Според компаньонките й тя дори е започнала да се подобрява след пристигането на Доминик в Уорфийлд. Очевидно вече е съвсем нормална и това е благодарение на него. Ти щеше ли да направиш същото за нея?
Кайл не отговори веднага, а мълчаливо напълни чашата си. Спомените му от случилото се в къщата на Кимбъл бяха доста бледи и неясни заради изгарящия гняв, който го бе заслепил напълно. Той едва бе забелязал лейди Мериъл. Тя всъщност никога не е била реална за него, а още по-малко през онзи ден, когато цялото му внимание бе съсредоточено върху брат му. Ала сега внезапно си припомни, че бе говорила и съвсем недвусмислено бе заявила, че този, когото желае за съпруг, е Доминик.
Разбира се, че ще го каже, след като Доминик я е съблазнил и я е настроил срещу годеника й. Но все пак тя говореше, и то съвсем разумно. А всички мислеха, че момичето е лудо. Това означаваше, че за много кратко време, откакто Доминик се бе появил в Уорфийлд, с нея бе станала огромна промяна.
Конякът се разля върху ръката му. Изчерви се от несръчността си и отпи голяма глътка.
— Ако това е съюз по любов, защо Доминик толкова бързаше да я заведе пред олтара? Да бе изчакал поне докато се върна. Тогава можеше да ме убеди, че има искрени чувства към момичето, и аз вероятно щях да се съглася да се оттегля в негова полза.
— Доминик не е имал избор — категорично заяви Лусия. — Чичото на Мериъл я е затворил в лудница и Дом е искал да бъде сигурен, че тя никога повече няма да попадне на подобно място.
— В лудница? — Кайл бе шокиран. — Защо Еймуърт ще направи това? Той ми каза, че главната причина да желае да омъжи момичето, е то да има съпруг, който никога да не позволи да отиде в лудница.
— Става въпрос за лорд Греъм. — Лусия разсеяно прокара длан през тъмните си коси. — По-добре да започна от начало.
Тя накратко обясни за болестта на Еймуърт, предизвикала внезапното завръщане на Греъм, и описа неприятните ситуации, след които Доминик измъкнал Мериъл от клиниката за душевноболни и набързо се оженил за нея, за да има законното основание да я защитава. Докато слушаше, Кайл се намръщи, питайки се дали историята е вярна, или Доминик само се е възползвал от обичта и доверието на сестра си, за да я привлече на своя страна.
