— Доминик е направил всичко възможно да разреши този проблем, без да предизвика скандал — завърши Лусия. — Според официалната версия… тази, която е разказал на татко, ти си решил, че той и Мериъл си подхождат много повече и си изпратил него на свое място, воден от щедрата си и благородна природа.
Кайл избухна в гръмогласен смях.
— Той наистина е много добър лъжец!
— Тази история е за предпочитане. Или искаш светът да узнае, че ти не си благоволил да ухажваш собствената си годеница? — саркастично отбеляза Лусия. — Наистина ли желаеш толкова силно Мериъл или просто не можеш да понесеш мисълта, че Доминик ти е отмъкнал една играчка?
Кайл се втренчи в коняка, питайки се дали няма някаква истина в думите на сестра му.
— Не става въпрос за съревнование — прегракнало отвърна той. — Аз вярвах на Доминик, а той ме предаде.
Лусия въздъхна.
— Една част от мен те разбира. Ала друга смята, че някакво странно стечение на обстоятелствата е принудило Доминик да направи нещо, което ужасно те е наранило. В същото време той не е имал избор, защото е искал да защити жената, която обича. — Лусия наклони глава на една страна. — Бил ли си някога влюбен, Кайл?
Кристалната чаша се пръсна на малки парчета, порязвайки дланта му. Конякът се разля на панталоните му, Кайл изруга и махна на Лусия да не приближава, когато тя моментално се надигна от креслото. Завърза една кърпа около кървящата си ръка, като се питаше гневно как се е осмелил Доминик да говори за любов. Той все се замесваше в случайни любовни връзки. През последните десет години никога не се бе обвързвал сериозно с някоя жена. Никога не бе държал умиращата си любима…
Кайл с ужас осъзна, че още малко и ще се разплаче пред сестра си.
— Върви си, Лусия. Веднага!
Упорита като всички от семейство Ренборн, младата жена приближи и сложи ръка на рамото му.
— Кайл, съжалявам — прошепна тя. — Разбирам колко е ужасна тази ситуация за теб. Но не можеш ли да приемеш, че случилото се е за добро? Доминик обича Мериъл. Ти не я обичаш. Сега имаш възможността да откриеш жената, в която искрено ще се влюбиш.
Той рязко се отдръпна, ужасен от желанието си да я удари.
— Лусия, ти нямаш и най-малката представа за какво говориш!
— Да, аз не знам какво е да се чувстваш предаден от своя брат близнак, но знам нещо за любовта. Аз обичам Робин, обичам Доминик, обичам и теб.
Кайл се обърна с гръб към нея, молейки се мислено тя по-скоро да излезе. След един дълъг миг чу стъпките й да се отправят към вратата. После се спря и каза:
— Доминик и Мериъл устройват празненство на двадесет и първи юни. Папа и аз заминаваме за Уорфийлд утре сутринта. Ако можеш да простиш на Доминик, сигурна съм, че ти също ще бъдеш добре дошъл.
Кайл поклати глава. Не искаше да има нищо общо нито с нея, нито с брат си, нито с целия проклет свят, в който нямаше място за любов, доверие и почтеност.
След като сестра му си тръгна, той заключи вратата и се стовари треперещ върху леглото. Сви наранената си ръка. Трябваше да позвъни на Морисън, който бе пристигнал един ден след завръщането му в Дорнлей. Макар че камериерът не бе успял да предотврати катастрофата в Уорфийлд, все пак умееше да превързва рани. Но в момента не можеше да понесе присъствието на друго човешко същество, дори и толкова безлично като Морисън.
Все пак трябваше да си признае, че голяма част от яростта му към Доминик се дължеше на гнева, който изпитваше към Бог, задето му бе отнел Констанца. Бе се завърнал от Кадис, вкопчен в мисълта за лейди Мериъл като за спасителна сламка. Представяше си я слаба и безпомощна, нуждаеща се от силен мъж, който да я защити. Това щеше да отвлече мисълта му от скръбта по Констанца.
Никога не му бе хрумвало, че Мериъл може да се възстанови или че би могла да му стане истинска съпруга. Всъщност не искаше истинска съпруга — вече бе имал такава, макар че бракът му бе продължил само няколко часа. Мериъл наистина щеше да се чувства по-добре с мъж, който притежаваше огромно търпение, за да я върне към нормален живот. Някой като Доминик, който винаги е лекувал ранените животни и нещастните човешки същества.
Дали наистина би се отказал от лейди Мериъл заради Доминик? Не беше сигурен — тя му беше необходима. Без Констанца или лейди Мериъл Греъм какъв ще бъде смисълът на неговото съществуване? Изобщо какъв е проклетият смисъл на този живот?
Изведнъж душата му се изпълни с покой, сякаш Констанца току-що бе влязла в стаята. От нея винаги се излъчваше такова умиротворение. Почти я виждаше как лежи до него, а тъмните й очи блестят с топлина и разбиране.
Изведнъж в съзнанието му започнаха да изплуват откъслеци от последния им разговор в Испания. „Бих дал и най-ценното от всичко, което притежавам, за да мога да й кажа колко много я обичам“. Тя бе искала той да се помири с брат си, сякаш по този начин щеше да изкупи вината, която я бе преследвала след смъртта на сестра й. Ако сега нещо се случеше с Доминик, дали и той някога щеше да изпитва същата вина?
По дяволите, със сигурност!
„Да не би да му завиждаш за свободата? Нима го презираш, че не се възползва от нея по същия начин, по който би го сторил ти?“ Тогава не бе обърнал особено внимание на думите й, но сега се замисли. Доминик никога не бе искал да пътува до далечни земи, никога не бе изгарял от любопитство какво има по огромното земно кълбо. Той обаче притежаваше свободата, за която Кайл толкова силно копнееше.
Доминик би бил примерен съпруг, баща и земевладелец. С радост би бил мирови съдия на Шропшир и би раздавал справедливо правосъдие. Може би тъкмо той трябваше да бъде наследникът на Рексъм, ала по ирония на съдбата тази чест се бе паднала на Кайл. По природа Кайл обичаше да властва и в никакъв случай не би се отказал доброволно от привилегиите, които му даваше рождението, дори и това да включваше задължението да остане в Англия.
Дали двамата щяха да останат приятели, ако Доминик бе първородният син? Много от разправиите помежду им се дължаха на желанието на Кайл да покаже превъзходството си, което Доминик упорито бе отказвал да приеме.
Дали Доминик щеше да бъде толкова властен, ако се бе родил пръв? Трудно бе да се каже, но Кайл бе не по-малко твърдоглав в случаите, когато брат му се бе опитвал да се наложи.
С течение на времето смесицата от желанието за съперничество и закрила бе разяло връзката им. Сега Кайл осъзнаваше с горчива яснота, че той бе не по-малко виновен за това отчуждение. Бе се опитвал да господства над брат си, воден от гордост и гняв — ала най-вече от обич, която се бе проявявала по възможно най-лошия начин.
И все пак не биваше да обвинява единствено себе си. Въпреки пламенната защита на Лусия подозираше, че мотивите на Доминик не са били толкова благородни. Със сигурност е имало начин да защити момичето и без да бърза да се жени за него. Вместо това Доминик бе предпочел да предизвика гнева на брат си и дълбоко да го нарани.
Нима бе възможно някога отново да бъдат приятели? Съмняваше се, макар че заради себе си, заради Доминик и най-вече заради Констанца трябваше поне да опита.
Отвори очи и се втренчи в тавана. Сякаш чу последните думи на любимата си: „И заради мен — продължи напред и живей!“
Искаше да изпълни молбата й. Но как?
Глава 39
— Твоите арендатори знаят как да се веселят — одобрително отбеляза лорд Рексъм. Сватбеното празненство бе в разгара си. Под лъчите на залязващото слънце в подножието на Касъл Хил се вихреха танци, децата се смееха, увлечени в игри, а масите се огъваха, отрупани с халби бира, разнообразни зеленчуци и късове печено говеждо.
