основава на уважение и взаимна привързаност. Партньорство, подплатено с приятелство и споделени ценности и цели.
— Колко разумно от ваша страна — заинтригувано отвърна той. — Иска ми се повече жени да са здравомислещи като вас. Това би направило брачната институция много по-привлекателна.
От одобрението в очите му разбра, че току-що се бе издигнала с няколко стъпки в представите му. Ако този мъж някога се реши да се ожени, то щеше да бъде за жена като нея, с която животът му щеше да протича гладко и спокойно, а не сред обичайните болезнено емоционални сцени.
Но семейството за него още бе далечна перспектива. Нейно благородие си помисли за настоящото си положение и въздъхна.
— Трябваше да се задоволя с по-малко, отколкото исках. — Погледна го през полуспуснатите си мигли. — Ще трябва да потърся някоя връзка, която да ме компенсира.
— А съпругът ви няма ли да възрази? — попита той с напрегнат поглед.
— Не — твърдо заяви Джослин. Сега, когато бе в прегръдките на мъжа, за когото желаеше да се задоми, нямаше желание да мисли за войника, който изневиделица се бе появил в живота й. — Нашият брак не е нищо друго, освен взаимноизгодна сделка.
Валсът свърши. Двамата отпуснаха ръце, но вместо да си тръгнат от дансинга, останаха неподвижни за миг, поддавайки се на силното взаимно привличане. Погледът на Кандоувър се плъзна по нея, спирайки се многозначително на ниско изрязаното й деколте и на очертанията на гърдите й, изпъкващи под ефирната лятна рокля.
Джослин прие изучаващия му поглед като недвусмислен, но изтънчен намек. Само жест, само дискретно отдръпване и тя щеше да му покаже, че не се интересува от задълбочаване на връзката им. Вместо това срещна погледа му и се усмихна.
Експерт в изкуството на флирта, херцогът разбра мълчаливия й знак. Устните му се извиха в ленива, омайваща усмивка и той я поведе извън дансинга.
— Утре напускам Лондон, но с нетърпение ще очаквам да се видим, когато се върна през септември.
Дотогава тя щеше да бъде вдовица, свободна да открие какво означаваше обещанието в очите му, макар че свободата й щеше да й струва много повече, отколкото бе очаквала. Пропъди болезнената мисъл за умиращия майор и отвърна:
— Аз също ще очаквам срещата ни с нетърпение.
С един последен многозначителен поглед той се отдалечи. Да танцува два пъти поред с нея, би привлякло излишно внимание. Вместо това помежду им вече съществуваше тайно споразумение, което я остави без дъх, изпълнена с вълнение. Най-после единственият мъж, когото желаеше, бе започнал да гледа на нея като на жена, и то само защото бе омъжена.
Почувства се неудобно хладнокръвно да планира бъдещата си любовна връзка. Джослин не бе толкова наивна, за да си въобразява, че плановете на Кандоувър се простират по-надалече от една любовна авантюра. Но все се надяваше, че интимността ще го накара да разбере, че си подхождат.
А ако загуби играта, както и девствеността си — е, какво от това? Нали не бе от камък? Макар че мисълта, че той я харесваше за леглото, а не за да я направи своя херцогиня, щеше дълбоко да я нарани, но все пак щеше да получи известни компенсации. Кандоувър бе достатъчно привлекателен мъж и тя със сигурност щеше да се наслаждава на това, на което щеше да я научи.
Дали херцогът ще бъде ужасен или заинтригуван, когато открие, че е девствена? Реши, че той е достатъчно умен, за да разбере по намеците й, защо е прекарала първата си брачна нощ на светско събиране. Надяваше се, че ще бъде доволен.
Двата месеца, които оставаха до септември, изведнъж й се сториха безкрайно далечни и самотни.
Глава 5
Сали цяла нощ се мяташе неспокойно в леглото си, разгневена от спомена за хладната светска красавица, която безсърдечно бе използвала брат й, за да го изостави след това в тягостната болнична стая. Дори и докато преподаваше на децата на семейство Лонстън, младата гувернантка не преставаше да се гневи.
Щом се освободи от задълженията си и пое към болницата, тя осъзна, че се бе поддала на собствения си фатализъм. През последните две седмици сляпо се доверяваше на мрачните предсказания на лекарите за неизбежната и дори скорошна кончина на Дейвид. Сега страхът й я подтикваше да предприеме нещо, дори безразсъдно, но да не стои със скръстени ръце и да чака той да издъхне. Дейвид не бе в състояние да се бори за живота си, но сестра му можеше да стори нещо. Стига само да знаеше къде да търси лечител или лек, който да облекчи състоянието му, тя нямаше да пожали сили.
Преди да се отправи към стаята на брат си, Сали потърси доктор Рамзи — лекарят, който се грижеше за Дейвид — за да го разпита за пореден път дали все пак не можеше да се направи нещо за изцелението му. Доктор Рамзи беше едър мъж, но с постоянно уморен вид. За разлика от останалите си колеги той бе склонен да признае, че медицинските му познания не са безгранични.
Лекарят вяло примигна зад очилата си, когато Сали го завари заобиколен от пациенти. Рамзи много добре знаеше колко настойчива можеше да бъде сестрата на майор Ланкастър.
— Какво ви води при мен, госпожице? — попита той с нервен жест, който трябваше дай подскаже, че не разполага с много време за разговори.
— Доктор Рамзи, може ли да се направи още нещо, за да се помогне на брат ми? Той гасне с всеки изминал ден. Сигурна съм, че бихте могли да опитате…
Лекарят свали очилата си и започна да ги бърше с кърпата си.
— Случаят с майор Ланкастър ме озадачава. Той се е вкопчил в живота с удивително упорство, но при парализа твърде малко може да бъде направено. — Най-после успя да закрепи очилата на носа си. — Подозирам, че пациентът страда и от вътрешни наранявания, които са недостъпни за методите на лечение. Всичко, което можем да сторим за него, се свежда до облекчаване на страданията му през последните му дни.
Сали се взря в лицето му с такава яростна настойчивост, че на лекаря му се прииска да побегне.
— Не искам да критикувам вашите методи на лечение, докторе. Зная, че правите всичко, на което сте способен, и съм ви искрено благодарна. Но все пак не може ли да се намери в Лондон друг лекар, който да използва по-различен подход, дори и да е доста по-радикален? И без това няма какво повече да губим.
Доктор Рамзи леко кимна, но заговори отново след продължително мълчание:
— В болницата „Сейнт Бартоломю“ работи един „луд“ хирург. Името му е Иън Кинлок. Научих, че наскоро се е завърнал от Белгия, където няколко седмици е оперирал ранените при Ватерло2. Колегата е изключително ексцентричен, но не може да се отрече, че постига забележителни резултати.
Лекарят огледа скромните дрехи на Сали.
— Той работи и като хирург в болницата, и като интернист на свободна практика. Само че взима много високи хонорари за частни прегледи. Очевидно е решил да печели от хората с по-добри доходи, а в замяна им предлага способностите си да поправя грешките на някои по-неопитни колеги. Но във всяко друго отношение е много странен човек, дори особняк. Не вярвам, че ще успеете да го убедите да прегледа някой от пациентите в болницата „Йоркският херцог“.
— Съвсем наскоро неочаквано се сдобих с доста пари. Така че бих могла да се опитам да го придумам.
Тя се обърна и енергично тръгна по коридора. Зад гърба си дочу скептичното мърморене на доктор Рамзи:
— Бог да е на помощ на колегата Иън Кинлок.
Но не се издаде, че е дочула тази ехидна реплика — беше под достойнството й да се скара с лекаря.
Мислите й бясно препускаха, докато бързаше към стаята на Дейвид. Да се консултира с нов хирург можеше да се сравни само с опит на удавник да се залови за някоя сламка, но след като ней оставаше друга надежда, защо да не опита? Освен това й допадаше идеята да похарчи парите на лейди Джослин, при това
