— Излезте от стаята, госпожице. Искам да прегледам брат ви насаме. Вече зная всички отговори, които вие можете да ми дадете. Сега искам да чуя него.
Засегната, Сали тъкмо бе отворила уста да му отговори подобаващо, но Дейвид я прекъсна, доволен от прямотата на хирурга:
— Хайде, Сали, излез. Ще се справя сам.
Следващият половин час й се стори безкраен, макар че обходи дългата галерия около просторното фоайе. Мястото не е зле за студените зимни вечери — каза си тя, макар че мраморните бюстове на безинтересни за нея важни господа, издокарани с лаврови венци бързо й втръснаха. Може би трябваше да помоли Ричард да остане с нея, но той си бе заминал рано следобед. Тя не посмя да му сподели, че очаква доктор Кинлок, защото се страхуваше да не урочаса надеждите за чудотворното изцеление на Дейвид.
Хирургът най-после отвори вратата, а тя се втурна към него като вихър. Лицето му й се стори по- обнадеждено, отколкото при пристигането му. Дали това не бе добро предзнаменование?
— Е, докторе, какъв е резултатът от прегледа?
— Влезте, госпожице Ланкастър. Бих искал да обсъдим някои въпроси заедно с брат ви.
Дейвид бе пребледнял от болките, които се бяха засилили по време на прегледа, но очите му оставаха будни. Сали веднага забърза към леглото, приседна до него и му стисна ръката.
Доктор Кинлок започна да кръстосва стаята напред и назад.
— Първо, майор Ланкастър, все още има парченце от шрапнел в гърба ви. Намира се някъде под местата, където са били другите, отстранени при операцията веднага след битката. Това е причината за повечето от ужасните ви болки. — Хирургът го изгледа смръщено изпод рунтавите си вежди. — Съдейки по отговорите ви, смятам, че всъщност не сте парализиран. Отокът около парченцето шрапнел вероятно е оказвал подобен ефект през първите дни след раняването ви, но вече е спаднал.
Изумен, Дейвид нетърпеливо го прекъсна:
— Но не мога да помръдна половината от тялото си. Ако не съм парализиран, какво, по дяволите, не е наред с мен?
— Страданията ви се дължат на няколко причини. Парченцето шрапнел не е безобидно чуждо тяло, при това толкова близо до поясните ви прешлени, но съм по-склонен да обяснявам най-тежките ви проблеми със засилената употреба на лаудан — заяви доктор Кинлок с присъщата му груба прямота. — Поемали сте прекалено големи дози опиум, за да потиснете болките в гръбначния стълб, които несъмнено са били твърде мъчителни. Опиумът много помага като обезболяващо средство и ви е предпазвал нощем от непоносимите мъки, но е вярно и че страдате и от наркотично отравяне. Няма да се учудя, ако се окаже, че вече сте безнадеждно пристрастен. Предозирането на лаудана може да предизвика странични ефекти, включително и прекомерна мускулна слабост, както и неспособност за хранене.
Наистина Дейвид от седмици преживяваше единствено с бульоните и лаудан, тъй като лекарите не виждаха смисъл да ограничават дозите на опиума, след като се очакваше смъртен изход.
— Господи! Какъв порочен кръг! Колкото повече се влошаваше състоянието ми, толкова по-енергично ме насърчаваха да поемам още и още лаудан, за да облекчат страданията ми. А това всъщност ги е засилвало.
— За съжаление, когато е спаднал отокът около засегнатия участък и сте можели да се движите, вече сте били прекалено изтощен от продължителното гладуване. Освен това болките и опиумът са ви омаломощили, така че сте изглеждали парализиран. Както е казал Парацелз, „Дозата превръща всеки лек в отрова“. — Шотландецът мрачно поклати глава. — Бих добавил, че всичко, което носи изцеление, може да причинява и вреда.
Опитвайки се да проумее неочакваните разсъждения на доктор Кинлок, Дейвид попита:
— Ами ако престана да взимам лаудан, ще се възстановя ли?
Кинлок отново смръщи вежди.
— Не е толкова просто. Намаляването на дозите ще ви възвърне апетита и ще ви спаси от изтощението, причинено от недохранването, но болките ще бъдат непоносими. Ако възстановите силите си до такава степен, че да се изправите на крака и отново да проходите, ще се появи риск парченцето от шрапнела да се измести и наистина да причини парализа. Но дори и да се стигне дотам, ще можете да се придвижвате в инвалидна количка, а животът ви няма да бъде непосредствено застрашен. Може би това е най-безопасната методика за вашето лекуване.
След последните думи на хирурга в стаята надвисна тягостна тишина. Дейвид успя да отгатне това, което доктор Кинлок се въздържа да добави, след което се осмели да постави ребром решаващия за него въпрос:
— В момента обмисляте дали да прибегнете до по-радикално лечение, нали?
— Алтернативата е хирургическата намеса. Подобни операции винаги крият рискове, защото могат да причинят изключително тежки поражения на гръбначния стълб. Тоест ще се стигне до онова безнадеждно състояние, което некадърните ми колеги са ви внушили, че е вашата диагноза. Освен това операцията неизменно е придружена с риск от инфекции, които в повечето случаи са смъртно опасни, особено като се има предвид немощното ви състояние.
— Но ако всичко мине успешно?
— Е, тогава не е изключено да проходите само след седмица.
Сали ахна. Ръката й се вкопчи в дланта на брат й. Дейвид се опита да си представи как животът ще започне отново.
Дори ще може да мечтае за по-щастливо бъдеще или поне за нормално човешко съществуване. И да се радва на добро здраве през остатъка от дните си. Пое дълбоко дъх и попита:
— Кога най-скоро можете да извършите операцията?
Доктор Кинлок събра замислено вежди и отмести поглед към чантата си.
— Ако сте сигурен, че това е вашето желание, мога да я извърша още сега. Нося всички необходими инструменти. Всъщност операцията няма да трае дълго.
Братът и сестрата си размениха трескави погледи и моментално се разбраха без думи. Колкото по-дълго се отлагаше хирургичната интервенция, толкова повече Дейвид щеше да отслабва. Ужасена от рисковете, но осъзнаваща, че това е последният шанс за спасението на любимия й брат, Сали мълчаливо кимна в знак на съгласие.
Дейвид извърна глава към хирурга:
— Тогава започвайте. Още сега.
— Много добре — доктор Кинлок се поколеба за миг, преди да продължи: — На ваше място и аз бих направил този избор.
Болният въздъхна и си помисли, че това е своеобразно успокоение. Погледът му се отклони към шишенцето с лаудан на масичката до леглото. Припомни си какви странни сънища го връхлетяваха напоследък. И за нарушените му възприятия на цветовете. За неспособността му да реагира адекватно на звуците. За системното замъгляване на разсъдъка, откакто се бореше за оцеляването си.
Ако бе достатъчно силен, щеше да сграбчи шишенцето с опиум, за да го запрати в стената. Но от седмици опиатът бе единственото нещо, което правеше живота му поносим.
— Откакто започнах да вземам лаудан чувствах… че някакъв непознат е обсебил съзнанието ми. Мислех, че е така, защото умирам — Дейвид сви устни. — Опиумът е дяволски опасен приятел.
— Да, но ще се нуждаете от него за операцията — предупреди го Кинлок. — След това постепенно ще намалявате дозите. Ако спрете изведнъж, ще последват няколко мъчителни дни на неудържим глад за наркотика, треперене, потене и Бог знае какво още.
— Имате ли опит с пристрастени пациенти, за да сте сигурен, че постепенното спиране е по-лесно и безболезнено?
Хирургът го погледна притеснено.
— Честно да ви кажа, майоре, не знам. Това е навик, от който е много трудно да се откажеш. Познавам един, който се опита да го направи постепенно, но не успя. Може би при всички положения нямаше да успее, а може би вие ще успеете. Наистина не знам. Но не е нужно да решавате в момента. Вземете голяма доза сега и продължавайте през следващите няколко дни. Тялото ви ще бъде подложено на свръхнапрежение, за да се отказвате от наркотика едновременно с хирургичната намеса. Щом се почувствате по-добре, ще спрете да взимате опиума.
