Дейвид кимна, но вече бе решил да спре с лекарството, колкото е възможно по-скоро. Той бе погълнал голямата доза, която Сали му даде, за да понесе операцията. Но след като Кинлок приключи, никога повече няма да се докосне до проклетото нещо.
Кинлок извика Сали в коридора, за да не чуе Дейвид разговора им.
— Ще имам нужда от двама мъже, които да го държат, и още един да ми подава инструментите. Освен това ще ми трябват кърпи, чаршафи, много гореща вода и сапун. — Видя изненадата й и обясни: — Не знам защо, но чистотата намалява риска от инфекция.
Последното бе разбираемо за Сали. В крайна сметка хигиената бе толкова важна, колкото и набожността, значи трябваше да помогне при операцията.
— Веднага ще донеса необходимото.
Хирургът хвана дръжката на вратата, но преди да се върне в стаята, се спря.
— Казахте, че брат ви е гост в този дом. Кой притежава къщата… някой роднина?
— Принадлежи на съпругата на Дейвид.
— Съпруга! Защо тя не е тук? — попита Кинлок.
— Бракът бе сключен само преди два дни по взаимна изгода. Двамата почти не се познават. Лейди Джослин дори не знае, че сте тук. — Докато обясняваше, Сали за пръв път се замисли как ли ще реагира онази вещица, ако по чудо Дейвид се излекува. Изпита злостно чувство на задоволство въпреки ужасяващата перспектива лейди Джослин да остане завинаги свързана със семейство Ланкастър.
Кинлок изсумтя презрително, възмутен от идиотизма на т.нар. висши класи, и се върна при пациента си. Сали пропъди мислите за реакцията на лейди Джослин и побърза да донесе онова, което хирургът й бе поръчал. Нейно благородие й бе казала, че може да поиска всичко, от което се нуждае, и тя възнамеряваше да се възползва от благоволението й.
Сали бе благодарна, че тялото на брат й бе закрито с чаршафи с изключение на малка част от гърба му, където щеше да бъде извършена операцията. Беше много по-лесно да гледа само в малкия участък от кожата на Дейвид, за да не мисли, че човекът, когото обичаше най-много на света, след няколко минути ще бъде срязан…
Отърси се от мрачните мисли и застана до леглото.
— Ще ви помагам с инструментите.
— Сигурна ли си, малката? По-добре ще е да ми помага някой, който не е толкова близък с пациента? Няма да ми бъдеш от голяма полза, ако припаднеш или изпаднеш в истерия.
Тя вирна брадичка.
— Никога не припадам нито изпадам в истерия. Не се безпокойте. Ще се справя.
Устните му се извиха в лека усмивка.
— Много добре. — Набързо й изброи имената на инструментите и реда, в който трябваше да ги подава: скалпели, сонди и още много уреди със странни имена, блестящи от чистота, с остри като бръснач ръбове.
Двамата слуги, които щяха да помагат, заеха местата си — Хю Морган до таблата на леглото, а едрият мълчалив кочияш до края на леглото. Макар и с погнуса, те хванаха Дейвид здраво за ръцете и краката и операцията започна.
Сали бе удивена от бързината, с която Кинлок работеше, докато сръчно правеше разрезите и попиваше кръвта. Младата жена почувства, че започва да й прилошава, и концентрира вниманието си само върху инструментите, които той искаше. Реши да не гледа какво точно прави, докато не се окопити напълно.
След сторилото й се безкрайно дълго време, през което Кинлок методично сондираше в отворената рана, той издаде тих възглас на удовлетвореност. С деликатност, която изглеждаше неприсъща за толкова големи и силни ръце, хирургът извади малко парченце метал. Пусна го в легена, който Сали му подаде, и промърмори:
— А сега ще огледаме наоколо за всеки случай.
След като видяното го задоволи, заши раната. Всъщност нямаше нужда от помощта на слугите, тъй като Дейвид почти не помръдна, с изключение на сподавения вик и конвулсивното потръпване при първоначалното срязване.
— Подай ми онзи буркан, малката — нареди Кинлок.
Сали се подчини и отвори буркана. Вътре имаше отвратителна сивозелена смес, която вонеше ужасно. За неин ужас хирургът намаза раната с тинестата каша. Как бе възможно човек, който толкова държи на чистотата, да използва подобно гнусно нещо? Сали премълча, защото не бе моментът да проявява недоверие към хирурга.
След операцията тя изпита огромно облекчение, че дори не забеляза как Кинлок се преоблече и тихичко даде инструкции на Хю Морган, който щеше да остане при Дейвид. Сали почувства, че отново й прилошава, и побърза да излезе от стаята, за да се отпусне безпомощно върху дивана в коридора. Кинлок ненапразно я бе предупредил, че ще се разстрои. В същото време обаче тя намери хирургията за много привлекателна и заинтригуваща професия.
Когато шотландецът най-после излезе от стаята на болния, Сали го погледна тревожно.
— Мислите ли… че мина добре?
Той се отпусна в другия край на дивана. Изглеждаше уморен и изтощен, както първия път, когато го видя. Сали се изплаши, щом мъжът зарови лице в шепите си, но в следващия миг Кинлок вдигна глава и й се усмихна успокоително.
— Да. Всичко мина много добре. Извадих металния къс, а от тестовете, които току-що проведох, установих, че пациентът има нормална чувствителност в краката. Съществува малка вероятност от инфекция, но с Божията помощ се надявам, че той ще оцелее и ще стане като нов.
Сали не бе плакала, когато й казаха, че Дейвид ще умре, но след като чу, че ще живее, избухна в ридания.
— Благодаря ти, Господи — задавено мълвеше младата жена. — Благодаря ти, Господи…
Кинлок я прегърна през раменете, докато тя продължаваше да хлипа.
— Хайде, стига. Ти си смело момиче и брат ти е истински щастливец, че те има.
Тя се извърна към него и зарови лице на гърдите му. Почувства го силен и сигурен. От вълненото му сако се носеше едва доловим мирис на тютюн за лула. Това я върна двадесет години назад и си спомни за баща си, когато я прегръщаше и утешаваше, опитвайки се да разреши проблемите на едно осемгодишно момиче.
Мисълта за баща й още по-силно я разплака. Беше загубила баща си, след това майка си и сега едва не загуби и Дейвид. Но с Божията милост и доброто сърце на този намусен и груб шотландец, тя нямаше да бъде сама.
След като се наплака, Сали се отдръпна от Кинлок и измъкна носна кърпичка от джоба си.
— Съжалявам, че се показах такава ревла. Просто това, което направихте прилича на чудо. Още не мога да повярвам…
Кинлок й се усмихна уморено и внезапно й заприлича на дяволит хлапак.
— Е, нали искаше чудо? Онзи ден ходи ли в църквата „Сейнт Бартоломю“?
— Не. Но утре непременно ще отида.
— Не забравяй да го направиш. Дори Бог обича да му благодарят, когато си е свършил работата.
Сали се изправи.
— Време е да се връщам при Дейвид. Имате ли специални инструкции за през нощта?
— Моите единствени инструкции са да се храниш добре и хубаво да се наспиш — строго рече той. — Това е лекарско нареждане. Ако не започнеш да се грижиш за себе си, ще бъдеш следващия ми пациент. Не бива да се тревожиш за майор Ланкастър. Морган ще остане при него, а утре ще мина да го видя.
Тя отвори уста, за да възрази, но се спря навреме. Чувстваше се безкрайно изтощена. Нямаше какво по-специално да направи за Дейвид, което да не могат да сторят и другите.
— Много добре.
Кинлок стана и разкърши рамене, за да облекчи напрегнатите си мускули.
— Дали в този богаташки дом ще се намери малко уиски?
Ако бе поискал да се изкъпе във вана от най-доброто порто, Сали щеше да изпълни желанието му.
— Да слезем ли на долния етаж и да проверим? Кинлок взе медицинската си чанта и двамата слязоха в
