Когато лекарят спря да говори, Джослин му се усмихна искрено.
— Много ви благодаря, доктор Кинлок. Свършили сте чудесна работа. Познавам отскоро майор Ланкастър, но със сигурност светът ще е по-хубаво място, след като той е жив.
Пред отвратения поглед на Сали хирургът едва ли не започна да мърка, явно очарован от неустоимата усмивка на лейди Джослин. Дори и най-умният мъж не можеше да разпознае обикновената мръсница, скрита под маската на благородна дама.
Но щом си го помисли, Сали се засрами от себе си. Явно конякът й бе подействал зле на празен стомах. Обвинението й, че лейди Джослин Кендъл може да се опита да навреди на Дейвид, също се дължеше на изпития алкохол. В мига, в който изрече обвиненията, й идеше да си отхапе езика, и то не само заради неодобрителния поглед на Кинлок. Лейди Джослин изглеждаше удивително уязвима, също като сритано дете. Кой би могъл да очаква, че тази мръсница можела да изпитва подобни чувства? Вероятно се бе вбесила от обидата, накърнила достойнство й.
Независимо от всичко Сали бе длъжна да си признае, че се бе държала доста невъзпитано с домакинята. Макар че извиненията не спадаха към нейните умения, тя неохотно проговори:
— Съжалявам за това, което казах преди малко, лейди Джослин. Сигурна съм, че за Дейвид ще се грижат добре, докато го прибера оттук. Още утре ще се заема с търсенето на друга квартира, където да го приютя веднага, щом състоянието му позволи, за да не изпитвате повече неудобства от присъствието му.
— Не е необходимо да се избързва. Къщата е достатъчно голяма, за да бъде разквартирувана в нея цяла рота или поне един взвод. — Отново възвърнала обичайната си студенина, лейди Джослин се изправи. — Доктор Кинлок, ще ми изпратите ли сметката, която ви дължа за услугата? Мога да ви уверя, че заплащането ще съответства на резултатите.
Кинлок погледна към Сали.
— Госпожица Ланкастър ме ангажира и се надявам, че тя ще ми плати.
— Глупости, тази отговорност е моя.
Лейди Джослин подари на хирурга още една от дивните си усмивка. Сали бе принудена да признае, че с такава ослепителна усмивка тази дама можеше да си проправя път навсякъде. Можеше даже и да прикрива недостатъците в характера си.
Лейди Джослин хвърли поглед към стенния часовник над камината.
— Късно е. Позволете ми да ви предоставя каретата си, за да ви отведе в дома ви. Освен ако не желаете да останете тук и за през нощта, госпожице Ланкастър?
Сали отказа, тъй като се чувстваше виновна за несдържаното си поведение.
— Не е необходимо. Доктор Кинлок ми обясни, че Дейвид ще спи непробудно през цялата нощ, пък и Морган е натоварен със задачата да бди над него. Ще се прибера в дома на семейство Лонстън, където работя като гувернантка. Не е много далеч, а и още е светло навън.
Едва сега се досети, че през последните няколко часа напълно бе забравила за работните си задължения. После й хрумна, че не трябва да си навлича упреците на семейство Лонстън. Лейди Джослин можеше да се откаже от споразумението за издръжка, след като нямаше изгледи скоро да овдовее, а това бе в основата на сключената от нея сделка. Но това нямаше значение. За живота на брат си Сали бе готова да пожертва всичко, което притежаваше, а пък и бездействието не бе в характера й.
Кинлок я стрелна с поглед и я изпревари:
— С удоволствие ще приемем щедрото ви предложение, лейди Джослин. Ще се погрижа госпожица Ланкастър да се прибере безопасно. Ако поръчате карета, ще тръгнем веднага.
— Не е необходимо — измънка Сали, когато лейди Джослин нареди да приготвят каретата й.
— Според професионалното ми мнение е необходимо — засмя се хирургът. — Често ли пиеш коняк?
— За пръв път ми е — призна тя. — Но не съм пияна. — Самоувереното й твърдение обаче бе опровергано от шумно хлъцване.
В очите на Кинлок блеснаха развеселени искрици. Той я хвана силно за ръката и я поведе навън. Сали се качи в каретата и се отпусна доволно на меките кадифени седалки. Чувстваше се замаяна и я напушваше смях. Наистина доста странно.
По-късно не си спомняше почти нищо, дори за какво бяха говорили по време на краткото пътуване. Преди да стигнат до градската къща на Лонстън, Кинлок даде знак на кочияша да спре.
Сали примигна учудено и надникна през прозорчето на каретата. Позна кръчмата, която се намираше на две пресечки от дома на Лонстън.
— Още не сме пристигнали.
Той я хвана за ръката и й помогна да слезе.
— Да, но тук храната е много вкусна, а аз възнамерявам да те нахраня преди да те заведа до дома ти. В противен случай работодателите ти сигурно ще те уволнят, задето се прибираш пияна, а вината ще бъде изцяло моя.
Говореше с шеговит тон, но Сали се обиди.
— Не съм пияна. Просто… съм леко замаяна. Не съм гладна.
Шотландецът я хвана под ръка.
— Ти може и да не си гладна — дипломатично отвърна той, — но аз съм. Ще ми правиш ли компания, за да не се храня сам?
Не можеше да откаже на подобна покана. По-скоро не искаше, а пък и, като се замисли, осъзна, че е много гладна.
Кръчмата за нейно учудване се оказа чиста и добре поддържана, а от кухнята долитаха апетитни миризми. Притежателят поздрави сърдечно Кинлок като стар приятел и веднага ги поведе към масата в най-закътания ъгъл, където бе по-тихо от останалата част на заведението. Сали на бърза ръка си изяде всичко, което поръча за нея шотландецът: пай с говеждо месо и лук, салата, сирене и хляб, а след това дойде ред на десерта — пудинг с праскови. Накрая изпи силното кафе, за което Кинлок специално настояваше.
След това тя заговори със свойствената си прямота:
— Съжалявам, че ви причиних толкова неудобства, доктор Кинлок. Трябваше да пия по-малко.
Усмихнатият шотландец разряза една ябълка на дребни резени с хирургическа точност.
— Комбинацията от два фактора: изцелението на брат ви и пиенето на коняк на гладен стомах оказа доста любопитен ефект върху вас.
Тя се облегна назад, най-после успокоена след напрегнатия ден.
— Не съм яла такава обилна порция с месо, откакто видях списъците с ранените и убитите при Ватерло.
Пролетта й се бе сторила безкрайна, докато английските войски очакваха решителната битка с корсиканското чудовище, както наричаха Наполеон, Френският император противно на всички очаквания бе успял да се върне от Елба и да мобилизира армията си. В онези тревожни седмици Сали следеше с трепет вестите от фронтовете. Може би беше само предчувствие, но през всичките тези години, когато полкът на майор Дейвид Ланкастър воюваше с французите в Испания, нито веднъж не се бе притеснявала така за съдбата на брат си. Когато узна, че Дейвид е бил тежко ранен при Ватерло, не беше изненадана, а ужасена и смъртно изплашена за него. А след това започна кошмарното очакване на най-лошото…
Сали с усилие се опита да потисне мрачните спомени и побърза да смени темата:
— Съжалявам, че ви причиних безпокойство да ме изпращате до дома на семейство Лонстън с каретата на лейди Джослин. Нали живеете близо до болницата „Сейнт Бартоломю“?
— Не, имам кабинет на няколко пресечки оттук, на „Харли Стрийт“. Квартирата ми е на горния етаж. Вечерям предимно в нея. — Иън Кинлок замислено разклати халбата с бира, преди да отпие. — Каква е тази история с женитбата на брат ви? Струва ми се, че има нещо необикновено около нея.
Сали му разказа накратко защо лейди Джослин е искала да стане богата вдовица и каква е връзката между плановете й и избора на Дейвид за съпруг. Случката звучеше странно, но хирургът не изглеждаше шокиран. Сали вече не бе сигурна дали нещо на света може да изненада Иън Кинлок.
Когато приключи с обясненията си, той замислено поклати глава.
— Бедната жена. Не е чудно, че двете така сте настръхнали една срещу друга. Твоята заинтересованост за изцеляването на майора се дължи само на любовта ти към него, докато действията на лейди Джослин са
