Заложница на съдбата

по-подходящ партньор.

Но оставаше най-малко месец преди той да се върне в Лондон. А и когато херцогът се прибереше в столицата, тя щеше да се окаже в незавидното положение да измисля неловки оправдания защо не бърза да се обвързва с него, тъй като ще трябва да изчака, докато отново бъде свободна. Как би могла да се надява, че при подобна непохватност от нейна страна ще оцелее и без това неустановената им и нестабилна близост?

Джослин въздъхна. Дали някога ще подреди безнадеждно объркания си живот?

Може би бе съвпадение, но щом прекрачи прага на дома си, икономът я осведоми, че я очаква подарък от херцог Кандоувър — тънък бележник, изпълнен с неговия старателен почерк. Херцогът собственоръчно бе преписал за нея няколко поеми на Самюъл Тейлър Колридж5

В бележката, придружаваща подаръка, херцогът бе написал:

Мисля, че това ще ви зарадва. Поемите още не са публикувани, макар да не се съмнявам, че приятелите на Колридж ще го насърчат да ги направи всеобщо достояние. Особено бях впечатлен от „Кубла хан“.

До септември.

Кандоувър

Гърлото й се стегна още преди да остави бележника на масата. Това бе изключително ценен и грижливо подбран подарък, съответстващ на интересите й, рядък и специален, напълно подходящ да бъде поднесен от джентълмен на лейди.

Съвпадение? Не, подаръкът по-скоро имаше символично значение. Това бе знак, че той не я бе забравил. Защото тя се нуждаеше от напомняне, че в сърцето й Кандоувър заемаше централно място. Дейвид може и да бе неин съпруг, но бъдещето й принадлежеше на Кандоувър. Държеше в ръцете си доказателството за това.

Глава 19

Приятелството, което бе възникнало между двете жени, подтикна Сали да сподели проблема си с Джослин. Когато пристигна в дома й, бе късен следобед и нейно благородие току-що бе наредила дай поднесат чая в утринната гостна.

Щом Сали влезе, Джослин вдигна глава и се усмихна.

— Идваш тъкмо навреме. Надявам се, че ще се присъединиш към мен за чая. Дейвид обаче не е вкъщи. Отиде да посети Ричард Далтон, който претърпя още една операция и през последните няколко седмици ще бъде на легло.

— Знам. Иън Кинлок ми каза, че е счупил и отново наместил ранения крак на Ричард. Прогнозите са обещаващи. — Сали сведе поглед към ръцете си и видя, че мачка нервно ръкавиците си. — Всъщност знаех, че Дейвид няма да е тук. Исках да говоря с теб.

Джослин тактично се престори, че не забелязва притеснението на гостенката си. Наля чай, предложи сладки и кекс, докато поддържаше лек и любезен разговор.

— Мога ли да ти помогна с нещо? — попита най-после тя, след като направи няколко забележки колко мрачно е времето през последните няколко дни, необичайно за август. — За мен ще бъде удоволствие.

Сали преглътна с усилие. Апетитният кейк имаше вкус на пепел.

— Не знам дали можеш да ми помогнеш, но нямам с кого да поговоря.

Джослин я погледна подканващо. Сали нямаше сили да срещне погледна й, затова се втренчи в една картина, изобразяваща селски пейзаж.

— Как може жена да накара мъж да се влюби в нея? Сигурна съм, че имаш опит в тези работи и някой и друг съвет ще са ми от полза. Макар че това навярно ще бъде загуба на време за някого като мен — горчиво додаде.

Джослин остави чашката от фин севърски порцелан, която изтрака върху чинийката.

— Разбирам… Не е лесно да се отговори на подобен въпрос.

Поне не й се присмя и Сали й бе благодарна за това.

— Съмнявам се, че има някакъв метод — намръщи се Джослин. — Всъщност не знам колко мъже наистина са били влюбени в мен. Казват, че всички богати наследници са красиви, затова смятам, че богатството ми е основната причина за възхищението и комплиментите, които съм получавала.

— Глупости. Предполагам, че си привлякла някои зестрогонци, но повечето от обожателите ти наистина са влюбени в теб. Вземи например Дейвид и Ричард Далтон.

— Сали, добре ли си? — възкликна Джослин. — Не е възможно да си получила слънчев удар, след като времето е мрачно. Може би си яла развалени стриди? Харесвам Дейвид и Ричард и се надявам и те да ми отвръщат със същото, но нито един от двамата не е влюбен в мен.

Сали се замисли.

— Може би Ричард не е, макар че с малко окуражаване непременно ще се влюби. Дейвид обаче със сигурност е влюбен в теб.

За нейна изненада думите й разстроиха Джослин.

— С Дейвид сме приятели, Сали. Помежду ни няма романтични чувства.

Дали не възрази прекалено разгорещено? Тъй като не желаеше повече да разстройва снаха си, Сали сви рамене.

— Няма значение. След като не знаеш нищо по въпроса, няма смисъл да ти искам съвет. Съжалявам, че те обезпокоих.

— Не си ме обезпокоила. — Джослин отчупи парченце от една сладка, пълна с крем, и я предложи на Изида, която я гледаше с пронизителни очи. — За мен ще бъде чест, ако ми кажеш какво те измъчва. Дори и да не мога да ти помогна, понякога е облекчение да споделиш с приятел.

— Ако ми се присмееш, никога няма да ти го простя!

— Разбира се, че няма да ти се присмея — увери я Джослин. — Доколкото разбирам, ти се интересуваш от мъж, който не отговоря на чувствата ти?

Сали притеснено закърши пръсти.

— Аз… изглежда съм се влюбила безнадеждно в Иън Кинлок. Живеем наблизо и често вечеряме заедно. Понякога се срещам с него в болницата „Сейнт Бартоломю“, а няколко пъти му помагах в частния му кабинет — приемах пациенти, организирах графика на прегледите — нещо, на което той не обръща внимание.

— Вероятно той се радва на твоята компания — окуражаващо рече Джослин.

— Изглежда щастлив, когато го посещавам. Струва ми се, че му харесва да разговаря с мен. Не съм сигурна обаче дали забелязва, че съм жена. Ако се вглеждаше в мен… но това явно не го интересува.

Джослин се намръщи. Разбираше проблема на Сали. Дали Иън Кинлок от работа можеше да забележи изобщо някоя жена?

— Смяташ ли, че един хирург, изцяло отдаден на професията си като доктор Кинлок, ще бъде добър съпруг?

— Осъзнавам недостатъците му — накриво се усмихна Сали. — За него съпругата ще бъде на второ място. Мога да се примиря с това. Възхищавам се на безкористното му отдаване на болните. Подобна загриженост е уникална и достойна за уважение.

Джослин си представи суровото, но привлекателно лице на шотландския лекар и си припомни силата, която се излъчваше от неговата личност.

— Надявам се, че не се възхищаваш единствено на характера му. Той е много привлекателен мъж.

— Повярвай ми, забелязала съм го — иронично промърмори Сали. — Ако не бях, възхищението ми щеше да бъде много по-слабо. Мисля за него през цялото време… Как да го накарам да вижда у мен нещо повече от по-малък брат? Мога да понеса да бъда на второ място в живота му, но искам да бъда от хората, които са най-важни за него.

Джослин огледа изпитателно гостенката си. Както обикновено тя бе облечена в широка рокля,