затворена до шията. Нямаше дори панделка, която да освежи семплата и дреха, тъмносиня на цвят, неподхождащ на Сали. Гъстата й коса, тъмнокестенява като тази на Дейвид, бе прибрана в стегнат кок, от който не се подаваше нито един кичур. Макар че чертите на лицето й бяха съвсем обикновени, тя имаше прекрасни зелени очи като на брат си, но се обличаше безлично и всеки би разпознал в нея скучната гувернантка.
— Ако не искаш той да се отнася към теб като към по-малък брат, не се обличай като такъв.
— Моля? — обидено попита Сали.
— Не искам да кажа, че изглеждаш като момче. Подозирам, че имаш хубава фигура, но трябва да я подчертаеш. Ти явно се стремиш да изглеждаш, колкото е възможно по-строга и незабележима.
— Предполагам смяташ, че трябва да се покрия от главата до петите с панделки и дантелки? — язвително попита Сали. — Ще изглеждам смешно. Освен това всички тези финтифлюшки са маловажни. Връзката между мъж и жена трябва да се основава на уважение и взаимно привличане, а не на такива повърхностни неща като външния вид и облеклото.
— Напълно си права — съгласи се Джослин, — но докато привличането и уважението са основата и същността на една добра връзка, всеизвестно е, че много неща зависят от повърхностните неща. Има девойки, които обичат да разговарят за философски и етични проблеми, но повечето предпочитат да прекарват времето си в приятни обеди и разходки и по-леки занимания и развлечения. Не може да се отрече, че приятният външен вид допринася за доброто прекарване на времето. — Помисли си бегло за часовете, които бе прекарала с Дейвид. Той беше много приятен за гледане.
— Може би си права — неохотно се съгласи Сали. — Но ще изглеждам нелепо, ако се облека в рокля като твоята.
Джослин огледа ефектната си рокля с фина френска дантела по краищата и изящна бродерия около деколтето и ръкавите.
— Това може да не е твоят стил, но има и други елегантни модели.
Сали презрително изсумтя. Не изглеждаше убедена. Внезапно Джослин попита:
— Обличаш се безцветно само заради принципите си или защото се боиш, че не можеш да съперничиш на останалите жени?
Очакваше зълва й да избухне, но за нейна изненада тя се замисли над думите й.
— Може би по малко и от двете. Работила съм на такива места, където е по-разумно да бъдеш незабележима, защото мъжете биха усложнили живота ми, ако решат, че съм привлекателна.
— Не бях помислила за това — отвърна Джослин, шокирана от откровеността, с която Сали говореше за ситуации, които можеха да бъдат много неудобни.
Сали почеса разсеяно врата на Изида, когато котката отърка глава в крака й.
— Още преди да стана гувернантка, смятах, че е по-разумно да се обличам в строги и семпли дрехи. Дейвид постъпи в армията, когато бе на деветнадесет години, и аз трябваше да управлявам домакинството. Майка ми беше мила и добра жена, но никак не бе практична. Тъй като бях дребна на ръст, се стараех да изглеждам по-възрастна, когато трябваше да се оправям с търговците. След като тя почина, се наложи да си потърся работа. Първата ми работа бе като учителка и сигурно нямаше да ме назначат, ако не изглеждах по-строга и по-възрастна, отколкото бях. Този начин на обличане ми е помагал досега.
Джослин кимна. Разбра защо Сали бе твърда и непреклонна и се отнасяше покровителствено към брат си. Нищо чудно, че Дейвид проявяваше търпение към понякога прекалено острия й език.
— Време е за известна промяна в стила ти — заяви тя и се изправи. — Ела горе с мен, за да видим какво можем да открием в гардероба ми.
Сали я погледна изненадано и очите й гневно блеснаха.
— Не съм дошла да прося дрехи от теб.
— Разбира се, че не. — Джослин избута зълва си от стаята. — Обичам да си играя на кукли, но от години не съм го правила.
Сали се засмя.
— Камериерката ми Мари е твърде изискана и затова и подарявам дрехи, които вече не обличам — продължи Джослин, когато влязоха в просторната й спалня. — Тя е добре облечена, почти колкото мен, но без това да й струва нещо.
Устните на Сали се извиха в иронична усмивка.
— Искаш да кажеш, че ако се постарая, може да изглеждам добре, колкото камериерката на една дама?
— О, не чак толкова добре. Мари притежава непогрешимия усет на французойка. Наистина й завиждам. — Джослин се гмурна в огромния гардероб, който заемаше цялата стена в гардеробната й. — Ще погледнеш ли по-снизходително на моята лекомисленост, ако ти доверя, че компенсирам това, което харча за дрехи, с щедри дарения за домовете за сираци? Върша и друга благотворителна дейност, но тази специално зависи от това колко пари давам за нови дрехи.
Сали се сепна. Не й бе хрумвало, че Джослин се занимава с благотворителност.
Изпитвайки дяволито удоволствие да предизвиква предразсъдъците на зълва си, Джослин позвъни за камериерката си.
Мари се появи. Тя бе дребничка, не по-висока от Сали, но надарена с по-пищна фигура. Облечена в една от роклите на Джослин, които умело бе преправила, тя наистина изглеждаше много представително.
— Мари, трябва да разберем какъв стил ще подхожда най-добре на госпожица Ланкастър — обясни господарката й. — Първо косата. А докато работим по този въпрос, ти си помисли кои от моите рокли ще й стоят най-добре.
Сали измърмори нещо в знак на протест, но Джослин решително я настани пред тоалетката си. Мари разпусна косите й и прокара четка през гъстите вълни.
— Прекрасна коса — замислено отбеляза камериерката. — Но май се нуждаем от нещо не толкова строго, нали?
Скоро трите жени оформиха новата прическа на Сали — косата й бе вчесана назад, а после увита на изящни плитки около ушите й. Сали неохотно позволи на Мари малко да я подстриже. В резултат лицето й се оказа обрамчено от меки къдрици. Макар че новата й прическа не изглеждаше подходяща за гувернантка, госпожица Ланкастър изглеждаше с няколко години по-млада и много по-хубава. Под умелото напътствие на французойката, тя скоро се ориентира към най-подходящия за нея стил. Затова не възрази, когато Мари и лейди Джослин се заровиха из огромния гардероб. Джослин измъкна една лятна рокля от муселин с цвят на узряла праскова.
— Тази вече ми омръзна. Пробвай я, Сали.
Мари отвори уста, за да възрази, че господарката й още не бе обличала въпросната рокля, но Джослин многозначително я стрелна с поглед. Зълва й повече се нуждаеше от красивата рокля.
Сали покорно облече роклята. Мари забоде с карфици подгъва и отне от широчината.
— Огледалото, мадмоазел — нареди доволно французойката.
Ланкастър се извърна, за да се погледне във високото огледало.
— Нима това съм аз?
— Разбира се. Досега си прикривала хубавата си фигура — увери я Джослин, оглеждайки със задоволство резултата от усилията им. Зълва й притежаваше стройно и елегантно тяло, а топлите тонове на роклята подчертаваха свежия тен на лицето й. Макар че никой не можеше да я нарече класическа красавица, сега тя бе млада дама, която щеше да предизвика множество възхитени погледи. Дори Иън Кинлок със сигурност щеше да я забележи.
Извърна се отново към гардероба си и замислено сви устни.
— Какво още ще ти подхожда?
Докато Изида мъркаше доволно, изтегната върху захвърлената тъмносиня рокля, Джослин прибави още четири рокли, които смяташе да подари на снаха си. Когато свърши, Сали погледна безпомощно към огромната лъскава купчина.
— Не мога да приема толкова дрехи, Джослин.
— Помисли за сираците. Ще спечелят доста, когато си подновя гардероба.
Сали се засмя.
