— Щом е така…
Седнаха отново на чаша чай, докато Мари преправяше роклята в прасковен цвят. Щеше да се види с Иън Кинлок по-късно. Изтръска котешките косми от тъмносинята си рокля и я облече. Застана пред огледалото и отново внимателно се огледа.
— Изумително е какво може да направи една нова прическа. Дори и с роклята си на гувернантка сега изглеждам много по-хубава.
— Забравихме още нещо. — Джослин отвори едно чекмедже и извади шал от мек кашмир в червеникавокафяво и златисто. С оттенъка си в тъмносиньо и кафяво щеше да отива на почти всяка дреха. Изпита мигновено съжаление да се раздели с него, но той изглеждаше идеален за Сали. — Вземи и това.
— О, Джослин — тихо възкликна Сали, докато докосваше с благоговение разкошната тъкан. — Това е най-прекрасното нещо, което съм притежавала. Още веднъж ти благодаря. Щедростта ти ме кара да се срамувам.
Снаха й поклати глава.
— За щедра се смята онази жена, която споделя скромната семейна вечеря с гладуващ странник. Не заслужавам благодарност заради това, че се отказвам от нещо, което всъщност не ми е чак толкова необходимо.
— Богатите семейства, в които съм работила, никога не са проявявали подобна щедрост към нуждаещите се. — Сали я стрелна изпитателно. — Защо не приемаш комплименти, Джослин?
Неочакваният въпрос стъписа лейди Кендъл. На устните й напираше да отговори: „Защото не ги заслужавам.“ Знаеше го още откакто…
— Коя е Жанет? — попита, сменяйки темата.
— Как си узнала за нея? — Сали преметна шала през раменете си и се завъртя пред огледалото.
— Дейвид спомена името й, когато бълнуваше — отвърна Джослин, стараейки се тонът й да прозвучи нехайно. — Попитах го коя е тя, за да й изпратя съобщение, че се е възстановил, но той не ми отговори. Да не би да е от онези жени, за които мъжете не обичат да говорят?
— Не. Тя не е от леките жени. За да бъда честна, през последните месеци ми се случиха толкова много неща, че почти забравих за съществуването й. — Сали оправи една непокорна къдрица. — Съдейки по писмата на Дейвид, Жанет произхожда от френско роялистко семейство и е много хубава. Подозирам, че е възнамерявал дай предложи брак, но тъкмо тогава е бил изпратен в Брюксел. Откакто се върна в Англия, не я е споменавал.
— Разбирам. Нищо чудно, че предпочита да й пише лично. — Джослин опакова внимателно прасковената рокля, за да не се измачка по пътя. Значи Дейвид също имаше планове за брак. Това обясняваше защо бе предложил анулирането като най-бързия начин за край на принудителното обвързване.
Припомни си онзи път, когато я бе попитал дали не е мислила да останат женени. Сега осъзна, че беше напрегнат, докато очакваше отговора й. Изглеждаше облекчен, когато тя решително отхвърли подобна вероятност. Явно бе направил предложението единствено от практични съображения, също като адвоката Крандъл. Очевидно имаше други намерения за бъдещата си съпруга.
С Божията помощ и с добрата воля на Духовния съд до пролетта те щяха да бъдат свободни, за да последват желанията на сърцата си. Джослин бе доволна, че той се оказа емоционално обвързан. Може би затова им бе толкова лесно да станат добри приятели. Надяваше се, че Жанет го заслужава.
Но защо, с тъга си помисли тя, един мъж изглежда още по-привлекателен, когато се окаже, че не е свободен? Колко е унизително да осъзнаеш, че в живота му има друга, която е създадена за него.
Преди да си тръгне, Сали се огледа за последен път. Страните й бяха порозовели от вълнение.
— Как изглеждам?
— Прекрасно. Изглеждаш хубава, но в същото време си самата ти — добави Джослин. — Запомни, че хубавата външност е само част от това, което е нужно на жената, за да завоюва мъжа. Много по-важно е наистина да се чувстваш привлекателна. Ти трябва да вярваш, че е напълно естествено Кинлок да те намира за неустоима.
Сали се засмя.
— Значи все пак съществува тайна, с която да накараш един мъж да се влюби в теб? Самата ти току-що я изрече.
— Може би — отвърна Джослин, изненадана от думите си. Сали силно я прегърна.
— Благодаря ти за всичко, Джослин. Пожелай ми късмет и не казвай нито дума на Дейвид, докато не успея.
Глава 20
Сали трябваше да се срещне същата вечер с Иън в частния му кабинет, но не се изненада, когато той не отговори на звънеца. Вероятно го бяха извикали при пациент. Тя отключи с треперещи ръце с ключа, който той й бе дал. Хирургът й се доверяваше достатъчно, за да й повери счетоводните си книги и ключа от кабинета си, но това не означаваше, че ще забележи новата й външност. Ако и това не дадеше резултат, тя не знаеше какво друго би могло.
Приемната изглеждаше много по-добре, отколкото при първото й посещение. Сали се бе уговорила с една от пациентките на Иън да идва и да чисти всяка седмица. Многодетната и бедна жена бе доволна, че срещу услугите си ще получава безплатна медицинска помощ и лекарства. Иън би се грижил за децата и без тази услуга от нейна страна, но сега жената имаше възможност да запази гордостта си.
Върху бюрото имаше бележка, която хирургът набързо бе надраскал:
Извикаха ме по спешност. Не знам колко ще се забавя, но ще те разбера, ако не ме изчакаш. Съжалявам!
Тя се усмихна. Думите звучаха в негов стил.
Нямаше нищо против да го почака. Настани се зад бюрото и извади счетоводната книга. Въпреки че се възхищаваше на желанието му да лекува безплатно, не виждаше причина богатите пациенти да не плащат сметките си.
Беше късмет, че Иън разполагаше с малък независим доход. Парите му помагаха да не фалира, но в същото време го подтикваха да не обръща внимание на деловата част от работата си. Той определено се нуждаеше от някого, който да се грижи за него. Как да го убеди обаче, че тъкмо тя е този човек?
След като заведе фактурите по текущите сметки, тя надникна в лекарския кабинет, за да провери дали всичко е наред. Контрастът между разхвърляната приемна и безукорния ред в кабинета винаги я изненадваше.
Увери се, че всичко е по местата си, с изключение на кората от хляб, оставена до керамичното бурканче, където той държеше онази отвратителна руска смес, която налагаше върху раните. Повдигна капака и надникна вътре. Въпреки противния си вид, мазилото бе помогнало на Дейвид и на мнозина други. Сместа изглеждаше малко изсъхнала. Вероятно Иън е бил прекъснат, тъкмо когато се е канил да добави вода и плесенясал хляб.
Сали начупи кората на парчета и ги добави към сместа в бурканчето. Без знанието на Иън тя си бе занесла малко от сместа вкъщи. Принципът на поддържането беше също като този на закваската, която жените култивираха от поколения — дъщерите взимаха от закваската на майките си и ги отнасяха в новите си домове, когато се омъжваха.
Може би маята бе главната съставна част, която правеше сместа на Иън лечителна. Може би, защото миризмата бе различна от тази на маята, която тя използваше. А може би, защото бе донесена чак от Русия. Във всеки случай, ако нещо се случеше с тази оригинална смес, Сали щеше да я замени с онази, която бе взела.
