— От мен ще излезе ужасен съпруг, Сали. Аз съм обсебен от работата си и забравям за всичко останало. Не съм практичен и никога няма да спечеля повече пари, отколкото за един скромен живот. Раздразнителен съм и често крещя. Освен това мисля за работата си по шестнадесет часа на ден.
— Осъзнавам колко е важна работата за теб и не бих ти пречила — твърдо и решително заяви тя. — Погледни ме, Иън. Аз съм здрава и практична жена, а не крехко растение, което се нуждае от специални грижи и внимание. Работи доколкото искаш. Нали накрая ще се прибереш у дома при мен. Ще работя заедно с теб, защото ще ти помагам да отделяш повече време за това, което най-добре умееш.
Невъзможно бе да оспори думите й. Откакто бе започнала да организира живота му, той бе по-щастлив и в работата си бе много по-добър. Перспективата да прекара живота си с нея, да има до себе си силата и топлината й бе почти непоносимо съблазнителна.
Тя може би видя вътрешната борба, отразена в очите му, и тихо рече:
— Обичам те какъвто си и нямам намерение да те променям. Правя ти съвсем почтено предложение: ти ще продължиш да се опитваш да спасиш света, а аз ще се опитвам да спася теб.
Изпита желание да се засмее въпреки смесицата от болезнени чувства.
— Сали, малко дяволче, чу ли нещо от това, което ти казах?
— Чух всяка дума. — Тя впи поглед в очите му, предизвиквайки го да бъде докрай честен с нея. — Но не каза, че не се интересуваш от мен.
— Разбира се, че се интересувам от теб! — избухна той, питайки се защо се съмнява. — Когато сме заедно, съм спокоен и щастлив, както не съм бил от дете. Ти… запълваш празнотите в живота ми, които са толкова отдавна, че съм забравил какво е да ги няма.
Повече не можеше да потиска желанието си да я докосне. Погали нежно лицето й, кожата й, скулите й, дори и волевата й брадичка, за да стигне накрая до предизвикателната мекота на устните й.
— А когато те гледам, си мисля само каква чудесна и прелестна божия творба е женското тяло. При това го мисля по начин, който няма нищо общо с професията ми — тихо промълви той. — Не смея да поставям диагноза на чувствата си, но тъй като ти заслужаваш истината, нямам друг избор, освен да ти призная, че те обичам.
Тя прошепна, озарена от щастие, от което лицето й внезапно се разхубави, както никога досега:
— Няма съмнение, че ще се разберем, защо да не предприемем нещо по-решително?
Обзет от незапомнена радост, Иън Кинлок се покори на волята на съдбата и я стисна тъй силно в прегръдките си, че едва не я вдигна във въздуха. Стори му се лека като перце, но знаеше, че си струваше всеки грам.
— Ех, Сали, скъпа моя, ти, уелска магьоснице! Мислех си вече, че съм се превърнал в свадлив старец и че не бих могъл да се влюбя отново. Но неочаквано ти се появи в болницата „Сейнт Бартоломю“, за да търсиш един луд хирург. Още при първата ни среща ми се стори прелестна и едва се сдържах да не те сграбча. Освен това беше безкрайно смела. Помогна ми при операцията, макар да беше бледа като платно. Тогава си мислех че брат ти е щастлив с такава предана сестра. Надявах се Господ да се смили над Дейвид, за да не страдаш.
Прелестна! Сали бе смаяна. Не я бяха наричали така и не бе свикнала с подобни ласкателства, но й хареса. Дори много.
— Няма да страдам. Ти можеш да продължиш да си мислиш за професията си по шестнадесет часа на ден, но нали ще остават часове? Е, не очаквам, че ще ги проспиш всичките.
Той избухна в смях, а лицето му изглеждаше момчешко въпреки побелялата му коса.
— Как мога да спя, когато ти ще си край мен?
Той наведе глава към нейната, за да я целуне. Направи го толкова нежно, че телата и душите им поискаха още и още. Така останаха за дълго там, до прозореца, без да се досетят, че предлагаха безплатна наслада на минувачите по „Харли Стрийт“. На Сали преживяването се стори вълшебно, което бе лесно обяснимо, тъй като се очакваше един лекар да умее да целува много по-добре, защото познаваше анатомията.
Искаше й се още сега да се качи на горния етаж, в неговата квартира, но той я пусна. Бялата му коса беше още повече разрошена, особено там, където тя бе заровила пръстите си.
— Дължа ти една вечеря, малката — задъхано заговори той. — А после ще отидем до „Кромарти Хаус“, за да съобщим новината на брат ти. Няма да му искам разрешение, за да се оженя за теб, защото, ако притежава капка здрав разум, ще ми откаже.
— Дейвид ще бъде доволен, че ще се омъжа, преди да съм се превърнала в безнадеждна стара мома. — Запърха с мигли, чувствайки се замаяна от щастието, че мъжът, в когото бе влюбена, също я обичаше и желаеше. — Да пиша ли на майка ти, за да искам одобрението й? Нямам влиятелни връзки и разполагам само с петстотин лири на година.
— Нима издръжката ти е толкова голяма? — учудено попита Иън, докато я изпращаше до вратата. — Ако знаех, че си богата, по-рано щях да ти предложа да се оженим.
— Забрави ли, че аз ти предложих? И не се безпокой, когато поема делата ти в кабинета, ще спечелиш доста пари. В крайна сметка нима ти не си най-добрият лекар и хирург в Лондон?
Младият мъж спря насред стъпалата и погали бузата й с опакото на силната си ръка.
— Не знам дали съм най-добрият лекар, но със сигурност съм най-големият късметлия — нежно рече той със силен шотландски акцент.
Без да я е грижа дали някой ги гледа, госпожица Сали Ланкастър, бившата принципна гувернантка, придърпа главата на годеника си и пламенно го целуна.
Глава 21
Дейвид имаше чувството, че живее в омагьосан свят, недокоснат от грижите и тревогите на ежедневието. С Джослин прекарваха заедно дните си и с всеки изминал час той я желаеше все повече. След посещението си в ботаническата градина, те се разхождаха из околностите на Лондон, макар че не се бяха появявали заедно в обществото. Беше им по-лесно, ако не се налагаше да обясняват връзката си.
Най-трудно му бе да крие чувствата си. Джослин бе прекрасна компаньонка и чудесна събеседница. С изключение на един-два случая, когато бе проявил любопитство. Тогава се бе затворила веднага и напълно. Избягваше дори най-обикновените докосвания, като например да й помага да слезе от каретата. Може би усещаше желанието му и не искаше да го поощрява.
Но всяка магия рано или късно изчезваше. Беше средата на август, лятото бе в разгара си. Скоро птиците щяха да отлетят на юг, висшето общество щеше да се завърне в столицата, а Джослин щеше да подаде молба за анулиране на брака им. Дейвид инстинктивно усещаше, че ако дотогава не я накара да промени решението си, след това ще бъде късно. Щеше да изгуби онова, което всъщност никога не бе притежавал в действителност.
Денят бе топъл и те обядваха в беседката в дъното на градината. Носеха си книги за четене и се гласяха да прекарат следобеда единствено в компанията на Изида, която, излегнала се доволно в краката на господарката си, следеше за някоя достатъчно глупава птичка да приближи до лапите й.
— Още кафе, Дейвид?
— Да, моля.
Той я наблюдаваше, докато му наливаше, едва сдържайки се да не я целуне по грациозната извивка на тила й, където се виеха малки нежни къдрици. Колкото повече възстановяваше силата си, толкова по-трудно му бе да прикрива поривите си.
По-добре да си мисли за Сали и Иън Кинлок, които бяха обявили годежа си. Дейвид бе учуден. Как сестра му бе успяла да се влюби и да си завоюва добър и достоен за уважение съпруг под носа му, без той да забележи?
Джослин не бе изненадана. С усмивка, която му напомни за Изида, тя заповяда да отворят бутилка шампанско и всички вдигнаха тост за годениците. Никога не би повярвал, че неспокойният и забързан хирург може да изглежда доволен и спокоен, но явно любовта бе направила чудеса. Малко им завиждаше, но бе искрено радостен.
— Не само, че Кинлок ще бъде добър съпруг за Сали, но и си мисля колко удобно е да имаш лекар в семейството — подчерта той, зареял поглед встрани от Джослин.
