живееше Джослин от дете, избухна в болезнени вълни. Младата жена скочи от дивана и закрачи из стаята, кършейки ръце като обезумяла. Едва способна да говори, тя извика с пресипнал от страдание глас:
— След като тя е била толкова прекрасна, тогава какво не е било наред с мен?
Завъртя се с лице към леля си, а сълзите рукнаха от очите й.
— Какво е било толкова ужасяващо, дяволски сбъркано у мен, че собствената ми майка е могла да ме изостави без една едничка дума? Без следа от разкаяние или съжаление?
Опита се да продължи, но не можа. Коленете й бавно се подгънаха и тя се сви на пода. Обхвана ги с ръце в отчаян опит да устои на жестоката рана, съкрушила духай.
— В какво съм сгрешила? — простена, чувствайки се така, сякаш я разкъсват на две. — В какво съм сгрешила?
— Мили Боже! — с треперещ глас възкликна Лора. В следващия миг вече бе на пода до Джослин, сгуши я в прегръдките си и я залюля напред-назад сякаш бе дете. — Скъпо мое момиче, това ли си мислила през всичките тези години? Защо никога не си ме попитала? Щях да ти кажа истината.
— Аз знаех истината. — Джослин стисна устни. — Че майка ми е била курва, че ме е изоставила, без дори да погледне назад.
— Това не е вярно! Клио отчаяно се опита да получи родителските права. Веднъж отиде до Чарлтън, за да те види, като смяташе, че Едуард е в Лондон, но той си беше у дома и я заплаши с камшика си. Каза, че ще я убие, ако някога посмее отново да се доближи до теб. Тя се опита да го убеди, че след като ти няма да наследиш титлата, можеш да живееш с нея. Той отказа, а тя на колене го умоляваше да й позволи поне да те види, но той не се съгласи. — Лора се разплака. — Аз бях ужасена, но осъзнах дълбочината на нейното страдание едва когато родих собствени деца.
— Излиза, че баща ми ме е използвал като оръжие, с което да накаже омразната си съпруга — горчиво заключи Джослин. — А може би и тя ме е искала по същата причина — за да го нарани. Аз съм била пешката в битката между царя и царицата.
— Не бъркай гнева на Едуард към Клио с искрената любов, която изпитваше към теб — възрази Лора. — По-късно ми каза, че е бил ужасен, че ще те открадне и отведе на Континента заедно с Ротенбург. И имаше право да се страхува. След развод жената няма никакви права. В очите на целия свят Клио бе заклеймена като невярна съпруга и законът нямаше да си мръдне пръста, за да й помогне. Можеше да те отвлече, а аз съм сигурна, че щеше да го направи. През следващите пет години до смъртта на Клио баща ти винаги държеше на пост лакей пред вратата на спалнята ти.
— Затова ли уволни бавачката ми Гили, защото се страхуваше, че е по-предана на майка ми, отколкото на него?
— Боя се, че да — въздъхна Лора. — Казах му, че е жестоко за теб и Гили, но той се страхуваше, че тя може да те отведе при майка ти. И може би тя щеше да го направи. Всички слуги обожаваха Клио. Ти в много отношения приличаш на нея.
Да загуби любящата и грижовна Гили, за Джослин бе като да загуби майка си за втори път. След това си отиде и леля Лора, която се омъжи за чичо Андрю. Когато стана на пет години, Джослин вече знаеше, че ако обичаш някого, непременно ще го загубиш.
— Откъде знаеш толкова много за мислите и чувствата на майка ми? — попита тя.
— Тя бе за мен като сестра и аз не можех да понеса мисълта, че ще я загубя завинаги. Ние си пишехме до смъртта й. Аз й изпращах рисунките, които ти рисуваше, разказвах й как растеш. След като се омъжих и напуснах Чарлтън, икономката ми пишеше как си и как живееш и аз предавах информацията на майка ти. Клио питаше дали някога говориш за нея, но ти никога не я споменаваше — тихо рече Лора. — Аз не можех да й причиня допълнителна болка, затова я лъжех и й пишех, че много често говориш за нея.
— Мислех си за нея през цялото време, но се боях да питам — прошепна Джослин.
Лора нежно я погали по главата.
— Защо си се бояла?
Джослин стисна очи, опитвайки се да проумее казаното от леля й.
— Струва ми се, че… вярвах, че ако попитам за нея, татко също ще ме отпрати надалеч.
— Той не би направил подобно нещо. — Лора я прегърна. — Той те обичаше повече от всичко на този свят. Тъй като ти никога не питаше за майка си, и изглеждаше щастлива, той реши, че е по-добре, ако не повдига този въпрос. Беше благодарен, че тази грозна история не те бе засегнала.
— Не ме е засегнала? — Джослин горчиво се изсмя, на върха на истерията. — Животът ми бе белязан от техния развод.
— Никой от нас не си е представял, че ще го приемеш толкова зле, нито че си била жертва на подигравки и обиди. Но знай че си била обичана. Мисля, че причината Едуард да не се ожени повторно бе желанието му да ти отделя повече време и внимание.
— А пък аз си мислех, че предпочита многобройните си любовници пред мен — язвително отбеляза Джослин. — Това също оформи един от основните ми възгледи за живота: мъжете по природа са непостоянни и изменчиви. Чичо Андрю верен съпруг ли е? Изобщо съществува ли подобно нещо?
Мигом съжали за въпроса, но леля й спокойно отвърна:
— Да, Дрю ми е верен. Той се закле във вечна любов и аз никога не съм се съмнявала в думите му. Както и той, никога не е имал основание да се съмнява в мен.
— Вие двамата наистина ли сте щастливи, както изглеждате? — тихо попита Джослин. — Винаги съм се чудела дали хората от нашия кръг могат да бъдат щастливи в брака.
— Каква циничка си станала — въздъхна Лора. — Да, мила моя, двамата с Дрю сме много щастливи. О, разбира се, понякога се случва да се скараме. Всички двойки го правят. Но първоначалната любов, която ни свърза, с годините става все по-силна.
— Наистина ли смяташ, че майка ми ме е обичала? — колебливо попита Джослин.
— Знам, че те обичаше. Клио ми писа малко преди смъртта си. По-късно осъзнах, че… се е сбогувала с мен. — Лора преглътна с усилие. — Тя пишеше, че за нищо не съжалява така, както че те е загубила и че няма да те види как порастваш. Тя ти изпрати подарък, но тогава не се реших да ти го дам. Ти не говореше за майка си и аз не исках да рискувам да те разстроя. Само ако съм била по-прозорлива.
Стана и протегна ръка на Джослин, за да й помогне да се изправи.
— Ела с мен. Време е да направя това, което трябваше да направя преди години.
Глава 33
Джослин безмълвно последва леля си по стълбите нагоре до стаята, която заемаше семейство Къркпатрик, когато идваха в „Кромарти Хаус“. Освен това Лора и Андрю винаги споделяха едно легло, за разлика от повечето двойки от тяхната класа. Още едно доказателство, че съществуваха щастливи бракове.
Лейди Лора отвори сандъчето си с бижута, извади една плоска овална кутийка, дълга около десетина сантиметра, и я подаде на Джослин. Беше кутийка за снимки с изключително изящна изработка.
С треперещи пръсти Джослин намери закопчалката отстрани и я отвори. Вътре имаше миниатюра — портрет на жена със златисти коси, ослепителна красавица с лешникови очи. На срещуположната стена бе прикрепен лист, върху който с елегантен почерк бе написано: „На дъщеря ми Джослин, с цялата ми любов.“
Ръката й конвулсивно остави кутийката. Лицето на майка й отприщи поток от спомени. Как си играе в градината, а майка й сплита цветя в косите й, как препускат сред хълмовете на Чарлтън, а майка й я държи в скута си върху седлото. Как се рови в гардеробната й, пълна с коприни и дантели. Спомни си дори, че въобще не й се скара, когато неволно съсипа новото й боне.
Сълзите се стичаха безмълвно по лицето й, докато Джослин се отдаваше с радост на хубавите спомени, които бе погребала заедно с непоносимата болка. Майка й я бе обичала. Макар че си бе тръгнала, тя се бе обърнала назад, покрусена от раздялата не по-малко от Джослин.
Леля й я прегърна през рамо и я остави да си поплаче.
— Сега разбираш ли по-добре майка си? — попита я Лора, когато сълзите й най-после секнаха.
Младата жена кимна.
— Не знам дали някога белезите ще изчезнат, но сега поне знам всичко.
