Хостигос.
— Тогава спираме да убиваме нападатели, които могат да бъдат заловени живи. Пленниците могат да бъдат накарани да говорят. — Той се обърна към Ксентос. — Има ли свещеник на Дралм в Долината на седемте хълма? Можеш ли да се свържеш с него и ще ни помогне ли? Обясни му, че това не е война срещу принц Гормот, а срещу Дома на Стифон.
— Той го знае и ще помогне с каквото може, но не може да влезе в Тар-Домбра. Там има свещеник на Галзар за наемниците и свещеник на Стифон за господаря на замъка и неговите придворни, но за носторите Дралм е бог само на селяните.
— Не е малко. Може да говори с хора, които да влязат вътре, нали? И може да изпраща съобщения и да създаде шпионски апарат. Искам да знам всичко, което може да се научи за Тар-Домбра, няма значение колко незначително. Искам най-вече да знам как е построена охраната и как снабдяват двореца. И го поставете под непрекъснато наблюдение. Хармакрос, намери хора за това. Съгласен съм, че не можем да го превземем с бой. В такъв случай ще трябва да го направим с хитрост.
III
Амбулантният търговец Въркън напредваше нагоре по пътя, седнал върху бавно пристъпващия кон. Отзад един зад друг го следваха трите товарни коня. От горещината бе потен под металната ризница, а потта се стичаше и по лицето му под шлема към новата му брада, но тук никой не бе виждал невъоръжен амбулантен търговец и му се налагаше да търпи. Доспехите бяха от прилежащ, почти идентичен времепредел, както и дрехите под тях, късата пушка в калъфа на седлото, сабята и кинжала, конските такъми и стоките — изключение правеше единствено бронзовото ковчеже в един от пакетите.
Стигна гребена на хълма и бавно се заспуска по другия склон. Забеляза някакво движение пред една варосана колиба със сламен покрив. Яхнали конете си мъже, проблесналите им под слънчевите лъчи брони и червено-сините цветове на Хостигос. Поредният кавалерийски патрул, третият, откак бе прекосил границата откъм Саск. Предишните два не му обърнаха внимание, но тези имаха намерение да го спрат. Двама бяха с кавалерийски копия, третият държеше мускет, а четвъртият — изглежда, командирът им — бе с разкопчани кобури. Други двама с мускети тръгнаха пеша.
Той спря, зад него послушно спряха и товарните коне.
— Добра среща, войници — поздрави той.
— Добра среща, търговецо — отвърна командирът им. Държеше ръка близо до пистолета си. — От Саск ли си?
— От Саск идвам. От Ултор съм. Роден съм в Грефтшар. — Ултор бе пристанище на езерото на север, а Грефтшар беше кралството около Великите езера. — Отивам в Агрис.
Един от групата се изкиска. Сержантът попита:
— Имаш ли огнено семе?
Той докосна барутницата на колана си.
— Около двайсет изстрела. Смятах да купя в Саск, но когато свещениците разбраха, че ще мина през Хостигос, не ми продадоха нищо. Домът на Стифон май не ви харесва, хостиги.
— Под ембарго сме. — Сержантът не беше особено разтревожен от това. — Но се боя, че скоро няма да можеш да си тръгнеш оттук. Всеки момент ще избухне война с Ностор и лорд Калван не иска той да разбере за това, затова е наредил никой да не напуска Хостигос.
Той изруга, както се очакваше от него. Сега пък лорд Калван?
— И аз бих се чувствал онеправдан на твое място, но знаеш как е — изрази съчувствие сержантът. — Когато господарите заповядват, простите хорица изпълняват, ако искат да спасят главите си. Но въпреки това ще останеш доволен. Ще можеш да продадеш стоката си на добра цена, а ако си добър в някой занаят, можеш да си намериш и добре платена работа. Или да постъпиш на военна служба. Добри коне и снаряжение имаш и ще бъдеш приет добре от лорд Калван.
— Лорд Калван? Мислех, че Птосфес е принц на Хостигос. Или са настъпили промени?
— Не. Да го благослови Дралм, Птосфес все още е наш принц. Но лорд Калван, Дралм да благослови и него, е новият ни водач. Казват, че бил магьосник, но не ми се вярва.
— Прав си. За магьосници повече се разправя, отколкото ги има — съгласи се Вал. — Има ли други задържани търговци като мен?
— О, от стифоните има колкото щеш. Градът гъмжи от тях. По-добре иди в „Червената алебарда“ — по- свестните от тях са там. Кажи на ханджията моето име. — Той повтори името си няколко пъти, за да е сигурен, че Вал ще го запомни. — Там ще се оправиш.
Побъбриха със сержанта и останалите за качеството на тукашното вино, дали могат да се намерят момичета и за пазарните цени на стоките. Накрая той им пожела късмет и продължи.
Ами да, лорд Калван! Би искал да престане да мисли за този мъж по различен начин. И не друго, а принц от далечна страна. Подмина още няколко фермерски къщи, около които работеха по няколко души. Мъжете копаеха из торищата, а над огньовете димяха казани. Това му подсказа причината за безразличието, с което кавалеристите коментираха ембаргото на Дома на Стифон.
Излизаше, че Стифон се е сдобил с конкурент.
Веднага забеляза, че град Хостигос е по-оживен и делови от Саск. Наемници не се виждаха, но имаше много редовна войска. Улиците гъмжаха от каруци и талиги, а занаятчийският квартал гърмеше от шумовете на ковачите и дърводелците. Той намери странноприемницата, която му бе препоръчал сержантът, спомена името му, за да гарантира комисионната му, остави конете в конюшнята, прибра на сигурно място стоката и нареди да отнесат дисагите и пушката в стаята му. Крачеше зад прислужника с бронзовото ковчеже на рамо. Не искаше друг да го носи, за да не разбере колко е леко.
Щом остана сам, се наведе над ковчежето — с нищо неотличаваща се правоъгълна кутия, по която не се забелязваха панти или заключалка, и натисна с палци две светли метални кръгчета отгоре. Фотоелектрическата ключалка щракна, разпознавайки отпечатъците му, и капакът бавно се повдигна. Вътре имаше четири сфери от блещукаща медна мрежа, няколко уреда с циферблати и бутони и малък сигма- лъчев иглер — дамски модел, достатъчно миниатюрен, за да се скрие в шепа, но точно толкова смъртоносен, колкото големия, който носеше обикновено.
Към дъното на ковчежето бе закрепено антиграв-устройство, което бе включено и малката червена светлинка мигаше. Когато го изключи, дъските на пода отдолу изскърцаха — сега то тежеше над половин тон. Натисна капака и чу изщракването на ключалката.
Общото помещение на долния етаж бе пълно с народ и шумно. Той намери свободно място на една дълга маса срещу плешив мъж с червена брада на фитили, който му се усмихна.
— Нова рибка в мрежата, а? — попита той. — Добре дошъл, братко. Откъде си?
— От Ултор. С три конски товара стока от Грефтшар. Казвам се Въркън.
— Аз съм Скранга.
Плешивият се оказа от град Агрис на острова в устието на Хъдсън. Купувал коне в Тригат.
— Тия тук взеха повечето — петдесет. Платиха по-малко, отколкото поисках, но повече, отколкото очаквах, та предполагам, че взех добра цена. Имах четирима пастири в Тригат — всички отидоха в кавалерията. Работя в мелницата за огнено семе, докато ме пуснат да си вървя.
— В какво? — Той се престори, че не може да повярва. — Да не искаш да кажеш, че произвеждат собствено огнено семе? Само свещениците на Стифон могат да го правят.
Скранга се разсмя.
— И аз така мислех, но всеки може да го прави. Лесно е като да си свариш кленов сироп. Виж как става. Копаят селитрата от торищата…
И подробно описа процеса стъпка по стъпка. Мъжът до него се включи в разговора. Той познаваше в общи линии технологията: дървените въглища изгаряли, сярата служела за запалването, а селитрата раздухвала огъня и изстрелвала куршума от пушката. И всичко това не се пазеше в тайна, помисли си Вал, докато слушаше. Ако един полицейски ефрейтор, който преди това бе ходил на война, не поддържаше секретност, причината беше, че не се е погрижил за това. Лорд Калван искаше да не научат само в Ностор, докато натрупа достатъчно огнено семе, за да започне войната.
— Да бъде благословен Дралм, че ме доведе тук — каза Скранга. — Когато си тръгна, ще отида някъде и
