осемдесет градуса и запратиха огромните гюлета да строшат покривите на град Диса в устието на река Джордж, за да оповестят, че Тар-Домбра е под ново управление. Наредиха на дворцовите готвачи да одерат и нарежат на парчета мъртвите волове и да ги опекат на открито. След което насочиха вниманието си към пленниците, които се бяха скупчили във вътрешния двор. Най-отпред бяха наемниците, които до един поискаха да преминат във войската на принц Птосфес. Не можеха да ги ползват, преди да изтече договорът им с Гормот. Решиха да ги изпратят да охраняват границата със Саск. След това идваха поданиците на Гормот. Те въобще нямаха право да носят оръжие, но можеха да работят, стига да им бъде осигурено заплащане като на войници и обноски като към военни. Дойде редът на управителя на замъка, някой си граф Феблон, братовчед на Гормот, и неговите офицери. Те щяха да бъдат освободени под клетва да изпратят откуп в Хостигос. Дворцовият свещеник на Галзар, след като благослови клетвите, предпочете да отиде в Хостигос с енориашите си.
Колкото до свещеника на Стифон, Чартифон пожела да бъде разпитан с подлагане на изтезания, а Птосфес смяташе, че трябва да бъде обезглавен без много церемонии.
— Да го пратим в Ностор с Феблон — каза Морисън. — Не, да го пратим при Балф в Хос-Ктемнос с писмо до Върховния свещеник, Гласа на Стифон, за да му разкаже, че сами правим огнено семе, че ще научим всички как да го правят и че оставаме врагове на Дома на Стифон до пълното му унищожение.
Всички, включително и тези, които предлагаха необикновени и оригинални начини за умъртвяване на свещеника, нададоха одобрителни викове.
— И писмо до Гормот — продължи той, — с предложение за мир и приятелство. Да му кажем, че ще настаним войниците му на работа в мелниците за огнено семе и ще ги научим на всичко, а когато ги освободим, те ще обучат цял Ностор.
Птосфес се ужаси.
— Калван! Кой бог ти е размътил разума? Гормот е наш враг от рождение и ще си остане такъв, докато е жив.
— Ако се опита да направи огнено семе без нас, това няма да продължи дълго. Домът на Стифон ще се погрижи за него.
8
I
Въркън от Грефтшар предвождаше групата, която препускаше в галоп в късния следобед обратно към град Хостигос с добри новини — Тар-Домбра е превзет с над двеста пленници, сто и петдесет коня, четири тона огнено семе, двайсет оръдия и богата плячка от оръжия, доспехи и съкровища. А Долината на седемте хълма отново е част от Хостигос. Хармакрос бе победил цяла кавалерийска рота наемници, убивайки над двайсет от тях и пленявайки останалите. Бе превзел и храмовата ферма на Стифон, бе освободил робите и бе осъдил свещениците на смърт. А свещеникът на Дралм бе събрал селския народ и проповядваше, че хостигите са дошли не като завоеватели, а като освободители.
Това звучеше познато на Въркън Вал — бе чувал подобни неща на доста от времепределите, включително този на Морисън/Калван. Като се замислиш, във войната, в която Морисън бе победил, и двете страни твърдяха това.
Носеше и копия от писмата, които бе написал принц Птосфес — по-вероятно, които бе написал Калван, а Птосфес само бе подписал — до Гормот и Сесклос, Гласа на Стифон. Този човек бе умен — тези писма щяха да причинят доста пакости, които пък щяха да свършат най-голямото добро.
Той остави няколко кавалеристи да разпространят новината в града и продължи към двореца. Щом приближиха вратите, голямата камбана започна да бие. Отне му известно време да разкаже случилото се на Ксентос, като броеше прекъсванията, докато старият свещеник-канцлер преразказваше чутото на Дралм. Когато се раздели с него, го отвлякоха в офицерската трапезария, където вече бяха избили чепа на едно буре с вино. Добре, че си бе взел противоалкохолни витамини от Първо ниво. Докато стигне до град Хостигос, се бе стъмнило, всички се бяха изпонапили, камбаната продължаваше да ехти, а някой прахосваше огнено семе на площада с малко оръдие за гюлета от два фунта.
Там също се струпаха около него. Кавалеристите, които бяха пристигнали преди него, го бяха представили като един от героите в битката за Тар-Домбра. Накрая успя да се добере до странноприемницата и до стаята си. Извади нова сфера и малък радиоактивен сигнал от ковчежето, пъхна ги под пелерината, изкара коня си, успя да се измъкне от града и препусна до едно малко сечище на две мили навътре в гората.
Извади микрофона и записа съобщението, което завършваше така: „Искам специално да благодаря на Скордран Кърв и хората му за осъществената разузнавателна акция в Тар-Домбра на този и съседните времепредели. Осигурената благодарение на това информация и произтеклият от нея успешен развой на тазсутрешните събития ми предоставя възможност да осъществя мисията си.
Нуждая се незабавно от помощници и снаряжение. Хората трябва да пристигнат веднага — в града се провеждат големи тържества в чест на победата, всички са пияни и никой няма да ги забележи. След три дни ще има официална благодарствена церемония в храма на Дралм, последвана от огромно празненство. Тогава ще бъде обявен и годежът на лорд Калван с принцеса Рила.“
След това нагласи транспозиционния брояч, включи сферата на антиграв и я побутна нагоре, както ловец пуска сокола си. Имаше лека облачност и сферата просветна точно под нея, но това нямаше особено значение. Подобни предзнаменования в небето на Хостигос не биха учудили никого тази нощ. След това той свали защитата на радиоактивния сигнал и го зарови, за да насочва конвейера. Накрая се облегна на едно дърво и запали лулата си. Половин час транспозиционно време до Полицейския терминал, може би час за събиране на хората и снаряжението и още половин час, за да ги прехвърлят.
Нямаше да скучае, докато чака. Хората от Първо ниво никога не скучаеха. Имаше твърде богат материал в паметта си, достъпен за тотално възстановяване.
II
След като го поканиха да седне, търговецът от Агриси се настани в стола с лице към писалището в стаята, превърната в частен кабинет на лорд Калван. Беше започнал да оплешивява и имаше рядка червена брада. Бе от типовете, към които ефрейтор Келвин Морисън би проявил професионален интерес: сигурно имаше досие и някъде го търсеха за кражба на коне, да речем. Ако си обръснеше брадата, би бил копие на онзи препродавач на крадени коли, когото бе арестувал преди година. Година преди да попадне някак си в друкога. Търговецът на коне Скранга седеше, без да каже дума, озадачен защо е докаран тук и опитвайки се да отгатне каква би могла да е причината. „Поредната константна величина“, каза си Морисън.
— Конете, които купихме от теб, са чудесни — подхвана той. — Офицерите разграбиха повечето още преди да стигнат до конюшнята.
— Радвам се да го чуя, лорд Калван — отвърна предпазливо Скранга. — Старая се да търгувам само с най-доброто.
— Оттогава работиш в мелницата за огнено семе. Казаха ми, че вече знаеш всичко за производството му.
— Старая се да науча това, което работя, милорд, когато очакват от мен да си върша работата.
— Наистина похвално. Сега имаме намерение да отворим границите. Няма смисъл да ги държим затворени след превземането на Тар-Домбра. Къде възнамеряваш да отидеш?
Скранга повдигна рамене.
— Обратно в Тригат за коне, предполагам.
— Ако бях на твое място, щях да отида в Ностор, преди Гормот да затвори границите си. Разговаряй лично с принц Гормот, без свещениците на Стифон да разберат за това. Кажи му, че можеш да правиш огнено семе, и му предложи да го правиш за него. Ще натрупаш състояние.
Това бе последното, което бе очаквал Скранга. Едва успя да скрие изумлението си.
— Но, лорд Калван! Принц Гормот е ваш враг. — И той спря, надушил някаква двойна игра от висок калибър. — Или поне на принц Птосфес.
