ще се хвана сам да произвеждам огнено семе. Хос-Ктемнос — не, не искам да съм близо до Дома на Стифон. Може би Хос-Блета или Хос-Зигрос. Но ще забогатея. И ти можеш, ако си държиш очите и ушите отворени.
Агрисецът довърши яденето си, каза, че трябвало да се връща на работа, и си тръгна. Един кавалерийски офицер, който бе седнал през няколко места, веднага взе чашата и каната си и се премести на освободеното място.
— Сега ли пристигаш? — попита той. — От Ностор?
— Не, от Саск. — Отговорът, изглежда, разочарова кавалериста. Вал повтори историята с Ултор и Грефтшар. — Колко трябва да остана тук?
Офицерът повдигна рамене.
— Само Дралм и Галзар могат да ти кажат. Докато не започнем война с носторите и не ги победим. Какво си мислят саските, че правим тук?
— Надяват се Гормот да ви отсече главите. Не знаят, че правите огнено семе.
Офицерът се захили.
— Ха! Някои от тия педерасти ще останат без глави върху рамената, ако принц Сараск не внимава какви ги върши. Казваш, че имаш три коня грефтшарска стока. Саби намират ли ти се?
— Десетина. Продадох няколко в град Саск. Имам и кинжали, затвори за пушки, четири добри ризници и доста калъпи за отливане на куршуми. Освен това бижута, инструменти и посуда.
— Закарай нещата си в Тар-Хостигос. Всяка вечер има малък панаир във външния двор. От живеещите в двореца можеш да изкараш по-добри пари, отколкото тук в града. Иди раничко. И кажи името ми. — Той му го съобщи заедно с кавалерийския отряд, в който служеше. — Обади се на капитан Хармакрос. Ще е доволен да научи новини от теб.
Късно следобед той отново натовари конете и потегли по пътя към замъка в планината над дефилето. В работилниците покрай стената на външния двор кипеше дейност. Освен другите неща видя да сглобяват един лафет за полево оръдие — не някаква четириколесна каруца, а двуколесен, такъв, какъвто трябва да е. Оръдието за снаряди от четири фунта беше от запоено желязо, което бе обичайно за подсектор Дома на Стифон, но имаше и цапфи, което не бе обичайно. Отново лорд Калван.
Като всички местни придворни, Хармакрос поддържаше елегантна брадичка. Доспехите му бяха богати, но похвално очукани. Вместо обичайния посичащ меч имаше съвсем нова дълга рапира. Очевидно Калван бе въвел революционната идея, че сабите имат върхове, които би следвало да се използват. Той зададе на грефтшарския търговец няколко въпроса, след което изслуша подробен доклад какво е видял в Саск, включително информация за наемническите команди, наети напоследък от принц Сараск, заедно с имената на капитаните.
— Държал си отворени очите и ушите си — заключи той — и знаеш какво трябва да разкажеш. По- добре да бе минал през Ностор. Бил ли си някога войник?
— Всички свободни търговци са войници на собствена служба.
— Да, така е. Е, когато си продадеш стоката, добре дошъл при нас. Не като прост кавалерист — знам, че вие търговците сте много добри за това. Като разузнавач. Искаш ли да продадеш и товарните си коне? Ще ти дадем добра цена за тях.
— Ако успея да продам стоката, да.
— Няма да имаш проблеми. Ние самите ще купим ризниците, затворите, сабите и останалото от този род. Навъртай се наоколо. Седни да похапнеш с офицерите. Ще намерим нещо за теб.
Имаше няколко инструменти както за дърводелска, така и за железарска работа. Разпродаде ги на занаячиите по работилниците покрай външната стена за добра цена в злато и още по-добра като информация. Освен рапири и подобрени оръдия, лорд Калван ги бе научил и на витловия нарез в огнестрелните оръжия. Никой не знаеше кога е пристигнал, а само че е от далечна страна отвъд Западния океан. По-набожните бяха сигурни, че към Хостигос го е насочила ръката на самия Дралм.
Офицерите, с които седна да се нахрани, изслушаха с изострено любопитство наученото от него в Саск. Изглежда, след Ностор идваше ред на Саск. Когато заговориха за лорд Калван, дори най-сдържаните изрази показваха дълбоко уважение, което стигаше у някои до възхита от героизма му. Но не знаеха нищо за него преди да се бе появил — тогава повел няколко побегнали селяни в контранападение срещу нахлули ностори и бил прострелян по погрешка от самата принцеса Рила.
Вал продаде ризниците, саблените остриета и затворите на едро и постави останалата стока за разпродажба на една сергия. Тълпата бе голяма и търговията вървеше. Видя лорд Калван да обикаля от сергия на сергия в пълно бойно снаряжение — вероятно не го сваляше от себе си, за да свикне с тежестта му. На колана си носеше колт 0.38, рапира и кинжал и бе прегърнал красиво русо момиче в ризница за езда. Това трябваше да е Рила, дъщерята на принц Птосфес. Щастливата фамилиарност, с която се бе притиснала до него, и нежността, с която той я поглеждаше, го накараха да се усмихне. Но при мисълта за мисията, с която бе пристигнал, усмивката върху лицето му замръзна. Не искаше да убие този мъж и да разкъса сърцето на това момиче, но…
Двамата приближиха до неговата сергия и лорд Калван взе един пиринчен хаван с чукало.
— Откъде ги караш? — попита той. — Откъде пристигат?
— Направени са в Грефтшар, лорде, прекарани са по езерото с лодка в Ултор.
— Това е лято. Няма ли леярни по-наблизо от Грефтшар?
— О, има, лорде. В град Зигрос има много.
Лорд Калван остави хавана.
— Разбирам. Благодаря. Капитан Хармакрос ми каза, че е разговарял с теб. И аз бих искал да поговорим. Утре цялата сутрин ще бъда в двореца. Обади ми се, ако си тук.
Когато се върна в „Червената алебарда“, Вал пропиля известно време и малко пари в общото помещение. Всички, доколкото успя да разбере, изглеждаха доволни, че тайнственият лорд Калван е пристигнал в Хостигос по съвсем нормален начин със или без божията помощ. Накрая се качи в стаята си.
Отвори ковчежето, извади една от мрежестите сфери и измъкна от нея говорителче, по което говори дълго.
— До този момент — заключи той, — изглежда, никой няма никакви подозрения за нещо паранормално, свързано с него. Предложиха ми да стана разузнавач в неговата войска. Мисля да го направя. Може да се наложи да ми бъде оказана помощ, докато изпълнявам задълженията си. Ще намеря място за приземяване на антиграв-конвейер някъде в гората близо до град Хостигос. Когато го направя, ще изпратя съобщение.
След това прибра говорителя, нагласи брояча на транспозиционнополевия генератор и включи антиграва. Занесе сферата до един отворен прозорец и я хвърли навън. Проследи я с поглед, докато не се стопи в нощта. Няколко секунди по-късно в отрупаното със звезди небе лумна мигновен блясък. Приличаше на метеор — ако някой хостиг го бе видял, сигурно си бе пожелал нещо.
7
Калван седеше на един камък под едно дърво. Пушеше му се и усещаше, че отново го обзема страх. Изруга наум. Не че бе кой знае какво — щом го завъртяха събитията, щеше да го забрави, но се случваше всеки път и това го вбесяваше. Беше нормално за някой тъп таен детектив или взводен сержант, или ченге, на което му предстои да арестува някой убиец, но не и за генерал с пет звезди, в името на Дралм!
Това го накара да си спомни как Чърчил бе нарекъл Хитлер: прост ефрейтор, който с един скок станал главнокомандващ. Ефрейтор Морисън бе успял да постигне същото, подобрявайки с няколко години времето на Хитлер, а бе станал и аристократ, което Хитлер не бе успял.
Намираше се почти на самия планински връх. Наоколо бяха наклякали и налягали двеста мъже, други петстотин под командването на Чартифон и принц Птосфес бяха на около петстотин метра зад него. А пред него на ръба на гората бяха пръснати в редица трийсет стрелци с пушки под командването на грефтшарския търговец Въркън.
Имаше възражения срещу предоставянето на толкова важен команден пост на чужденец. Той обаче бе
