Магьосничеството в този времепредел е перфектно обяснение за всичко. С негово разрешение Ксентос е съобщил това на Рила, Птосфес и Чартифон, а те са разпространили, че е принц-изгнаник от страна, съвършено неизвестна за тамошните географски познания. Виждате ли с какво разполага? Защита отвътре. Самите ние не бихме могли да постъпим толкова добре.
— А ти как разбра? — поинтересува се председателят на борда.
— От Ксентос, по време на големия пир в чест на победата. Дръпнах го на една страна и го увлякох в теологическа дискусия, смесвайки питието му с хипно-истинно хапче. Дори не помни, че ми е казал.
— Никой в онзи времепредел няма да го възприеме по този начин — съгласи се председателят на борда. — А не рискува ли, като взе нещата му от храма?
Той поклати глава.
— Вкарахме конвейер през нощта на пира, когато храмът беше празен. На другата сутрин, когато свещениците установиха, че униформата, револверът и останалото са изчезнали, се развикаха: „Хвала! Дралм е приел оброка! Чудо!“ Бях там и видях. Калван не вярва в чудеса и смята, че някой от онези, които напуснаха Хостигос същия ден, когато отвориха границите, ги е задигнал. Знам, че кавалеристите на Хармакрос са спирали всеки на всеки път, водещ през границата, претърсвали са каруците и пакетите. Публично, разбира се, Калван трябваше да поднесе благодарност на Дралм, че е приел оброка.
— А необходимо ли е?
— Не и в онзи времепредел. В неговия времепредел, да. Нещата ще бъдат намерени… първо дрехите и значката с номера върху нея. Не много далеч от мястото, където е изчезнал — мисля, че в Алтуна. Имаме внедрен човек в тамошната градска полиция. По-късно, може би след година, ще се появи револверът във връзка с убийство, което ще уредим. Регионалният секторен подначалник може да се погрижи за това. На всеки времепредел има достатъчно известни фигури, които не биха били кой знае каква загуба.
— Но това не би било никакво обяснение — възрази директорът на комисията.
— Не. Ще си остане нерешена загадка. Нерешените загадки вършат същата работа като обясненията, доколкото са загадка в обичайна конструкция.
— Е, господа, всичко е твърде интересно, но по какъв начин ме засяга служебно? — попита председателят на Паравремевия търговски борд.
Директорът на комисията се разсмя.
— Разочароваш ме! Рекетът на Дома на Стифон е чудесен повод за проникване в този подсектор и след два-три века, дълго преди някой от нас двамата да се е оттеглил, той ще е добра зона, в която да си проникнал. Просто ще влезем в Дома на Стифон и ще го поемем по същия начин, както храмовете на Ят-Зар в сектор Хулгун, установявайки всеобщ политически и икономически контрол!
— Ще трябва да стоите настрана от Морисъновия… Калвановия времепредел — каза Торта Карф.
— На всяка цена! Представяте ли си какво ще направим с него? Ще го предоставим на университета в Дергабар като изследователска зона заедно с пет гранични времепредела за надзор. Разбирате ли за какво става дума? — въодушеви се той. — Това е начало на съвършено нов подсектор, чиято точка на разклоняване е точно установена, което не сме успявали да постигнем никога досега, освен от историята. Вече съм регистриран в този времепредел като Въркън, грефтшарски търговец. Калван смята, че сега препускам към град Зигрос, за да набирам леяри, които да обучат народа му да лее топове. След около четиридесет дни мога да се върна с тях. Те, разбира се, ще бъдат университетският изследователски екип. А аз ще се връщам за толкова време, колкото съответства на правдоподобно пътуване с кон. Ще поставя един търговски склад, който да маскира конвейерната станция…
Торта Карф избухна в смях.
— Знаех си, че ще си измислиш някоя роля там! И естествено това е толкова важен научен проект, че ще се наложи Главният на паравремевата полиция да го контролира лично, тъй че ще прескачаш в извънвремето дори след като се оттегля и ти поемеш поста.
— Е, добре де. Всеки има своето хоби. Откак съм параченге, непрекъснато посещаваш фермата си в Сицилия на Пето ниво. Моето хоби пък ще е подсектор Калван на Арийско-транстихоокеанско Четвърто ниво. Само на сто и трийсет съм — докато дойде време да се оттегля…
9
I
Сред покоя на Най-вътрешния кръг в Дома на Стифон на Земята в Балф голямата статуя гледаше надолу и Сесклос, Върховен жрец и Глас на Стифон, се бе втренчил в издълбаните й очи с почти равностойна вкамененост. Сесклос не вярваше в Стифон или в друг бог — в противен случай нямаше да е тук. Политиката на Дома на Стифон бе твърде важна, за да бъде поверена на вярващи и те не можеха и да се надяват да се издигнат над белите мантии на външния кръг — най-много да навлекат черните раса на нисши свещеници. Никой от тях не можеше да облече жълто расо, камо ли обагрената в огнени пламъци мантия на върховната власт. Сесклос знаеше, че статуята е на стария върховен жрец, който, разкривайки приложението на някакъв второстепенен храмов секрет, бе превърнал в култ някакво незначително божество-лечител, придавайки му мощта да властва над властниците на всичките Пет кралства. Ако въобще би могъл да изпитва уважение към някого, Сесклос би уважавал паметта на този мъж.
И сега първият Върховен жрец се бе втренчил в последния. Сесклос погледна пергаментовите листа пред себе си, приглади най-горния с ръка и отново зачете:
„ПТОСФЕС, Принц на Хостигос, до СЕСКЛОС, наричащ себе си Гласът на Стифон:
Ти си лъжовен жрец на фалшиво божество, безсрамен мошеник и измамник!
Знай, че ние в Хостигос чрез прости технически умения сега сами произвеждаме огненото семе, което лъжовно обявяваш за чудо на твоето лицемерно божество, че разпространяваме тези умения сред всички и отсега нататък кралете и принцовете, които са решили да воюват за своята защита и напредък, могат да го направят, без да обогатяват Дома на Порока на Стифон.
За доказателство изпращаме огнено семе наша собствена направа, достатъчно за зареждане на двайсет мускета, и поясняваме как е било направено, а именно:
Три части пречистена селитра и три пети от една част дървени въглища, и две пети от една част сяра, всичко това смляно и пречистено като пресято брашно. Смеси старателно, навлажни сместа до гъсто тесто, след това го пресовай в кубчета и ги изсуши, а когато изсъхнат добре, стрий и пресей.
И знай, че считаме теб и всички в Дома на Порока на Стифон за наши смъртни врагове и врагове на всички хора, врагове, които трябва да бъдат изтребвани като вълци, и няма да намерим спокойствие, докато Домът на Порока на Стифон не бъде напълно разрушен и изтрит от лицето на земята.
Това беше тайната на мощта на Дома на Стифон. Нито един властник, било велик крал или дребен лорд, не можеше да удържа своите врагове, ако те имаха огнено семе, а той нямаше. Никой властник не можеше да запази трона си без благословията на Дома на Стифон. На когото я дадяха, войските му побеждаваха. Когото лишаваха от нея, бе принуден да се съгласи с наложените насила условия за мир. Домът на Стифон имаше решителната дума. Богатствата, които се вливаха като пълноводна река, бяха раздавани срещу огромна лихва, за да се превърнат в още по-голямо изобилие.
А сега този презрян принц на княжество, което можеше да прекосиш, без да се умори конят ти, посягаше на него, предизвикваше Дома на Стифон. В Хостигос имаше серни извори, а от Светата троица на Стифон сярата се добиваше най-трудно. Бяха му поискали земята и той бе отказал, а никому не бе разрешено да се противопоставя на Дома на Стифон, затова на неговия враг принц Гормот бяха дадени
