мелницата трещяха четирифунтовите оръдия. Трябваше да произнесе реч от седлото, докато се раздаваха заповеди и се препредаваха на стоящите отзад, а хора и коне отстъпваха, за да направят път на оръдията.
След това заедно с Хармакрос и още петима-шестима офицери препуснаха до мястото, където пътят се спускаше в падината. Слабата виделина на изток се бе превърнала в искряща жълта ивица. Вляво тъмнееше плоският силует на планината Хостигос, безразборно разхвърляните ниски хълмчета вдясно също започваха да се виждат. Той посочи клисурата по средата.
— Пратете двеста кавалеристи около онзи хълм към малката долина с трите стопанства — каза той. — Да не палят огньове и да не се показват. Да изчакат, докато имаме работа тук и докато се появи втората вълна ностори. Тогава да ги ударят в гръб.
Единият от офицерите препусна в галоп, за да изпълни заповедта. Жълтото сияние се засили и само най-ярките звезди все още блещукаха. Пътят пред тях отвеждаше до малък ручей, който прекосяваше долината и се вливаше в по-широк поток, течащ на изток покрай подножието на планината. Склоновете стигаха до тераса, а над нея се извисяваше върхът. Вдясно местността бе неравна и предимно обрасла с гори, а пред тях се бяха ширнали фермерските земи. Около тях, в падинката и отсреща имаше малко дървета. Не би могло да бъде по-добре дори ако бе молил Дралм да подреди пейзажа.
Жълтото зарево достигна зенита и на изток вече не можеше да се гледа. Хармакрос присви очи и измърмори, че слънцето щяло да ги заслепява по време на битката.
— Няма страшно — докато пристигнат, ще е над главите ни. А сега подремнете. Ще ви събудя навреме. Щом фургоните пристигнат, ще раздадем топлата храна.
На отсрещния хребет се показа натоварена със слама волска каруца, до която пристъпваха уморено жена и момче; друга жена и няколко деца бяха в каруцата. Преди да стигнат до ручея, се показа и фургон. Това беше само началото — скоро щеше да се проточи цяла върволица. Не можеха да стъпят на главния път западно от Фитра, докато не преминеха фургоните и осемфунтовите оръдия.
— Отклонете ги — нареди той. — Използвайте фургоните и каруците за барикади, а с воловете да се довлекат дървета.
Откъм селото заизлизаха селяни с впрягове по четири и шест вола. Заехтяха секири. Прииждаха все повече бежанци. Надигнаха се шумни протести, че ги спират и реквизират каруците и воловете. Дърварите вече бяха от другата страна на падината и мъжете подвикваха на воловете, които влачеха отсечените дървета към прегражденията.
Той присви очи срещу слънцето. Не се виждаха пушеци, но той бе сигурен, че има пожари. Вражеската кавалерия със сигурност вече бе прегазила Атан, а палежите бяха любимо забавление на наемниците — както и грабежите. Прегражденията започнаха да се оформят с пространство за по три от шестте шестфунтови оръдия от двете страни на пътя и барикада от фургони и каруци малко по-напред. От време на време той препускваше напред, за да провери какво се вижда от гледната точка на неприятеля. Не искаше съоръжението да изглежда твърде заплашително или твърде професионално, а и искаше да е сигурен, че оръдията са маскирани добре. Най-после започна да забелязва струйки пушек по линията на хоризонта на разстояние седем-осем мили. Все пак наемниците на Клестреус нямаха намерение да го разочароват.
Пристигна рота пехотинци. Бяха сто и петдесет души редовна войска с по две копия (едното истинско) към всяка пушка и маршируваха в добър строй. Пристигаха чак от Атан и донесоха новини за сражения. Бяха недоволни, че са се отдалечили от полесражението. Той им каза, че ще си получат желаното до обяд, а сега да развалят строя и да си починат. Мяркаха се и въоръжени с арбалети запасняци. Пушеците на изток ставаха все повече, но все още не се чуваше стрелба. В седем и трийсет пристигнаха фургоните с продоволствието, четирите осемфунтови оръдия и двеста запасняци. Това беше добре. Бежанците, сега вече постоянен поток, можеха да бъдат пренасочени нагоре по пътя. Той се погрижи да бъдат запалени огньове и да почне раздаването на гореща храна и отиде в селото.
Намери Хармакрос заспал в една от колибите, събуди го и му описа ситуацията.
— Прати някой да ме събуди — каза накрая, — щом видиш пушеци на три мили оттук и щом започнат да пристигат нашите кавалеристи, но най-късно след два часа и половина.
След това свали шлема и ботушите, разкопча колана и легна с останалото снаряжение върху освободения от Хармакрос царевичак с надеждата, че в него няма дребни гадинки или ако има, няма да успеят да минат през ризницата му. В заграденото с каменни стени помещение бе хладно. Топлата влага върху тялото му се превърна в лепкав хлад. Няколко пъти смени позата, докато се увери, че най-малко неща му убиват, когато е по гръб, и затвори очи.
Дотук всичко вървеше отлично. Единственото му притеснение беше кой ще го издъни и до каква степен. Надяваше се някой храбър глупак да не се втурне в порив на излишно достойнство да напада, когато би трябвало да стои като закован, както саксонците при Хейстингс.
Ако постигнеше поне половината от планираното — нормалното за всяка битка, — след смъртта си щеше да отиде във Валхала и да пие на една маса с Ричард Лъвското сърце, Черния принц и Анри IV Наварски. Пълен успех щеше да му даде право да бъде поздравен от героя от Гражданската война Стоунуол Джаксън. Заспа в момента, в който получаваше похвала от генерал Джордж Патън.
III
Малко преди десет часа го събуди един капитан от пехотата.
— В момента опожаряват Систрос — докладва той. В градчето живееха около две хиляди души и се намираше приблизително на две мили и половина. — Двама от кавалеристите, които се движат пред тях, пристигнаха току-що. Първата вълна от около хиляда и петстотин души се движи бързо насам, а останалите около хиляда са на миля и половина зад тях. А преди малко чухме големите оръдия в дефилето на Нарза.
Това беше между Монтурсвил и Мънси — пехотата на Клестреус от тази страна и вероятно бандитите на Нецигон от другата. Той нахлузи ботушите и закопча колана си, а в това време някой му донесе купа говежда яхния с много лук и чаша кисело червено вино. Докараха коня му и той препусна към фронтовата линия. Пътьом забеляза, че Вуйчо Вълк, селският свещеник на Дралм и жрицата на Ирта са устроили лазарет на открито; имаше носилки от прътове и одеяла. Надяваше се да не го ранят. „Тук и сега“ нямаше никакви обезболяващи и жреците на Галзар използваха за целта торби с пясък.
Над Систрос бе надвиснал огромен облак от пушек. Тъпи копелета — беше го опожарила първата банда. Наемниците „тук и сега“ бяха същите като тези на Тили и Валенщайн. Сега следващите трябваше да го заобиколят, което още повече щеше да ги дезорганизира, докато стигнат до Фитра.
Преграждението бе довършено и той излезе напред, за да го огледа още веднъж. Не забеляза и най- малка следа от оръдията. Приличаше на оградите, които селяните струпваха около колибите си, точно както бе искал да изглежда. От двете страни на укреплението и барикадите от каруци имаше проходи, достатъчно широки за атаките на кавалерията. По-зле въоръжените запасняци от конната пехота бяха разположени зад страничния път.
Отдалеч изтрещя едно от оръдията в дефилето на Нарза — все още удържаха позицията. След това до слуха му започна да достига приближаващата се пукотевица на малокалибрените оръжия. Кавалерията се пръсна нагоре по пътя, а някои презареждаха пистолетите си, препускайки насам. Изстрелите станаха по- мощни. Кавалерията се носеше все по-наблизо. Най-после четирима кавалеристи изскочиха на билото и се спуснаха по склона. Последният се извърна върху седлото и стреля назад. Докато прецапваха ручея, зад тях изскочиха десетина носторски кавалеристи.
Един 8-калибров мускет с витлов нарез изтрещя иззад преграждението, след него още един и още един. Конят му затанцува изящно в кръг. Един от конете от отсрещната страна на падината рухна, ритайки с копита във въздуха, друг — вече без ездач — се вдигна на задните си крака, а трети — също с празно седло, се спусна в тръс до ручея и спря, за да пие вода. Наемниците завиха и се отдалечиха в галоп оттатък възвишението. Тъкмо се питаше къде е разположил останалите стрелци Хармакрос, когато от ръба на терасата над потока вляво разцъфтяха цяла редица облачета пушек и изстрелите изтрещяха като фишеци. От другата страна на котловината се чуха викове и в отговор издумкаха мускети. Само прахосваха огненото семе на Стифон — гладките цеви не можеха да улучат нищо от четиристотин метра.
Сега да имаше петстотин пушки там горе! По дяволите, защо не и двайсет танка и две реактивни
