Птосфес мислеше по същия начин.
— Не и със съседи като Сараск от Саск и Балтар от Беща — отговори той на Ксентос. — А напролет ще се наложи отново да воюваме с Гормот, както знаеш. Ако дотогава не приключим със Саск и Беща, това ще ни е краят.
Другият свещеник, тъй нареченият Вуйчо Вълк, се съгласи. Както обикновено, бе свалил одеждата си от вълча кожа и пак както обикновено отпиваше начесто от една чаша, докато си играеше с едно от котетата, превърнали спалнята на Рила в свое свърталище.
— Вие имате трима неприятеля. —
А след като ги победят и тримата, тогава какво? Хостигос бе твърде малко княжество, за да оцелее само. Хостигос, господстващ над Сакс и Беща с победения Ностор и Никлос за съюзник можеше, но ето ти тогава Великият крал Каифранос, а след него и след всичко останало Домът на Стифон.
Следователно ставаше въпрос за империя. Отдавна бе стигнал до това заключение.
Клестреус се окашля.
— Ако първо нападнем Балтар, Сараск от Саск ще се придържа към съюза и ще го възприеме като нападение срещу себе си — каза той. — Той така или иначе иска война с Хостигос. Но ако нападнем Саск, Балтар ще започне да шикалкави, да се консултира със своите гадатели, които ще подкупим, и няма да направи нищо, докато не стане прекалено късно. Познавам ги и двамата. — Той пресуши чашата си, наля си нова и продължи: — Балтар от Беща е най-страхливият, най-алчният, най-мнителният и най-коварният принц на света. Служих му веднъж и дано да ме пази Галзар от такава служба. Разхожда се в овехтяла черна роба, която не става и за парцал за бърсане на прах и цялата е накичена с магьоснически амулети. Дворецът му прилича на заложна къща и не можеш да направиш три крачки, без да се наложи да изблъскаш от пътя си някой нахален шарлатанин гадател. Във всяка сянка му се привиждат убийци, а щом трима души престанат да се поздравяват — това вече е сигурен заговор. — Гаврътна още вино, сякаш искаше да изплакне устата си. — А Сараск от Саск е суетен глупак, който мисли с юмруците и с търбуха си. В името на Галзар, познавам велики крале, които не притежаваха и половината от грубостта му. Заборчал е на Дома на Стифон извънредно много и всички пари са похарчени за карнавални шествия, пирове и посребрени брони за стражите му и бижута за любовниците му, и единственият начин да се издължи е, като превземе Хостигос за тях.
— А дъщеря му се омъжва за брата на Балтар — добави Рила. — И двамата ще си получат, каквото заслужават. Принцеса Амнита харесва яки кавалеристи, а дук Балтамес харесва момчета.
Калван, както и всички останали, знаеше какво стои зад тази сватба — новото княжество Саща, за което се говореше и което да стане трамплин за завоюването и подялбата на Хостигос, и когато това стане — съвместно нападение срещу Ностор. Откакто Гормот бе започнал да произвежда собствено огнено семе, Домът на Стифон искаше и той да бъде унищожен.
Всичко водеше към Дома на Стифон.
— Ако смажем Саск сега и вземем под свое командване наемниците на Сараск, платени от Стифон, това може да уплаши Балтар да се държи добре, без да се налага да воюваме с него.
Не му се вярваше, че е възможно, но изражението на Ксентос се разведри.
Птосфес пушеше замислено лулата си.
— Ако подкрепим младия Балтамес — каза той, — можем да свалим Балтар и да поставим Балтамес на трона. Мисля, че него можем да контролираме.
Ксентос наистина бе доволен. Знаеше, че ще се наложи да воюват със Саск, но изглежда, се очертаваше възможност за безкръвна — е, почти — победа над Беща.
— Балтамес ще склони — намеси се той нетърпеливо. — Можем да направим тайно споразумение с него и да му заемем, да речем, две хиляди наемници. Тогава цялата армия на Беща и знатните благородници ще се присъединят към него.
— Не, Ксентос. Ние не искаме да помагаме на Балтамес да заема трона на брат си — прекъсна го Калван. — Искаме сами да свалим Балтар, след което да накараме Балтамес да демонстрира почитта си към Птосфес, за да го получи. А ако ударим достатъчно тежко Сараск, можем да го детронираме и да го принудим да отстъпи Саск.
За това Ксентос, изглежда, не бе помислил. Преди той да заговори, Птосфес обяви категорично:
— Каквото и да направим, първо ще се заемем със Сараск и ще го победим, преди онази дърта скръндза Балтар да успее да му се притече на помощ.
Птосфес също настояваше за война, преди Рила да има възможност да яхне коня. Калван се запита колко ли държавнически решения в изучаваната от него история са били вземани поради подобни причини.
— Аз ще се погрижа за това — обеща Чартифон. — Той няма да изпрати войски нагоре по Беш.
Ето защо Хостигос разполагаше с две войски сега: армията на Листра, която щеше да предприеме главното нападение срещу Саск, и армията на Беш, командвана лично от Чартифон, която щеше да прегази Южен Саск и да пази границата с Беща.
— А какво ще правим с Тар-Есдрет? — попита Хармакрос.
— Имаш предвид Тар-Есдрет в Саск? Предполагам, Алкидес ще направи на пух и прах всеки, който се завърти натам. Чартифон може да прати малка войска, която да държи долния край на дефилето, а ти можеш да направиш същото откъм Листра.
— А кога можем да започнем? — поиска да знае Чартифон. — Колко време трябва да изпращаме и получаваме пратеници с писма?
Вуйчо Вълк остави чашата си, вдигна котето от скута си и го постави на земята. То измяука тихичко, огледа се, хукна към леглото и скочи при майка си и останалите си братчета и сестричета, които правеха компания на Рила.
— Ако говорим стриктно — започна той, — в момента вие сте в мирни отношения с принц Сараск. Не бихте могли да го нападнете, преди да му изпратите писма за предизвикателство, излагайки причините за своята враждебност.
Изглежда, Галзар не гледаше благосклонно на необявени военни действия. Хармакрос се разсмя.
— И какво да му пишем? — попита той. — Да вземем да му изпратим нагръдника на Калван по- добре.
— Това е справедлива причина — кимна Вуйчо Вълк. — Имате и много други. Лично аз ще занеса писмото. — Освен другите си задължения, свещениците на Галзар изпълняваха и мисии на пратеници. — Направете го под формата на списък от изисквания, които следва да бъдат изпълнени под заплаха от незабавна война — това е най-бързият начин.
— Оскърбителни искания — уточни Клестреус.
— Някой да ми даде плоча и креда — обади се Рила. — Да видим как бихме могли да го оскърбим.
— А също и писмо до Балтар — напомни Ксентос. — Не предизвикателно, а приятелско предупреждение по повод заговорите и подлостта на Сараск и Балтамес. Двамата заговорничат да го въвлекат във война срещу Хостигос и да го оставят да понесе последиците от нея, след което да се нахвърлят срещу него и да разделят княжеството му помежду си. Той ще повярва — на тяхно място би постъпил по същия начин.
— Това е твоя работа, Клестреус — каза Калван. Една дипломатическа задача беше тъкмо за него, а и щеше да го държи настрана от командна дейност, без да засегне чувствата му. — Замини за град Беща още утре. Ти най-добре знаеш на какво ще повярва Балтар и на какво няма да повярва. Постъпи по собствена преценка.
— Тази вечер ще напишем писмата — каза Птосфес. — Сутринта ще проведем заседание на Разширения съвет на Хостигос. Благородниците и народът трябва да дадат думата си при обявяване на война.
Сякаш решението вече не бе взето в изпълнения с пушек будоар на принцеса Рила. Ето това беше истинска демокрация. Също като в Пенсилвания.
II
