предприемаме спешни действия и няма нужда след това някои като Стентрос или Еуклестес да се оплакват, че не са били питани.
— Това е мъдро. Щяхме да действаме така при всяко положение, но сега поне няма да има възражения.
Предложението на Хармакрос също бе прието единодушно. Организационният валяк не срещна нито едно камъче.
III
Пътуващият търговец Въркън от Грефтшар изчака, докато останалите — принц Птосфес, старият Ксентос и мъжът, за когото никога и при никакви обстоятелства не трябваше да мисли като за Келвин Морисън — седнат, и едва след това се отпусна върху един стол до масата в кабинета на Птосфес.
— Добре ли пътува? — запита го лорд Калван.
Той кимна и набързо прехвърли измислените подробности около пътуването до град Зигрос, престоя си там и завръщането в Хостигос, съобразявайки ги с реалните факти. След това възбуди зрителна представа във въображението си, като посегна с ръка и натисна черния бутон. Други паравреми използваха друга образност, но резултатът бе един и същ. Псевдоспомените, с които бе зареден под хипноза, изскочиха, действителните спомени от посещенията му в град Зигрос в този времепредел се оттеглиха и бе блокирано всичко, което знаеше за Евро-американския и Испано-колумбийския подсектори на Четвърто ниво.
— Не лошо — отвърна той. — Имах малък проблем в град Гларт в Хос-Агрис. Бях продал двете бурета с огнено семе от Тар-Домбра на един търговец и моментално хукнаха по петите ми — принцът на воините от Гларт и агентите на Дома на Стифон. Изглежда, Домът на Стифон е разпространил слуха, че един от обозите му е плячкосан от разбойници, и всички са нащрек за огнено семе с неясен произход. Арестували и измъчвали търговеца, а той ги насочил към мен. Един убих, друг раних и се измъкнах.
— Кога се случи това? — запита рязко Ксентос.
— Три дни след като потеглих оттук.
— Осем дни след като падна Тар-Домбра и изпратихме писмото на Сесклос — вметна Птосфес. — Тази история досега сигурно се разправя из всичките Пет кралства.
— О, тази я подминаха. Сега имат нова. Допускат, че някой принц в Хос-Харфакс прави собствено огнено семе, но то не е добро.
Калван се разсмя.
— То стреля само с половината сила на тяхното и с два пъти повече боклук.
— О, но във вашето има дяволи. Разбира се, дяволи има във всяко огнено семе, но жреците на Стифон правят тайни церемонии, които карат дяволите да пукнат веднага след като са си свършили работата. А когато стреля вашето, дяволите побягват живи. Бас ловя, че Източен Хостигос в момента е претъпкан с дяволи.
Той се разсмя, но спря, щом забеляза, че никой от останалите не го последва. Калван изруга, а Птосфес спомена нечие име.
— Тази история стигна дотук — обясни Ксентос. — Надявам се, че никой от нашите хора няма да й повярва. Тя идва от град Саск.
— Един от благородниците, Стентрос, мой родственик по съребрена линия — каза Птосфес, — ревнува Калван заради издигането му при нас. Говорих с него и добре го наплаших. Твърдеше, че сам го е измислил, но знам, че лъже. Някой от Саск е бил при него. Проблемът е, че ако го подложим на изтезания, всички останали благородници ще се нахвърлят отгоре ми като стършели. Под наблюдение е.
— Придвижват се бързо — каза Ксентос — и действат като един. Храмовете им са навсякъде и всеки храм има пощенска станция с бързи коне за смяна. Гласът на Стифон може да говори днес в Балф в Хос- Ктемнос и след четвърт луна думите му ще бъдат чути във всеки храм на Петте кралства. Лъжите им могат да пътуват толкова бързо и надалеч, че истината никога не може да ги изпревари.
— Да. И вижте какво ще стане — каза Калван. — Отсега нататък причината за всичко — чумата, гладът, сушата, наводненията, градушките, горските пожари, ураганите — ще са дяволите, изскочили от нашето огнено семе. Така, измъкна се от Гларт. И после?
— Реших, че е по-добре да пътувам нощем. Отне ми осем дни, за да стигна до град Зигрос. Съпругата ми Дала ме чакаше там, както се уговорихме, когато тръгнах на юг от Ултор. В град Зигрос завербувахме пет леяри на месинг — двама отливат оръдия, един камбани, един е иконописец и познава метода за изтичане на восък и един е общ майстор леяр. Намерих и три момичета дърворезбарки и конструкторки и двама наемни сержанти, които наех като охрана. Съобщих тайната на огненото семе на оръжейната гилдия в град Зигрос срещу дванайсет дълги пушки с нарез и направата на витлов нарез на няколко пистолета. Ще ви изпратят цеви с витлов нарез за цената на гладкоцевни. Чули са историята с дяволите, но никой не вярва. Съобщих тайната и на търговци в моята страна и те ще я разпространят.
— И по това време догодина грефтшарско огнено семе ще се продава надолу по Великата река чак до Ксифлон — добави Калван. — Добре. Сега кажи кога могат да започнат да леят оръдия твоите хора.
— Две луни. Ще бъде истинско чудо да съкратим дори един ден.
Той заобяснява за пещите и пясъка за отливане. Калван разбра.
— В такъв случай трябва да водим тази война с това, което имаме. Мисля, че ще започнем до четвърт луна. Днес изпратихме Вуйчо Вълк за град Саск с исканията към принц Сараск. Щом той ги чуе, ще се наложи да го оковат, за да не ухапе някого.
— Освен другите неща, настояваме архисвещеник Зотнес и върховният свещеник на град Саск да ни бъдат изпратени във вериги, за да бъдат съдени за заговор за убийство срещу лорд Калван и мен — съобщи Птосфес. — Ако Зотнес има влияние върху Сараск, както предполагам, това ще е достатъчно.
— Ще поемеш отново командването на конната пехота, нали? — попита Калван. — Включена е в армейския списък като полк, така че ще си полковник. Разполагаме със сто и двайсет пушки.
Дала нямаше да го одобри. Това беше неприятно, но тук не уважаваха хората, които не помагаха на приятелите си в боя. На Дала щеше да й се наложи просто да се съобрази с това, както свикна и с брадата му.
Птосфес довърши виното си и попита:
— Ще отидем ли до стаята на Рила? Радвам се, че доведохте съпругата си, Въркън. Чудесна жена и Рила я харесва. Веднага станаха приятелки. Ще й прави компания, докато сме надалеч.
— Рила ни е обидена — каза Калван. — Смята, че държим шините на крака й, за да не тръгне да воюва с нас. — Той се усмихна. — И е права, защото е така. Може би Дала ще успее да я ободрява.
Вал не се съмняваше в това. Рила и Дала щяха да си паснат чудесно. Притесняваше го, че ще си паснат
17
I
В селската кръчма бе топло и задушно въпреки отворената врата. Миришеше на сушени вълнени дрехи, на газ и овча лой, с които мажеха броните при дъжд, на изгорели дърва, тютюн и вино, на неокъпана човешка плът, на храна и подправки. Селището бе задръстено от Армията на Листра. Кръчмата бе претъпкана с офицери, които надигаха чашите с греяно вино или силен дафинов чай около дългата маса до камината, върху която бе разгъната картата, сърбаха яхния от купите или отхапваха мръвки от набученото на върховете на кинжалите им месо. Хармакрос повтаряше за стотен път:
— Дралм да те прокълне, дръпни този кинжал, не капи лой върху това!
Тук бе и свещеникът на Галзар, който бе занесъл ултиматума в град Саск, а на връщане бе стигнал до селището и след като прекара известно време сред войската навън, сега седеше само по риза с гръб към огъня, проснал качулката от вълча кожа и пелерината да съхнат, докато две-три момчета подсушат и намажат бронята му. В едната си ръка държеше чаша, а с другата галеше главата на едно куче, което бе
