Разширеният съвет на Хостигос се събра в дълга зала с ламперия върху едната стена и отворени към вътрешната цитадела прозорци на другата. Представителят на селяните, съсухрен от работа селяк със сива брада, казваше се Фосг, седеше в края на масата, а от двете му страни бяха седнали представителите на пастирите и говедарите, на секачите и въглищарите. Следваха занаятчиите, майсторите, търговците, чифликчиите, свещениците, едрите земевладелци и благородниците, чак до принц Птосфес, който бе седнал начело на масата във великолепна кожена мантия с тежка златна верига върху раменете. От лявата му страна седеше лорд Калван в не по-малко великолепна мантия и съвсем малко по-малка златна верига. Мястото срещу него бе свободно и всички гледаха натам.
Говореше се — Калван, Ксентос, Чартифон и Хармакрос се бяха погрижили за това, — че заради нараняването си принцеса Рила няма да присъства. Затова щом двойната врата се отвори и шестима войници внесоха облегнатата на кушетка принцеса Рила, се понесоха възторжени възгласи и аплодисменти. Принцесата наистина бе обичана в Хостигос.
Тя махна с ръка за поздрав и кушетката бе нагласена от дясната страна на Птосфес. Птосфес изчака глъчката да утихне, след което извади кинжала си и удари с дръжката по масата.
— Всички знаете защо сме тук — започна направо той. — Последния път, когато се срещнахме, бе за да решим дали да се оставим да ни прережат гърлата като на овце, или да умрем като мъже. Е, не се наложи нито едно от двете. Сега въпросът е дали да нападнем Сараск от Саск веднага, което ще ни даде преимущество, или да изчакаме Сараск и Балтар да се обединят, което ще даде преимущество на тях. Нека чуя мнението ви по този въпрос.
Напомняше военен съвет. Фосг бе нисичък и стана прав.
— Ами такова, лорд принце. Ще кажа същото като миналия път. Ако трябва да се бием, да се бием.
— Още една вълча глутница, това е — добави представителят на пастирите и говедарите. — Ще направим още една гонка на вълци като при Фитра и устието на Листра.
Изказванията по цялата маса бяха горе-долу едни и същи. Представителят на съдиите поиска да се осведоми, разбира се, дали са сигурни, че принц Сараск ще нападне. Някой го попита защо да не изчакат да му прережат гърлото, да опожарят къщата му и да изнасилят дъщеря му, за да се убеди, че наистина е така. Жрицата на Ирта се въздържа — една служителка на Всемайката не можела да гласува за проливане кръвта на родени от майки синове. Вуйчо Вълк се разсмя. Дойде ред на благородничеството.
— Добре, кой иска тази война със Саск? — запита един от благородниците. — Искам да кажа, освен този чужденец, който стана толкова велик за толкова кратко време сред нас, този лорд Калван.
Калван се приведе леко, за да погледне. Да, Стентрос. Беше някакъв роднина на Птосфес… имаше баронско владение, където би трябвало да е Боулсбърг. Беше се противопоставил при създаването на мелниците за огнено семе — отказа да разреши на селяните си да събират селитра. Тогава Калван го заплаши да му отреже главата и Стентрос бе хукнал да се оплаква на Птосфес. Разговорът протече насаме и никой не знаеше какво му бе казал Птосфес, но баронът си бе тръгнал видимо объркан. Селяните бяха пратени да събират селитра.
— Но кой всъщност е този Калван? — не спираше Стентрос. — Защо допреди пет луни никой в Хостигос не бе чувал за него!
Двама-трима от останалите благородници, единият от които току-що се бе заклел да гази във вражеска кръв до ръба на ботушите си, замърмориха в знак на съгласие. Друг един, който се беше бил при Фитра, се обади:
— Ами никой в Хостигос не беше чувал и за теб, докато сестрата на жената на вуйчо ти не се омъжи за нашия принц.
Вуйчо Вълк отново се разсмя.
— За Калван са чували чак в Ностор, в името на жезъла на бога на войната!
— Да — обади се друг благородник. — Признавам това. Но пък вие трябва да признаете, че този мъж е чужденец и че е малко странно да го гледаме как се издига толкова бързо през главата на благородници от стари хостигски родове. Та когато се появи сред нас, той не можеше да каже нито една дума, която да разберем.
— В името на Дралм, нали сега го разбираме чудесно! — Този присъстваше за първи път на Разширения съвет — представителят на производителите на огнено семе. Чуха се одобрителни мърморения. Все повече започваха да се усещат.
Стентрос не спираше.
— Откъде да знаем, че не е някой избягал свещеник на самия Стифон?
Митрон, който присъстваше като представител на лекарите, хирурзите и аптекарите, скочи.
— Когато Калван пристигна тук, аз лекувах раните му. Той не е обрязан, а всички свещеници на Стифон са обрязани.
И си седна. Това вече не можеше да се опровергае. Добре, че преподобният Морисън бе отказал на доктора да завиши сметката при раждането на сина си заради манипулация, която бе сметнал за несъществена. Повече никога нямаше да каже лоша дума срещу шотландско-ирландската пестеливост. Стентрос обаче не се отказваше.
— А може би това е още по-зле. Действието на огненото семе е абсолютно противоестествено. Мисля, че в него има дяволи, които го карат да избухва, а може би свещениците на Стифон правят нещо, за да не изскачат дяволите, когато избухва… нещо, което не знаем.
Представителят на производителите на огнено семе отново скочи на крака.
— Аз го произвеждам и знам какво има в него. Селитра, сяра и дървени въглища, тъй че там няма никакви дяволи. — Човекът не знаеше нищичко за окисляването, но знаеше, че селитрата е причината за експлозията. — После той ще почне да ни разправя, че има дяволи и във виното или пък в тестото, затова хлябът втасва, или пък…
— Някой да е чул за дяволи около Фитра? — попита някой. — Бая огнено семе изгорихме там.
— Какво ли пък, в името на Галзар, знае Стентрос за Фитра — да не е бил там!
— Ще си поговоря с това приятелче, когато свършим тук — прошепна Птосфес на Калван. — Всичко, което представлява в Хостигос, е благодарение на благосклонността ми, а тя вече започва да се изчерпва.
— Дали има, или няма дяволи, става дума за мястото на лорд Калван сред нас — върна се на темата подкрепилият Стентрос. — Той не е хостиг — какво право има да седи на масата на Съвета?
— Фитра! — викна някой през две-три места от Стентрос.
— Тар-Домбра! — добави друг отсреща.
— Той е седнал тук — заговори Рила с леден глас — като мой годеник по мой собствен избор. Поставяте ли това под въпрос, Еуклестес?
— Седнал е тук като брачен партньор на наследничката на трона на Хостигос и като мой осиновен син — добави Птосфес. — Надявам се, никой няма да си позволи да постави това под въпрос.
— Седи тук като командващ нашата армия — изрева Чартифон — и като войник аз се гордея да му се подчинявам. Ако поставите това под въпрос, направете го със сабя срещу моята!
— Седнал е между нас като пратеник на Дралм. Ще зададете ли въпрос на Великия бог? — запита Ксентос.
Еуклестес метна поглед към Стентрос, който означаваше „видя ли в какво ме забърка“.
— Велик е Дралм, не!
— Добре тогава. Все още предстои гласуването на войната със Саск — напомни Птосфес. — Ти как гласуваш, лорд Стентрос?
— О, война, разбира се. Аз съм лоялен хостиг като всички присъстващи тук.
Нямаше повече спорове. Вотът беше единодушен. Веднага, след като Птосфес благодари, Хармакрос скочи.
— В такъв случай, за да докажем, че сме лоялни в подкрепата си към нашия принц, нека всички гласуваме, че каквито и действия да предприеме той по отношение на Саск, Беща или Ностор във връзка с обявяването на война или установяването на мир след това, има предварителното одобрение на Разширения съвет на Хостигос.
— Какво?! — попита шепнешком Птосфес. — Това пак някоя твоя идея ли е, Калван?
— Да. Ние не знаем как ще ни се наложи да действаме, но така или иначе ще ни се наложи да
