които караха конете непрекъснато да размахват опашки. Беше необичайно топло за това време на годината — доколкото можеше да прецени по оцветяването на листата, трябва да беше средата на октомври. „Тук и сега“ имаха два календара — лунен за дните и слънчев за сезоните, — които постоянно се разминаваха. „Календарна реформа — да направя нещо.“ Май вече си го бе отбелязвал.
Бе плувнал в лепкава пот под четирийсетфунтовата броня — ватиран жакет с метални ръкави и ризница, ватирана подшлемова шапка с метален подбрадник, броня на плочки, бедрени пластини до високите до коляно ботуши, шлем с висок гребен, рапира и кинжал. Не беше въпросът в теглото — беше мъкнал и по-голям и не така добре балансиран товар като пехотинец в Корея, — но се запита дали човек може някога да свикне с жегата и липсата на телесно охлаждане. „Тъй както тежка броня в зноен ден, която те попарва с безопасност“ — Шекспир може и никога да не беше навличал броня, освен на сцената, но сигурно бе познавал доста мъже, които са носили.
— Стоката не е лоша! — възкликна Хармакрос, който яздеше до него. — Има и десетина по-едри, които стават за оръдията.
И петдесетина кавалерийски на втора и трета ръка за пехотата, когато се наложеше да заемат позиции на фронтовата линия в по-тежки доспехи. А довечера пристигаше още една партида — запита се откъде купува всички тези коне принц Арманес срещу контрабандно огнено семе. Обърна се към Хармакрос, за да му каже нещо по въпроса.
В същия момент нещо го удари в нагръдника и дъхът му спря, и той едва се задържа върху коня. Мина му през ума, че е чул изстрела. Втория чу със сигурност, докато измъкваше пистолета от кобура на седлото. Видя две облачета пушек да се разпръсват пред горните прозорци на една от редицата сгради — странноприемници, винарски магазини и бордеи — в дъното на уличката. Хармакрос се разкрещя. Крещеше и тълпата наоколо. Конете се разритаха и зацвилиха. Той вдигна пистолета, от което усети болка в гърдите, и стреля в единия прозорец. Хармакрос също стреляше. Зад него изрева аркебуза. Надяваше се да не е счупил друго ребро. Прибра пистолета и измъкна другия.
— Хванете ги! — изрева той. — Хванете ги живи, да ги вземат мътните! Трябва да ги разпитаме.
Изтезания. Ненавиждаше ги — дори относително умерените третостепенни методи в собствения му свят, но когато искаш да узнаеш истината, се налага да я изтръгнеш независимо как. Някакви мъже размахваха пръти на вратата на оградения пазар за добитък. Той профуча покрай тях, конят му прескочи оградата от другата страна на уличката и се приземи в застлания със слама заден двор. Хармакрос прескочи зад него заедно с един аркебузир; двама-трима коняри с тояги ги следваха пеша.
Реши да остане върху седлото, докато не разбере каква беля е направил куршумът; не беше сигурен дали ще може да се държи на краката си. Хармакрос се хвърли от коня, блъсна една полуразсъблечена повлекана, изтегли сабята си и се втурна през задната врата в къщата, последван от останалите. Развикаха се мъже, запищяха жени, зад всички прозорци се забелязваше паника, освен зад двата, от които бяха дошли изстрелите. Опулена право насреща му, една девойка врещеше, че лорд Калван е убит.
Той се запромъква с коня между къщите към улицата, където се бе струпала тълпа. Повечето се вмъкваха през предната врата на къщата, а отвътре долитаха ревове, писъци и шумове от трошене.
В горната част на улицата се бе струпала друга тълпа. Чу яростни викове: „Убий го! Убий го!“ Изруга, прибра пистолета и измъкна рапирата, събори един мъж, пришпорвайки коня напред, и започна да крещи да му направят път. Конят му бе смел и послушен, но не бе обучен как да действа при размирици. Прииска му се да е яхнал щатски полицейски кон и да стиска дълга почти метър палка от бяла акация вместо рапирата. В този момент се появи обединилият в едно длъжностите началник на военната полиция и началник на полицията в град Хостигос с десетина мъже, които разблъскаха тълпата с приклади. Влачеха двама души — окървавени, почти в безсъзнание, полуразсъблечени. Тълпата отстъпи, продължавайки да настоява за кръв.
Сега вече можеше да огледа себе си. В дясната страна на нагръдника си видя хлътнатина и следи от олово, но плочката не бе пробита. „Която те попарва с безопасност“ — напомни му Шекспир. Добре, че не беше някой разкъсващ всяка броня 8-калибров мускет. Той извади празния пистолет и се зае да го презареди. Хармакрос се приближи пеша с извадена рапира и придружен от двама-трима войници, които побутваха пред себе си облечен в нечиста риза шкембест мъж с набола брада, раздърпана жена с щампосан върху дрехата й надпис „Мадам“ и две момичета в прозрачни парцали.
— Ето ги! Ето ги! — забърбори мъжът, докато се приближаваха.
Жената се присъедини:
— Дралм да ме порази на място, нищичко не знам!
— Откарайте тези двамата в Тар-Хостигос — заповяда Калван на началника на военната полиция. — Ще бъдат разпитани щателно. — Полицейски евфемизъм — още една константна величина. — Тия също. Да дадат показания, но не им причинявайте нищо, освен ако не се опитат да лъжат.
— По-добре върви в Тар-Хостигос да те прегледа Митрон — посъветва го Хармакрос.
— Мисля, че е само натъртено — плочката не е счупена. Ако пак съм счупил ребро, нагръдникът ще ме крепи известно време. Първо нека отидем до храма на Дралм и да поднесем благодарност за спасението ми. И в храма на Галзар.
От нощта на своето пристигане си бе създал репутация на благочестивост, когато се поклони на трите икони в селската къща. Щеше да е необичайно, ако не го направеше тъкмо сега.
— Ще се движим бавно и по най-дългия път. Нека ме види колкото е възможно повече народ. Не искам в цял Хостигос да се приказва, че съм убит.
16
I
Като дете бе слушал праведния си баща да обсъжда с презрение правенето на политика в изпълнени с цигарен пушек стаи и будоарната дипломация. Преподобният Александър Морисън трябваше да види това тук — и от двете имаше в изобилие, при това вземаха участие и двама свещеници. Бяха в спалнята на Рила, защото бе по-лесно членовете на тайния съвет на принц Птосфес да се съберат там, отколкото да местят нея някъде другаде. Всички пушеха, а понеже октомврийските нощи бяха толкова студени, колкото горещи дните, всички прозорци бяха затворени.
Обикновено усмихнатите очи на Рила сега излъчваха тревога.
— Можеше да те убият, Калван.
Вече го бе казала няколко пъти. И беше напълно права. Той повдигна рамене.
— Малко хлътнало на нагръдника и голямо черно-синьо петно на ребрата. Другият изстрел уби цял кон — това истински ме ядосва.
— И какво направихте с тях? — попита тя.
— Бяха разпитани — намръщи се баща й. Той също не обичаше изтезанията. — Признаха всичко. Стражи от храма — ще рече главорези от Дома на Стифон, — изпратени от град Саск от архисвещеник Зотнес със знанието на принц Сараск. Казаха ни, че е обявена награда от петстотин унции злато за главата на Калван и толкова за моята. Утре ще бъдат обезглавени на градския площад.
— Значи война със Саск. — Тя погледна към сараческия шедьовър върху крака си. — Надявам се да се освободя от това, преди да започне.
Както се бяха разбрали с Митрон, по-добре само да се надява. Калван подмина засега темата.
— Война със Саск означава война и с Беща — подхвърли гневно Чартифон — А заедно те ни превъзхождат по численост пет към две.
— Тогава няма да се бием едновременно с двете княжества — отвърна Хармакрос. — Можем да ги смажем поотделно. Да започнем със Саск.
— Непрекъснато ли трябва да воюваме? — каза умолително Ксентос. — Никога ли няма да има мир?
Ксентос бе жрец на Дралм, а Дралм бе богът на мира, а и в качеството си на канцлер Ксентос разглеждаше воюването като доказателство за слабо управление на държавата. Може да беше прав, но всяка държавническа дейност се осъществява на кредит, а рано или късно той се изчерпва и трябва да плащаш в твърда валута или да разпродаваш.
