участваше в някое. — След като се стъмни, спуснахме два конвейера. Трябваше да останат на височина двайсет хиляди стъпки, тъй като нямаше нужда и от небесни предзнаменования като капак на всичко, но с тях станаха няколко добри инфрачервени телефотоизображения. Големи пожари из целия Западен Ностор и около Диса и още на югозапад — това бяха Калван и Хармакрос. А също голям брой укрепления и окопи около град Ностор — изглежда, Гормот очаква, че следващото сражение ще е там.
— Но това е смешно — възкликна Талган Дрет. — След тези сражения ще минат поне две-три седмици, преди армията на Калван да е в състояние да започне офанзивни действия. А и колко барут мислите, че му е останал?
— Шест-седем тона. Пристигнаха в град Хостигос точно преди да се върна. След като прекосил реката вчера вечерта, Хармакрос пленил голям обоз. Един архисвещеник от Дома на Стифон пътувал за град Ностор с четири тона огнено семе и седем хиляди унции злато. Субсидии за Гормот. И приблизително още един тон в продоволствения обоз на Клестреус със сандъците с парите за наемническата армия. Хостигос спечели от всичко това.
— Изчакайте само да обработя резултатите — зазлорадства старият професор Шалгро. — Абсолютно доказателство за решаващата роля на една изявена личност върху хода на историята. Къде е Калтар Морт с неговата „историческа неизбежност“ и неговите „слепи обществени сили“!?
— И какво ще предприемем сега? — запита Талган Дрет. — Изследователският екип е готов — петимата леяри и трите конструкторки.
— Разполагаме с времето за придвижване с коне от град Зигрос до град Хостигос. Нали се приспособяват в граничещ близък по идентичност времепредел? Пратете ги в град Зигрос в Калвановия времепредел. Там вече има две параченгета. Да установят местни контакти и да привлекат вниманието към себе си. Двамата с Дала ще направим същото. Така няма да се притесняваме, че някой пътник от Зигрос в град Хостигос може да ни разконспирира.
— А конвейерните станции?
Той поклати глава.
— Екипът трябва да се установи в град Хостигос преди въвеждането им там. Имате времепредел за операции на Пето ниво — работете оттам. Ще се наложи да проникнете в Калвановия времепредел с антиграв-конвейерно спускане.
— С коне и всичко останало?
— С коне и всичко останало. Това означава коне за мен и Дала, за две параченгета, които ще се правят на наета охрана, и за вашия екип. Седемнайсет оседлани коня. И дванайсет товарни със стока от Зигрос и Грефтшар. Въркън, приятелят на лорд Калван, е търговец, а търговците трябва да карат стока.
Талган Дрет подсвирна.
— Това означава поне шейсетметрови конвейери. Къде смятате да ги приземите?
— Някъде…
Той завъртя шайбата и картата се плъзна. Появи се южният ъгъл на княжество Никлос, северозападно от Хостигос.
— … някъде тук — довърши той.
II
Гормот се бе изправил пред входа на залата си за аудиенции, преметнал ръка върху рамото на току-що получилия благороднически сан херцог Скранга, и двамата оглеждаха навалицата вътре. Нецигон, който пристигна залитайки след полунощ заедно с всички оръдия, но само с половината си обезумяла от ужас сбирщина. Братовчед му граф Феблон с все още неплатения откуп, тъй като се надяваше Птосфес да не доживее до края на луната, за да му го плаща. Благородниците от Елитната гвардия, които го бяха придружили в Тар-Хостигос, бяха очаквали новини за победа, а дочакаха новини за поражение. Трима офицери на Клестреус, които се бяха измъкнали от дефилето Нарза, за да ги донесат, и още няколко, които бяха прекосили брода на Маракс и бяха успели да се доберат живи до Ностор. И Виблос, върховният жрец, а с него и архисвещеник Крастоклес от Дома на Стифон върху Земята с неговия капитан-охранител в черна ризница, пристигнали при изгрев с половин дузина кавалеристи върху съсипани коне.
Ненавиждаше ги до един — а най-вече двамата свещеници. Прекъсна рязко поздравленията им.
— Това е херцог Скранга — обяви той. — Първият благородник в Ностор след мен. Той превъзхожда всички присъстващи тук. — Лицата пред него зинаха от изумление, след което се вкамениха от ярост. Ропотът на негодувание стихна почти с появяването си. — Някой да има нещо против? Ако има, дано да е такъв, който ми е служил поне наполовина толкова добре, колкото ми служи този мъж, но не го виждам между вас. — Той се обърна към Виблос. — Какво искаш и кой е този до теб?
— Аз съм негова святост архисвещеник Крастоклес, пратеник на негово светейшество Гласа на Стифон — отвърна вбесен Крастоклес. — И какво ми се случи, откак влязох в твоето княжество? Нападнат от езичниците на Хостигос, преследван като сърна по хълмовете, хората ми бяха избити, фургоните ми плячкосани…
— Фургоните ти, казваш? Велик да е Галзар, а как се погрижи той за моето злато и моето огнено семе, изпратено ми от Гласа на Стифон?
— Богохулстваш! — изкрещя архисвещеник Крастоклес. — Това не бяха твоето злато и огнено семе, а божиите, за да ти бъдат дарени по божия воля и по мое усмотрение.
— И загубени поради твоето неблагоразумие. Ти, тъпоумен глупако в жълта нощница, за първи път ли влизаш в битка?
— Светотатство!
Изрекоха го десетина гласа едновременно: Виблос и Крастоклес, както и Нецигон между останалите. В името на боздугана на Галзар, нима нямаше абсолютно право да отвори най-после уста? Почти му призля от ярост и му се стори, че ще повърне от озлобление. Пристъпи към Нецигон и сграбчи златната капитанска верига върху рамото му.
— Всички богове да те прокълнат и да те грабнат всички дяволи! Казах ти да изчакаш Клестреус при устието на Листра, а не да прахосваш армията си заедно с неговата. В името на Галзар, би трябвало да те одера жив! — Той го удари с веригата през лицето. — Махай се от очите ми, докато все още си жив! — След което се извърна към Виблос. — И ти вън оттук заедно с твоя архисводник Крастоклес. Върви в храма си и не мърдай оттам. Можеш да се върнеш тук само по моя заповед или на свой риск.
Проследи ги с поглед, докато излизаха: Нецигон — олюлявайки се, капитанът с черната ризница — влачейки крака, Виблос и Крастоклес вдървени от гняв. Някои от офицерите на Нецигон го подкрепяха, а останалите се отдръпваха встрани като от прокажен. Той пристъпи до Феблон и метна златната верига върху главата му.
— Все още не ти благодаря за загубата на Тар-Домбра, но то е шепа сушен грах в сравнение с това, което ми струва този син на дъщерята на конски доктор. Нека Галзар ти помага да вдигнеш армия от това, което ти остави той.
— Откупът ми все още не е платен — напомни му Феблон. — Докато това не стане, съм обвързан с клетва към принц Птосфес и лорд Калван.
— Знам го — двайсет хиляди унции сребро за теб и пленените заедно с теб. А знаеш ли къде мога да ги намеря? Аз не.
— Аз знам, принце — обади се Скранга. — В съкровищницата на храма на Стифон има десет пъти по толкова.
III
Граф Нецигон изчака да излезе навън, преди да попие с кърпа страната си. Кървеше обилно и бе накапало по жакета му. В името на Стифон, Гормот скъпо щеше да си плати за това петно!
Вината не бе негова, така или иначе. Трябваше ли да си седи спокоен, докато Чартифон го обстрелваше от отсрещния бряг на реката? А и откъде можеше да знае какви оръдия има той? Хостигите, изглежда, наистина произвеждаха огнено семе — до вчера не можеше да го повярва. Три пъти прати кавалерията да прегази реката и трите пъти оръдията ги оставиха под водата. Никога не бе виждал толкова дребни
