жрецът на Галзар. — Разбира се, те не могат да вдигнат оръжие срещу принц Гормот или хората, които са на служба при него, докато не бъдат освободени от клетвата. От гледна точка на бога на войната охраната на тези фургони ще е същото, тъй като би освободило твои мъже да влязат в бой. Но аз ще поговоря с тях и гарантирам да не нарушат капитулацията. Но ще ти трябват хора, които да пазят от грабеж от страна на селяните.
— Двеста — съгласи се Фрамес. — Някои от ранените могат да помогнат.
— Добре. Вземи двеста. Тези с най-уморените коне и които яздят по двама. И пази багажа. Хармакрос, ти вземи триста души и две от четирифунтовите оръдия и прекоси на следващия брод надолу по течението. Аз ще взема останалите четиристотин и три оръдия и ще тръгна на североизток. Можете да се разделите на две колони — по сто души и едно оръдие, но не по-малко. Ще срещнете подразделения, които се опитват да се преструктурират — разпръснете ги. И опожарете цялата местност — всичко, което може да гори и да пуши през деня и да свети през нощта. Ако срещнете бегълци, подгонете ги нагоре по течението, вземете им страха и ги оставете да избягат. Нека Гормот да си помисли, че сме пресекли реката с три-четири хилядна армия. Дралм да ни помага, това ще намали натиска срещу Птосфес и Чартифон!
Той се изправи, а Фрамес зае мястото му. Докараха конете и двамата с Хармакрос ги яхнаха. Пратеникът от Долината на седемте хълма седна и изпъна краката си напред. Той бавно подкара коня си покрай върволицата фургони, пълни с храна, която носторите нямаше да вкусят тази зима — и щяха да проклинат Гормот за това, както и с огнено семе — робите в храмовото стопанство на Стифон трябваше доста да се потрудят, за да го заместят. Приближи до оръдията и едно от тях го впечатли: издължен месингов топ за осемнайсетфунтови гюлета върху двуколесна платформа, опашката на тежката дървена ложа бе поставена върху четириколесна каруца. Зад него имаше още две. Един офицер с тъмночервена брада бе приседнал върху предницата на едното и пушеше мрачно лулата си. Като го видя, се изправи.
— Твои ли са оръдията, капитане?
— Бяха. Предполагам, че сега са на принц Птосфес.
— Ще си останат твои, ако минеш под нашите знамена заедно с добро заплащане за ползването им. Знаеш, че Гормот не ни е единственият неприятел.
Капитанът се ухили.
— И аз така съм чувал. Добре, минавам под знамената на Птосфес. Вие сте лорд Калван, нали? Истина ли е, че сами си правите огнено семе?
— С какво мислиш, че стреляме срещу вас, с трици? Познаваш материала на Стифон. Опитай нашия и виж разликата.
— В такъв случай — „Долу Стифон!“
Побъбриха още малко. Капитанът се казваше Алкидес. Домът му, доколкото един наемник имаше такъв, беше в град Агрис на остров Манхатън. Оръдията му, с които бе изключително горд и почти се разплака от щастие, че ще може да запази, бяха излети в град Зигрос. Бяха наистина добри. Ако Въркън успееше да наеме няколко мъже, способни да леят такива оръдия, с цапфи…
— Добре, иди до онази изгоряла къща до големите дървета. Там е един от офицерите ми, граф Фрамес, а така също и Вуйчо Вълк. Ще намериш и едно буре с нещо. Къде са ти хората?
— Някои загинаха, преди да се предадем. Другите са с останалите пленници.
— Събери ги. Кажи на граф Фрамес да ти даде волове — нямаме свободни коне — и тръгвайте към град Хостигос колкото можете по-бързо. Ще си поговорим пак. Късмет, капитан Алкидес.
Или „полковник“ Алкидес, а ако беше толкова добър, колкото изглеждаше, че е — защо не и бригаден генерал Алкидес.
Целият път бе осеян с трупове на пехотинци, повечето избити в гръб. Поредният случай, който доказваше последиците от страха. Пехота, която се изправеше срещу кавалерия, имаше шанс, понякога много добър, но пехота, която побегнеше, нямаше никакъв. Не изпита никакво състрадание.
С наближаването на реката ставаше все по-зле — оръдейните команди търкаха и лъскаха оръдията си, а черни птици излитаха с грак и крясък. Сякаш се бяха събрали всички врани, гарвани и лешояди. Видя дори и орли.
Дълбоката до конско коляно вода на брода подмамваше — конят му непрекъснато се спъваше в облечени в броня трупове. „Това е от картечните снаряди“ — мина му през ума.
13
I
— И вашето момче се справи съвсем само — тъкмо казваше историчката.
Въркън Вал се усмихна. Седяха в една семинарна стая в Университета с лице към голяма карта на Хостигос, Ностор, Североизточен Саск и Северна Беща в сектор Арийско-транстихоокеански на Четвърто ниво.
— Нали ви казах, че е гений.
— И колко трябва да си гениален, за да се справиш с шепа глупаци? — подхвърли Талган Дрет, директорът по Извънвремеви изследвания. — Доколкото успях да разбера, сами са се изтрепали.
— Доста, за да предвидиш грешките им и да се възползваш от тях — възрази професор Шалгро, теоретик по паратемпорална правдоподобност. За него това беше брилянтно теоретическо постижение, а самата битка бе само експериментът, който го бе доказал. — Съгласен съм с помощника на Главния — този човек е гений, а фактът, че в собствения си времепредел е стигнал само до низш полицейски чин, показва как тези нискоразредни култури прахосват гениите си.
— Той познава военната история на собствения си времепредел и разбира как да я приложи в Арийско- транстихоокеаенския — не позволяваше да бъде пренебрегнат собственият й предмет историчката. — Всъщност мисля, че Гормот е планирал отлична кампания — срещу противници като Птосфес и Чартифон. И ако не беше Калван, щеше да победи.
— Но Чартифон и Птосфес водиха своя собствена битка и победиха, нали?
— Повече или по-малко. — Той започна да натиска бутоните по страничната облегалка на стола си, осветявайки картата с червени и сини петна. — Нецигон трябваше да чака тук, при устието на Листра, докато Клестреус стигне ето дотук. Чартифон започна да го обстрелва — с артилерийската техника на лорд Калван, — Нецигон не можа да пробие и атакува прибързано.
— Защо просто не се е оттеглил? Имало е цяла река пред него. Чартифон не би могъл да прекара оръдията си през нея, нали? — попита Талган Дрет.
— О, не би било достойно. А и не искаше наемниците да спечелят войната. Искаше той да грабне славата от победата.
Историчката се разсмя.
— Колко често съм го чувала! А тези хостиги не се ли впечатляват от подобни фарсови елементи като достойнство и слава?
— Естествено — докато Калван не ги отучи. Щом започна да произвежда огнено семе, той придоби нравствено превъзходство. А след това и новата тактика, нов тип фехтовка, усъвършенстване на артилерията. Сега за всеки е валидно: „Лорд Калван е винаги прав. Вярвайте на лорд Калван.“
— Сега ще му се наложи да се потруди — каза Дрет. — Не бива да допуска никаква грешка. Какво стана с Нецигон?
— Направи три опита да прекоси реката, която е широка сто метра, изправен срещу артилерийското превъзходство. Така загуби по-голямата част от кавалерията си. След това хвърли пехотата оттук през Врилос, избута Птосфес обратно в дефилето и предприе флангова атака по южния бряг срещу Чартифон. Птосфес не остана да чака, а щом Нецигон беше на половината разстояние между реката и планината, контраатакува. Тогава Рила прекоси с останалата кавалерия реката, опожари лагера на Нецигон, изкла няколко прислужници и предизвика паника в тила му. В този момент всичко започна да се разпада, а командващият на Тар-Домбра подпали Диса, което причини нова паника.
— Но Рила си изпати — каза историчката.
Той вдигна рамене.
— Такива неща стават по време на сражение. — Дала тъкмо затова се безпокоеше, когато той
