I
Сесклос опря лакти на масата и покри с длани смъдящите го очи. Около него по пергаментите скриптяха пера и тракаха плочки. Той жадуваше за хладната тишина и уединеност на Най-вътрешния кръг, но имаше толкова много работа, а и всичко трябваше да свърши сам.
Отвсякъде пристигаха безумни писма. Това пред него беше от архисвещеника на Великия храм в Хос- Агрис. Новината за поражението на Гормот се разпространяваше светкавично заедно със слуховете, че принц Птосфес, който бе удържал победа над него, произвежда собствено огнено семе. Агенти-инквизитори докладваха, че съставката и дори пропорциите се коментират по кръчмите. Нужна била цяла армия от наемни убийци, която да се справи с всички, които ги знаели. Дори чумна епидемия не можела да изтрие от лицето на земята всички, които знаели по нещичко от тайната. И странно, тя била по-известна в отдалечения северен град Зигрос, отколкото където и да било другаде. Всички искаха да разберат от него как да забави разпространението на това знание.
Да бъдат проклети! Защо трябваше да го питат за каквото и да било? Не можеха ли да мислят със собствените си мозъци?
Отвори очи. По-добре да признае, отколкото да се опитва да отрича нещо, което скоро ще се знае навсякъде. Нека всички в Дома на Стифон, дори миряните гвардейци, узнаят цялата тайна, но за тези отвън и за малкото вярващи вътре в него да се твърди, че специалните церемонии и молитви, известни само на жълтите роби от Вътрешния кръг, са от особено значение.
Но защо? Скоро щеше да се разбере, че огнено семе, произведено от неосветени ръце, стреля също толкова добре, а ако се съдеше по мострата на принц Птосфес, с по-голяма сила и по-малко боклук.
Но нали имаше дяволи и зли духове в долния свят — всеки го знаеше. Усмихна се, като си ги представи как се тълпят наоколо — мършави тела, крила на прилепи, щръкнали бради, ноктести и зъбати. В огненото семе бе пълно с тях — те правеха то да избухва — и единствено молитвите на миропомазани свещеници на Стифон можеха да ги жигосат. Ако бъдеше произведено огнено семе без помощта на Стифон, щом то изгореше, дяволите щяха да изскочат на свобода, за да вършат многобройните си пакости и злини в света на човеците. И, разбира се, проклятието на Стифон щеше да застигне всеки, който се е осмелил богохулно да прави огнено семе.
Но Птосфес бе направил огнено семе, бе плячкосал храмовото стопанство, бе избил свещениците по жесток начин, а след това бе победил армията на Гормот, който воюваше под благословията на Стифон. Това как да го обясни?
Чакай, чакай! Гормот не беше по-стока от Птосфес. И той правеше огнено семе — Крастоклес и Виблос бяха сигурни в това. Освен това Гормот бе изрекъл богохулство срещу Стифон, бе се отнесъл непочтително към свят човек, бе измъкнал насила сто хиляди унции сребро от храма в Ностор. Вярно, че повечето от тези неща се бяха случили след деня на поражението, но кой извън Ностор знаеше тази подробност? Гормот, реши той, бе претърпял поражение заради греховете си.
Върху устните му се появи щастлива усмивка и той се запита защо не се е сетил досега. Това, което се знаеше в Ностор, едва ли щеше да има повече значение от онова, което се бе знаело в Хостигос преди известно време — и двете княжества щяха да бъдат унищожени напълно.
Запита се колко още княжества трябва да бъдат подложени на опожаряване и изколване. Не чак толкова много — няколко драстични примера в началото трябваше да са достатъчни. Може би само Хостигос и Ностор, а Сараск от Саск и Балтар от Беща можеха да изпълнят поръчката. В съзнанието му започна да се оформя идея и той отново се усмихна.
Балтамес, братът на Балтар, искаше да бъде принц. Достатъчна беше чашка отрова или наемен убиец, за да стане принц на Беща, и Балтар го знаеше. Трябваше отдавна да убие Балтамес. Ако Сараск отстъпеше едно ъгълче от Саск, а Балтар дадеше подобно съседно парче от Беща, и двете граничещи със Западен Хостигос, можеше да се оформи ново княжество — да речем, Саща. Към него след това можеше да се добави целият Западен Хостигос на юг от планината — това би било чудесно малко княжество за всяка млада двойка. Той се усмихна добронамерено. А бащата на булката и братът на младоженеца можеха да вземат в замяна за щедростта си съответно богатата на желязо долина на Листра и наторената с кръвта на наемниците на Гормот земя на Източен Хостигос.
Всичко трябваше да се свърши веднага, преди зимата да е сложила точка на всякакви военни действия. А през пролетта Сараск, Балтар и Балтамес щяха да насочат обединената си мощ срещу Ностор.
Междувременно трябваше да се направи нещо във връзка с производството на огнено семе. Откровението за дяволите трябваше да стане известно навсякъде. И да се свика Велик събор на архисвещениците тук в Балф — не, в град Харфакс: нека Великият крал Каифранос поеме разходите, — за да обсъдят как да се справят със заплахата от богохулно производство на огнено семе и да начертаят план за бъдещето. Все пак, помисли си обнадежден той, Домът на Стифон може би имаше шанс да оцелее.
II
Въркън Вал наблюдаваше как Дала натъпква тютюн в малка бамбукова лула. Тя предпочиташе цигари, но в Арийско-транстихоокеанския сектор те не съществуваха. Нямаше хартия — чудно защо Калван не предприемаше нищо по въпроса. Зад тях тупна нещо тежко. В наподобяващия хамбар навес от сглобяеми плоскости отекнаха гласове. Тук всичко бе временно — докато не бъдеше установена конвейерна станция в град Хостигос, никой не можеше да знае кое къде ще отиде в еквивалент Хостигос на Пето ниво.
Седнал на ръба на един сандък с папка върху коленете, Талган Дрет вдигна поглед и видя как Дала извади кутийка за прахан, направи искра, разпали праханта, запали една борова тресчица и само след петнайсет секунди вече подръпваше от лулата.
— Цял живот ли го правите? — засмя се той.
— Какво толкова — отвърна Дала. — Само диваците трият съчки и само магьосниците могат да направят огън без кремък и метал.
— Провери ли багажа, Вал? — попита той.
— Да. Всичко е на мястото си — всичко необходимо за Калвановия времепредел. Хареса ми усещането от допира на еленова и меча кожа. Ще трябва сами да си изкарваме прехраната, докато се придвижваме на юг, а и никой търговец не изхвърля продаваеми кожи.
Талган Дрет едва успя да прикрие задоволството си. Колкото и извънвремеви операции да бе провеждал, потупване по рамото от Паравремевата полиция винаги беше приятно.
— В такъв случай да се спуснем довечера — каза той. — Разузнавателен екип провери няколко съседни времепредела, а снощи огледахме и целевия времепредел. Ще бъдете въведени на около петнайсет мили източно от пътя Хостигос — Никлос.
— Отлично. Откарват барут в Никлос и връщат коне. Пътят се охранява от кавалерията на Хармакрос. Ще направим лагер на петнайсет мили встрани от пътя и ще тръгнем около изгрев слънце. Трябва да се натъкнем на хостигски патрул преди обяд.
— Нямаш намерение да участваш в нови сражения, нали? — попита Дала.
— Няма да има повече сражения — отвърна Талган Дрет. — Калван спечели войната, докато Вал отсъстваше.
— Спечели
— Вече го унищожи — отвърна Талган Дрет, — като доказа, че всеки може да прави огнено семе. То си беше обречено от самото начало. Крепеше се на една тайна, а нито една тайна не може да се опази завинаги.
— Дори Паравремевата тайна? — невинно попита Дала.
— О, Дала! — извика ученият. — Знаеш, че това е съвсем различно. Не може да се сравнява с номер като смесването на селитра, дървени въглища и сяра.
III
Късното сутрешно слънце напичаше открития конски пазар. Жега, прах, ослепителна светлина и мухи,
