— Ако хората там не желаят да живеят под управлението на Балтамес, за което не бих ги обвинил, ще ги откупим и ще ги заселим другаде. Ще напълним тази област с наемници, които са приключили с военната служба. Офицерите могат да станат барони, а всички редници ще получат по четирийсет акра и едно муле и ще им подсигурим нещо, с което да могат да стрелят. Това ще ги предпази от вредителство и ще създава постоянни грижи на Балтамес. Ако ни потрябват, винаги можем да ги свикаме. Както обикновено, ще плаща Стифон.
— Не знам колко време ще ни трябва да вземем Беща — вероятно около една луна — продължи той. — Ще оставим Балтар да разбере колко злато и сребро измъкваме от този храм. Балтар обича парите и след като скъса с Дома на Стифон, ще проумее, че трябва да се присъедини към нас.
— Както и Арманес — каза замислено Птосфес, като си играеше със златната си верига. — Той дължи на Дома на Стифон много пари. Как ще постъпи в този случай Каифранос?
— Няма да се зарадва много, но какво от това? Разполага само с някаква си петхилядна войска. Ако иска да воюва с нас, или трябва да събере наемническа войска — а за всеки има ограничения колко войска може да наеме, дори да е финансиран от Дома на Стифон, — или да свика подчинените си принцове. Половината от тях няма да изпратят войски срещу принцове, с които са в добри отношения — след това може да дойде техният ред, — а останалите едва ли ще се унижат да изпълняват заповедите му. При всички положения няма да може да тръгне срещу нас до пролетта.
Птосфес измъкна веригата през главата си.
— Не, Калван — заяви с категоричен тон той, — аз ще си остана принц на Хостигос. Ти трябва да станеш Велик крал.
— Чуй ме, Птосфес, ти
Птосфес удари по масата и чашата му се разклати.
— Там е работата, Калван! Познават ме много добре. Аз съм само един принц и с нищо не съм по-добър от тях. Всеки от тях би могъл да каже, че има точно толкова право да стане Велик крал, колкото и аз. А теб не те познават, но чудесно знаят какво си направил. Това и историята, която разказа в началото, че пристигаш далеч отвъд Западния океан, където е Студената земя. Та това е Домът на боговете! Не можем да твърдим, че ти самият си бог — на истинските богове това няма да се хареса. Но всеки ясно вижда, че са те научили и изпратили боговете. Истинско богохулство е да го отричаш!
Птосфес беше прав. Никой от високомерните принцове нямаше да прегъне коляно пред равен на самия себе си. Но Калван, който бе ученик на Галзар и пратеник на Дралм, беше друга работа. Бащата на Рила се надигна, за да падне на колене пред него.
— О, сядай, моля ти се. Седни! Остави Сараск и Балтамес да вършат глупости. Довечера трябва да разговаряме с някои от нашите хора — най-добре в залата за аудиенции.
Хармакрос бе все още сравнително буден. Прие съобщението съвсем спокойно — вече нищо не бе в състояние да го учуди. Наложи се да събудят Рила — бе доста уморена от първия си ден на крака и само кимна сънено. След това очите й се разшириха.
— А това не ме ли прави Велика кралица или нещо такова?
И пак си легна.
Информираха и Чартифон, който пристигна от бещанската граница.
— А защо не Птосфес? — попита той, но кимна в знак на съгласие, щом му обясниха причините. Нямаше никакви колебания по отношение на необходимостта да бъде установено Велико кралство. — Сега какво предстои? Трябва да превземем Беща, нали?
Двайсетина хостигски благородници и висши офицери бяха събрани в залата за аудиенции. Присъстваше и Стентрос. Може би не бе взел участие при Фитра, но никой не можеше да твърди, че не е бил при Фик. Към лорд Калван може и да изпитваше завист, но Великият крал Калван бе отвъд каквато и да било завист. Всички едва се крепяха на крака — бяха изминали огромни разстояния, бяха се опитали да подремнат върху едно влажно пасище с трещящите над главите им оръдия, на сутринта бяха водили „великата усукана битка“, след което бяха изминали още петнайсет мили, за да превземат град Саск и Тар-Саск — но до един искаха да празнуват. Убедиха ги да изпият по едно питие за новия върховен владетел и да си легнат.
19
I
На следващата сутрин ординарецът на Калван — не изглеждаше да е спал кой знае колко — го събуди в девет и трийсет. Трябваше да го направи по-рано, но той самият се бе събудил току-що. Калван се изкъпа, облече дрехи, които не бе виждал досега — „Възможно по-скоро да си донеса нещата от Тар-Хостигос“ — и закуси с Птосфес, който също се бе нагласил с дрехите от гардероба на някой благородник саск. Имаше новини. От Клестреус в град Беща, който бе принудил Балтар да се съгласи на примирие и да изтегли войските си до линията, за която се бяха споразумели със Сараск, и от Ксентос в Тар-Хостигос, който бе обезпокоен от съобщения за мобилизация на войски в Ностор — знаеше, че Гормот наскоро е наел петстотин кавалеристи. Това моментално притесни и Птосфес и той поиска веднага да тръгне към долината на Листра.
— Не, в името на Дралм! — възрази Калван. — Нали държим змията за опашката. След ден-два, когато нещата се успокоят и ги овладеем, можем да поведем новите наемници към устието на Листра, но точно сега никой не бива да разбере, че сме уплашени, за да не скочат отгоре ни.
— Но ако Гормот е тръгнал към Хостигос…
— Не мисля. Но за да се уверим, ще изпратим Фармес с половината лекоподвижни сили и четири четирифунтови оръдия, с които ще задържи Гормот няколко дни, каквото и да е повел със себе си.
Той издаде необходимите заповеди, погрижи се войските да напуснат град Саск спокойно и се опита да не мисли повече за това. Беше доволен все пак, че Рила бе свалила шините и бе дошла в град Саск — тук щеше да е в по-голяма безопасност.
Наредиха да докарат Сараск и Балтамес.
И двамата, изглежда, очакваха да бъдат предадени на палача и се стараеха да изглеждат спокойни. Птосфес ги информира безцеремонно, че сега са васали на Великия крал на Хос-Хостигос.
— Кой е той — попита Сараск с неоправдана за обстоятелствата надменност. — Ти ли?
— О, не. Аз съм принц на Стария Хостигос. Великият крал е Негово величество Калван Първи.
И двамата се успокоиха. Птосфес се бе оказал прав — върховенството на тайнствения и вероятно свръхестествен Калван бе приемливо, но това на самопровъзгласил се равен на тях — в никакъв случай. Когато изясниха условията, при които щяха да управляват като принцове съответно Саща и Саск, Балтамес остана доволен. За него нещата биха били същите, ако бе спечелил Саск. Сараск не остана особено доволен, докато не му съобщиха, че всичките му задължения към Дома на Стифон отпадат, че ще участва в подялбата на плячката от храма и ще получи мелницата за огнено семе.
— Дралм да пази ваше величество! — извика той и изстреля цял порой ругатни срещу Дома на Стифон и всичко в него. — Ще ми разрешите да умъртвя тези лъжливи свещеници, нали, ваше величество?
— Те извършиха престъпление срещу Великия крал и неговата справедливост ще се стовари върху тях — сухо каза Птосфес.
След това приеха чуждестранните дипломатически представители на принц Кестофес от Ултор на езерото Ер, Армандрес от Никлос, Титанес от Киблос, Балтар от Беща и други съседни княжества. В Тар- Хостигос нямаше подобни дипломатически представителства поради ембаргото на Дома на Стифон. Посланикът на Ултор веднага поиска да узнае какво включва новото Велико кралство.
— В момента княжество Стар Хостигос, княжество Саск и новото княжество Саща. Всеки принц, който желае да се присъедини към нас, е добре дошъл под нашето управление и закрила. Тези, които не желаят, ще бъдат зачитани като суверенни владетели, доколкото зачитат нас като такива. Или по-скоро като васали на Великия крал на Хос-Харфакс Каифранос.
Той подхвърли името му като нещо твърде незначително, за да се има предвид. Неколцина от присъстващите се засмяха. Посланикът на Беща попита гневно:
