— А това княжество Саща включва ли територия, управлявана от моя господар принц Балтар от Беща?
— Включва територия, която вашият господар отстъпи на нашия васал принц Балтамес в договор с нашия васал принц Сараск, който ние признаваме и потвърждаваме и който сме готови да приведем в действие. Колкото до това как смятаме да го приведем в действие, вярвам, че не е нужно да ви напомням какво се случи при Фик вчера сутринта.
И той се обърна към останалите.
— Ако съответните ви принцове откажат да признаят върховната ни власт, надяваме се да приемат нашето приятелство и да предложат своето. Надяваме се също така, че ще постигнем взаимноизгодни търговски споразумения. Например не след дълго очакваме да произвеждаме огнено семе в достатъчни количества за износ с по-добро качество и на по-ниска цена от това на Дома на Стифон.
— Знаем това — отвърна посланикът на Никлос. — Аз естествено не мога да се ангажирам, че моят принц ще приеме върховенството на Хос-Хостигос, макар че ще положа всички усилия да го убедя да го направи. Винаги сме отдавали почитта си на крал Каифранос, без да получим нищо в замяна. Но при всички положения ще се радваме да закупим всичкото огнено семе, което сте в състояние да ни предложите.
— Искам да знам — започна и посланикът на Беща — каква е цялата тази история с дяволите? Свещениците на Стифон правят така, че да умират, когато огненото семе изгаря, а вашето ги оставя на свобода.
Улторецът кимна и каза:
— Ние също чухме за това. Нямаме никаква полза от крал Каифранос и поради всичко, което върши, може би е по-добре да няма никакво Велико кралство. Но не искаме Ултор да се напълни със зли духове.
— Използвахме хостигско огнено семе в Никлос — обади се посланикът на Никлос — и не сме имали никакви проблеми с дяволи.
— Никакви дяволи няма в огненото семе — каза Калван. — Нищо друго освен селитра, дървени въглища и сяра, смесени без никакви молитви, ритуали или магии. Знаете колко много изгорихме при Фитра и устието на Листра. Никой не е видял нито един дявол досега.
— Да, но дяволите са невидими — възрази посланикът на Киблос. — Те изпълват въздуха, развалят времето и правят така, че семето да изгние в земята. Изчакайте до пролетта и ще видите какво ще поникне около Фитра. А също и около Фик.
Бещанецът бе откровено враждебено настроен, улторецът се колебаеше. Трябваше да се направи нещо с тази дяволска история, но как би могло да се докаже несъществуването на нещо, при това невидимо, което не съществува? Ето защо бе агностик вместо атеист.
Освободиха се от дипломатическото тяло и приеха жреците и жриците на всички официални божества с изключение на Стифон. Единственото добро нещо на монотеизма беше, мина му през ума, че опростява духовническия проблем. Католиците не бяха ли решили този проблем с официално утвърден върховен папа? „Да помисля сериозно.“ Доброто при политеизма беше, че божествата действаха в неконкурентни области и техните жреци споделяха обща религиозна основа и взаимно уважение към божествата на другите. Върховният жрец на Дралм, изглежда, бе общопризнатият доайен на жреческата колегия. Асистиран от всички свои братя, именно той щеше да направи освещаването и обявяването на Калван за Велик крал в името на всички богове. След това приеха голям брой придворни служители на Сараск, които се препираха безкрайно по въпросите за протокола и йерархията. Направиха необходимото и всеки наемнически капитан да се закълне отново в служба на Великия крал.
След обяда всички се събраха в тронната зала на принц Сараск.
В Корея един от сержантите в ротата на Келвин Морисън бе виждал тронната зала на Наполеон във Фонтенбло.
— Знаеш ли — беше му казал той, — никога не можех да разбера Наполеон, докато не видях това място. Ако Ал Капоне го бе видял, моментално щеше да се върне в Чикаго и да си поръча два пъти по-голям, защото не би могло да има два пъти по-крещящо безвкусен.
Това абсолютно подхождаше на тронната зала на Сараск.
Върховният жрец на Дралм обяви Калван за Велик крал, избран от всички истинни богове, а останалите жреци и жрици го потвърдиха от името на своите божества. Божественото право на краля бе друга новост „тук и сега“. След това той настани Рила на трона до себе си и постави короната на Стария Хостигос върху главата на баща й, като подчерта, че той е Първи принц във Великото кралство. След това прие почитанията на Сараск и Балтамес и ги провъзгласи за принцове на своите княжества. Останалата част от следобеда премина в поднасяне на клетви за вярност от по-изтъкнатите благородници.
Когато слезе от трона, му връчиха съобщения от Клестреус в Беща и от Ксентос. Клестреус съобщаваше, че принц Балтар е обградил храма на Стифон с войски, за да го защити от тълпите, подстрекавани от жреците на Дралм и Галзар. Ксентос съобщаваше за объркани междуособици в Ностор и за липса на инциденти по границата под контрола на Фармес.
Вечерта бе даден пир.
На другата сутрин, след като се събраха придворните, жреците и жриците на всички официални божества, както и всички едри търговци и други пристигнали в град Саск, в залата бяха докарани жреците на Стифон — от Зотнес надолу. Бяха достойна за окайване тълпа — мръсни и едва тътрещи окованите си във вериги нозе. Блъскани с дръжките на копията, те се подредиха в редица с лица към трона под възторжените дюдкания на всички присъстващи.
— Вижте ги! — подвикваше Балтамес. — Вижте как се грижи Стифон за своите жреци!
— Хвърлете главите им в мутрата на Стифон! — изкрещя Сараск.
Имаше и други предложения, които биха ужасили дори най-злите божества. Неколцина висши свещеници в черни раса и низши свещеници в бели раса се държаха предизвикателно. Той си спомни казаното му от Хармакрос, че някои от долния ешелон наистина вярват в Стифон. Повечето не вярваха и нямаха особено желание да бъдат измъчвани. Зотнес, който трябваше да бъде пример за подражание, изпитваше унизителен страх.
Най-после Калван заповяда да запазят тишина.
— Това — започна той — са престъпници срещу всички хора и срещу всички истинни божества. Те трябва да бъдат умъртвени по особен начин, определен за тях и за такива като тях. Нека бъдат изстреляни от дулата на оръдия!
Британците го бяха приложили по време на бунта в Сепой при царуването на просветената кралица Виктория, а нима можеше да има по-достоен пример за подражание? Надигна се общ одобрителен възглас — оригинално, ефективно, простичко и напълно съответстващо решение. Един от висшите жреци в жълто расо припадна.
Калван се обърна към командващия наемната артилерия:
— Алкидес, ако използваме трите осемнайсетфунтови и трите дванайсетфунтови оръдия, колко ще им трябва на твоите мъже да свършат с цялата пасмина?
— По шестима наведнъж — огледа навалицата Алкидес. — Ако започнем веднага след обяда, до вечеря ще сме приключили. — Той се замисли за момент. — Вижте, лорд Калван, извинете ме — ваше величество. Ако използваме големокалибрените оръдия, можем да напъхаме по-кльощавите целите, а по-тлъстите до бедрата. — Той посочи Зотнес. — Мисля, че този като нищо ще влезе в петдесетфунтово.
Калван се намръщи.
— Само че аз искам да го направиш на градския площад. Хората трябва да гледат.
— На площада ще се струпа огромна тълпа — възрази Рила.
— Хората могат да излязат да гледат извън града — предложи услужливо Сараск. — Така ще видят много повече, отколкото на площада. А и търговците могат да отидат да продават медени пити и баници с месо.
Припадна още един свещеник. Калван не искаше това да продължава и погледна дискретно към Птосфес.
— Ваше величество — каза Първият принц, — съгласен съм, че жреците на коварния бог Стифон заслужават тази жестока съдба. Но да предположим, че тези престъпници се отрекат от своя фалшив бог,
