разкаят се за греховете си и признаят истинните богове. Тогава какво?
— О, в такъв случай нямаме никакво право да ги осъждаме на смърт. Ако публично се отрекат от Стифон, отхвърлят своето свещеничество, приемат вярата в Дралм, Галзар, Ирта Всемайка и останалите истинни богове, а така също се отрекат от лъжовните си проповеди, ще ги освободим. А на тези от тях, които пожелаят да преминат на служба при нас, ще бъде осигурена достойна работа, която да отговаря на положението им. Ако, да речем, Зотнес реши да постъпи така, мисля, че някъде около петстотин унции злато годишно…
Един от нисшите свещеници в бяло расо се разкрещя, че никога няма да се отрече от своя бог.
— Затваряй си глупавата човка! — изсъска му един от висшите жреци и го фрасна през лицето със свободния край на веригата си.
Зотнес се кикотеше в полуистерично облекчение.
— Дралм да благослови ваше величество, разбира се, че ще го направим, всички до един! — забърбори той. — Плюя в лицето на Стифон! Мислите ли, че един истинен бог ще позволи неговите жреци да бъдат подлагани на такива мъки?
Ксентос пристигна в град Саск още същата вечер. Новините от Ностор бяха малко по-категорични: според източниците му при първите фалшиви слухове за разгрома на хостигите при Фик Гормот предприел мобилизация за светкавично нападение срещу Хостигос. След като се осведомил по-добре, превзел с войските храма на Стифон в Ностор и храмовото стопанство при притока на Ликоминг. Сега из цял Ностор се водели яростни сражения между новите наемници на Гормот и привържениците на Дома на Стифон, а редовната носторска войска се раздирала от бунтове и контрабунтове. Нападението срещу Тар-Ностор не успяло. Гормот, изглежда, все още държал нещата под контрол.
Цялото свещеничество в град Саск мина под разпореждането на Ксентос. Стана абсолютно ясно, че той е архиепископ на Великото кралство — нещо като архиепископ на Кентърбъри. „Господстващо положение на църквата на Хос-Хостигос — да се обмисли внимателно.“ Той веднага свика църковен събор и започна да разработва програма за аутодафе.
Състоя се на следващия ден. Процесията от овъргаляни в пепел грешници в чували се проточи от Тар- Саск до храма на Дралм в града — пазеха ги копиеносци, които не разрешаваха на тълпата да ги замеря с по-смъртоносни предмети от развалено зеле и умрели котки. Символично бичуване. Отричане от всички ереси и най-вече от тази за свръхестествената и дяволска природа на огненото семе. Той изпита удовлетворение от реакциите на дипломатическия корпус. Проповед за Вярата, произнесена от хостигския Вуйчо Вълк — поне като представление преподобният Александър Морисън щеше да признае, че бе подготвено професионално. И най-накрая, след приемането на правата вяра и опрощението, тържествена процесия по улиците на новопомазаните в бели раса и увенчани с гирлянди. И вино на корем за всички. Беше много по-забавно от това да ги изстрелват от оръдията. Публиката бе удовлетворена.
И тази нощ имаше пир.
На следващия ден Клестреус докладва, че Балтар е превзел храма на Стифон и е изклал жреците, а тълпата се разхождала със забучените им на копия глави. В края на краищата Балтар отказа да се подчини на Великия крал Калван. Очевидно никога не се бе смятал за васал на Великия крал Каифранос, което не бе изненадващо. Късно следобед пристигна кавалерийска войска от град Никлос, която ескортираше един от най-изтъкнатите благородници на принц Арманес с петиция за присъединяването на Никлос към Великото кралство Хос-Хостигос и натоварен с няколко глави кон. Принц Арманес бе заинтересован по-скоро от ликвидирането на кредиторите си, отколкото от спечелване на нови души за правата вяра. Принц Кестофес от Ултор изстрелял своите свещеници на Стифон от оръдията на укреплението на брега на езерото. Заедно с предаността си той даваше на Хос-Хостигос едно от пристанищата на Великите езера. По същото време започна срутването на храма на Стифон в град Саск — пръв беше златният купол. Беше истинско злато, дванайсет хиляди унции, от които Сараск, след като заплати откупа си, получи три хиляди.
Когато се върна в Тар-Хостигос, Калван завари Клестреус, който се нуждаеше от инструкции. Принц Балтар вече бил готов да приеме господството на крал Калван. Вероятно след превземането на храма, изколването на жреците и анатемата на Дома на Стифон бе установил, че в Беща изобщо няма мелница за огнено семе — всичкото семе, което му бяха доставяли жреците, бе правено в Саск. Независимо от аутодафето в град Саск обаче продължаваше да го тревожи възможното съдържание на дяволи в Калвановото „неосветено семе“. Бившият архиепископ Зотнес — сега вече служител в Държавното министерство с годишна заплата шест хиляди унции злато — бе изпратен да го убеди.
Наложиха се повече увещания да бъде накаран да пристигне в Тар-Хостигос и да поднесе почитта си — Балтар изпитваше ужасяващ страх от открити пространства. Все пак пристигна във фургон с метални завеси, пазен от двеста кавалеристи на Хармакрос.
От Ностор продължаваха да пристигат объркани новини. Беше ясно, че бушува гражданска война, но не бе съвсем ясно кой срещу кого е. Малко напомняше Франция от времето на Войната между тримата Анри. Нецигон, бившият главен капитан, и Крастоклес, който бе успял да се спаси от касапницата при превземането на храма от Гормот, се бяха разбунтували, макар да се твърдеше, че отношенията помежду им били обтегнати. След провалилия се опит за превземането на двореца битките продължили по улиците на град Ностор. Граф Феблон, братовчед на Гормот и наследник на Нецигон, командвал почти половината армия. Другата половина останала вярна на предишния командващ. Поддържани от значителен брой последователи, благородниците се били разцепили приблизително поравно. Имало и по-дребни фракции: антигормотска и антистифонска, простифонска и прогормотска и антигормотска и профеблонска. Като капак на всичко няколко значителни наемнически роти нахлули в Ностор и по пътя си плячкосвали безразборно наред с обичайните зверства, докато търсели на кого да продадат услугите си.
На Калван не му харесваше подобна анархия в съседство и имаше желание да се намеси. Чартифон и Хармакрос го подкрепяха, както и Алманес от Никлос, който се надяваше да присвои някои територии по южната си граница. Ксентос естествено искаше да изчакат да видят как ще се развият събитията и доста изненадващо бе подкрепян от Птосфес, Сараск и Клестреус. Последният по всяка вероятност най-добре познаваше ситуацията в Ностор в сравнение с останалите. Това убеди Калван да изчака.
Придружен от голяма свита, Титанес от Киблос пристигна да поднесе почитта си и доведе двайсетина жреци на Стифон, оковани за вратовете като гвинейски роби. Барон Зотнес се срещна с тях и последва аутодафе и публично отричане. Някои отидоха да работят в мелницата за огнено семе, а други станаха послушници в храма на Дралм, но всички останаха под строго наблюдение. След няколко дни пристигна Кестофлес от Ултор. Балтар от Беща бе все още в Тар-Хостигос, който вече бе претъпкан с народ. „Кралски дворец — да се построи.“ Нещо, което да подслони навалицата васални принцове и прислугата им, но не като някой от тукашните замъци. Почнеше ли да лее оръдия, да произвежда гилзи и тежки месингови оръдия, замъците щяха да се превърнат в декори, така както обкованите с обръчи тежкокалибрени оръдия щяха да се превърнат в бойни реликви. Нещо опростено и уютно като дом, помисли си той. Като Версай, да речем.
Щом всички принцове се събраха в Тар-Хостигос, двамата с Рила вдигнаха двудневен сватбен пир плюс един допълнителен ден за махмурлиите. Не се беше женил досега. Хареса му. Не би могъл да намери по- прекрасна съпруга от Рила.
По време на празненствата се ожениха и принц Балтамес и Амнита, дъщерята на Сараск. След това той короняса Птосфес като Първи принц на Великото кралство, както и останалите принцове по реда на тяхната подчиненост. След това бе прочетена Прокламацията за Великото кралство. Доста ръце, които сега вдигаха чаши между фразите, се бяха потрудили над нея. Неговият принос изхождаше най-вече от Декларацията на независимостта и — в пунктовете за Дома на Стифон — от Мартин Лутер. Всички я приветстваха възторжено.
Някои от принцовете не бяха особено ентусиазирани от Великата харта. На първо място, на никой не му се искаше да се лиши от правото си да обявява война на някой от другите принцове, каквото имаха при Великия крал Каифранос, макар да им се хареса затягането на контрола над подвасалните им лордове и барони, повечето от които бяха непокорна тълпа разбойници. На тях пък не им се хареса отмяната на крепостничеството, а в Беща и Киблос и на робството. Но пък това гарантираше сигурността на всички, без да им се налага да прибягват до скъпи наемници или да мобилизират селяните, когато трябваше да се грижат за земята. Това щеше да е грижа на редовната армия на Великото кралство.
