разбирам от крупни финанси, не чета нашумели романи, не познавам филмови звезди и никога не съм ходила на почивка в чужбина. Затова си помислих да отида да седна в кухнята.
Той отново се засмя:
— Може ли да дойда с вас?
Джоуди многозначително погледна към лявата му ръка. Нямаше халка. Мъжът извади халката от джоба на панталона си и я завъртя пред нея.
— По купони ние не парадираме с брака си. На жена ми така й харесва. Това е жена ми — добави с чиста омраза и кимна към руса жена с прилепнала червена рокля, която приличаше на мокра. Жената се бе облегнала върху един много привлекателен рус мъж.
— Красива е — забеляза Джоуди.
— Тя е на всеки — отговори той студено. — Мъжът, когото сваля, е изгряваща филмова звезда. Той е беден, тя е богата. Тя финансира кариерата му, а в замяна той от време на време й дава под наем тялото си. — Очите й едва не изскочиха. Мъжът поклати изненадано глава: — Вие не сте светска дама, нали? Ние имаме свободен брак. Тя прави каквото си иска, аз също.
— Не я ли обичате? — учуди се Джоуди.
— Мислите, че човек се жени по любов — въздъхна Франсиско. — Какво дете сте. Аз се ожених за нея, защото баща й е собственик на компанията. Като негов зет управлявам състезателната кола.
— Вие сте автомобилен състезател! — възкликна тя. — Кири спомена, че ще дойдете.
— Кири… — Той сви устни и погледна към две студени гневни зелени очи над главата на Кири Дейн в другия край на стаята. — Тя беше миналогодишната ми забежка. Искаше да бъде забелязана в Монако. — Джоуди бе изненадана от липсата му на задръжки. Чудеше се дали Александър е знаел за тази връзка и дали го интересуваше. Никога не бе мислила, че той би си направил труда да разпитва за предишните любовни афери на приятелките си. — Приятелят й не ме харесва — отбеляза Франсиско разсеяно и вдигна чашата си. Джоуди погледна зад себе си. Кири се бе обърнала, ала Александър неочаквано се бе запътил право към тях. Франсиско направи гримаса. — Ето един човек, който по-добре да не ти е враг — сподели той. — Да не би случайно да имате нещо общо с него?
Джоуди се засмя малко прекалено високо.
— Боже мили, не. Аз съм готвачката.
— Моля? — не повярва на ушите си Франсиско.
Междувременно Александър бе застанал пред нея. Той взе от ръката й кристалната чаша и внимателно я остави на близката маса.
— Нямаше да я счупя, Александър. Знам, че е уотърфордски кристал.
— Колко чаши си изпила?
— Не ми харесва тонът ти — възмути се тя и се размърда тромаво, така че Франсиско трябваше да я хване за ръката, за да я задържи права. — Изпих три чаши и то не е силно, така че не съм пияна!
— Да, сигурно. — Александър я хвана за другата ръка и не чак толкова нежно я издърпа от Франсиско. — Аз ще се погрижа за Джоуди. А вие не е ли по-добре да си върнете съпругата?
Франсиско въздъхна и изгледа с копнеж Джоуди.
— Така изглежда. Радвам се, че се запознахме… Джоуди, така ли?
Тя се ухили пиянски:
— Всъщност Джордана, обаче повечето хора ми викат Джоуди. И аз се радвам, че се запознахме, Франсиско. Никога досега не бях срещала автомобилен състезател.
Той понечи да каже нещо, но бе късно, защото Александър вече я извеждаше от стаята.
— Ще престанеш ли да ме влачиш? — разсърди се тя, залитайки на високите си токчета.
Той я вкара в облицованата с тъмна ламперия библиотека и затвори вратата.
— А ти ще престанеш ли да съблазняваш женени мъже? В момента Гомес и жена му са на първите страници на половината клюкарски вестници в Тексас.
— Защо?
— Баща й наскоро почина и тя наследи автомобилната компания. Опитва се да я продаде, а мъжът й се бие с нея в съда със зъби и нокти.
— И все още са женени?
— Очевидно, поне за пред хората. Доколкото чувам, е бременна от друг мъж.
Джоуди го погледна студено.
— В много хубави кръгове се движите вие с Кири.
— Кръгове, в които ти никога няма да си на мястото си — съгласи се Александър.
— И не искам. В моя свят хората се женят, имат деца и заедно създават дом. — Кимна към затворената врата. — Тези хора там не биха разбрали какво значи дом, дори ако им го дадеш наготово.
Зелените му очи се присвиха.
— Ти си пияна. Защо не си легнеш?
Джоуди вдигна глава и се усмихна мъгляво.
— Защо не дойдеш с мен? — измърка тя.
Той зяпна потресен. Изражението му би я разсмяло, ако бе по-трезва.
Джоуди изпъна рамене, изръмжа дрезгаво, разтвори устни и бавно прокара език по тях. Бе чела в едно списание, че на мъжете това им действа.
Очевидно наистина им действаше. Александър се бе вторачил в устните й, а гърдите му се вдигаха и спускаха бързо. Тя виждаше движението им през бялата риза и официалното сако.
Пристъпи по-близо и се опря на него, както бе видяла да прави лъскавата блондинка с червената рокля. Притисна крака си към неговия и усети как цялото му тяло изведнъж се напрегна.
Пръстите й се плъзнаха под сакото му. Той я сграбчи за раменете с големите си ръце, ала не я отблъсна.
— Ти ме гледаш, но никога не ме виждаш… — Промълви Джоуди и докосна устни до врата му. Миришеше на сапун и скъп одеколон. — Аз не съм хубава. Не съм секси. Ала бих умряла за теб…
Твърдите му устни прекъснаха думите й. Александър я притисна към себе си и нахлу в нейните влажни разтворени устни с яростта на лятна буря.
Не бе съзнателно. Усещането на тялото й срещу неговото бе предизвикало бясна възбуда. Той се хвърли с главата надолу, без да мисли за последствията.
Ако Александър се чувстваше безпомощен, така се чувстваше и тя. Ръцете й се обвиха около топлото му тяло под сакото, а устните й отвърнаха на глада на неговите. Простена дрезгаво, от което нещата очевидно станаха още по-лоши. Устните му изведнъж станаха настойчиви, сякаш бе чул желанието в приглушения й вик и се опитваше но всякакъв начин да утоли глада, който той издаваше.
Джоуди вплете пръсти в косата му и изви тяло в безпомощна молба. Александър прошепна нещо неразбрано, повдигна я на ръце, все още без да пуска устните й, и я отнесе на дивана. Положи тялото й върху студената кожа и се отпусна върху него, като разтвори с крак бедрата й с трескава страст. Никога не бе подозирал такова разкъсващо желание, не само от себе си, а и от Джоуди. Беше се разтопила в прегръдките му, готова на всичко, което би поискал, без да са разменили и дума.
Отмести се леко, колкото да пъхне ръката си между тях. Плъзна я по ключицата, надолу в деколтето на роклята, по дантеления сутиен. Усети малкото твърдо зърно и я чу как извика от удоволствие в устните му.
Пръстите й бяха върху копчетата на ризата му. Бе опасно. Бе неразумно. Тя бе разпалила в него лудост и той не можеше да спре. Когато почувства, че ризата му се разтваря и пръстите й се заравят в гъстите косми по гърдите му, изръмжа дрезгаво. Тялото му трепереше от страст.
Устните му се впиха в нейните и кракът му се раздвижи между бедрата й. Голямата му длан я сграбчи и я притисна към яростната му възбуда — движение, което не оставяше никакво съмнение за намеренията му.
Главата на Джоуди се въртеше. Всичките й любовни мечти се сбъдваха. Александър я желаеше! Усещаше настойчивия натиск на тялото му върху своето. Целуваше я така, сякаш умираше да я има, и тя тържествуваше от яростта на страстта му. Отпусна се с тих смях и отвърна на целувката му, чувствайки как цялата се разтапя под него, разтапя се в него. Изгаряше от непознати потребности, давеше се в непознати усещания, от които тялото й звънтеше от удоволствие.
