— Наредил си да го проверяват?
Александър само се усмихна. Това не бе хубава усмивка.
ВТОРА ГЛАВА
— Не може така да се ровиш в личния живот на хората! — възкликна Джоуди разгорещено. — Не е редно!
— Търся високопоставен административен ръководител, който работи за новия наркобарон в района на Хюстън — отвърна Александър спокойно. — Проверявам всеки, който би могъл да има понятие какво става. — Леко наклони глава. — Проверих дори и теб.
— Мен!
Той я изгледа многозначително.
— Би трябвало да те познавам достатъчно, за да знам, че не е било необходимо. Ако водех твоя светски живот, щях да отида в манастир.
— Представям си те с дълга пола…
— Такава е приказката — сопна й се Александър. — От две години не си ходила на среща. Изненадващо, като се има предвид колко са подходящите ергени само в твоя блок, да не говорим за цял Хюстън. — Обърна се към нея.
— Сигурна ли си, че не си още хлътнала по мен?
Тя пое дълбоко въздух.
— О, разбира се, че съм. Дойдох тук само за да мога да си седя, да си мечтая за теб и да измислям как да отровя всичките ти приятелки.
Той не можа да сдържи смеха си.
— Добре, разбрах.
— Кого точно подозираш от нашия блок? — поинтересува се Джоуди.
Александър се поколеба и свъси вежди.
— Не мога да ти кажа. Засега е само подозрение.
— Мога да ти помогна да го спипаш — предложи услугите си тя. — Искам да кажа, ако имам пистолет. Няма да ти помагам, ако трябва да съм невъоръжена.
Той отново се засмя.
— Ти стреляш както караш кола.
Джоуди изръмжа сърдито.
— Можех да стрелям много хубаво, ако достатъчно се упражнявах. Аз ли съм виновна, че хазяинът не обича да стреляме по мишени в блока?
— Накарай Марджи да те покани само за да постреляш. Тя може да те научи не по-зле от мен.
Това бе доста неприятно напомняне, че той не изгаряше от желание да бъде с нея.
— Не помня да съм те молила да ме учиш на каквото и да било.
— Е, поне не напоследък — принуди се да се съгласи Александър и спря пред къщата.
Марджи чу колата и изтича на верандата. И тя като брат си бе висока и със зелени очи, ала тъмната й коса имаше кестеняви отблясъци. Бе хубава, за разлика от горката Джоуди, и се обличаше с вкус. Сама измисляше и шиеше дрехите си и те бяха красиви. Бързо изтича към Джоуди и със смях я прегърна.
— Толкова се радвам, че дойде!
— Мислех, че ще ме посрещнеш на летището.
Марджи за момент се обърка.
— О, имах такова намерение, наистина, обаче бях заета с подготовката на колекцията и просто изгубих представа за времето. Освен това Леке вече беше отишъл на летището да посрещне Кири, обаче тя не успяла да се свърже с мобилния му телефон и ми се обади, че ще пристигне чак утре следобед. Той и без това беше там, така че му звъннах да те докара. — Кири бе сегашната приятелка на Александър. Тя бе доставчик на модни дрехи и току-що се бе върнала от покупки в Париж. На Марджи и през ум не й бе минало, че пътуването от летището до ранчото с Александър и приятелката му би било истинско мъчение. Но пък Марджи никога не се замисляше. И трябваше да й се признае, че тя и представа си нямаше, че Джоуди бе още луда по брат й. — Кири идва утре да види някои от новите ми модели — продължаваше Марджи — и, разбира се, да присъства на тържеството, което организираме в нейна чест. Винаги е толкова заета.
Джоуди усети как сърцето й отива в петите. Една събота и неделя да гледа как Кири и Александър си гукат. Защо не бе по-твърда и не си остана у дома?
Александър погледна часовника си.
— Трябва да завъртя няколко телефона, после отивам в града да видя какво става с оградата, която съм поръчал.
— За това си имаме управител — напомни му Марджи.
— Чейс си замина за Джорджия за през почивните дни. Баща му е в болница.
— Не си ми казал!
— Трябва ли ти да знаеш?
— И аз живея тук — извика подире му Марджи, ала бе късно. Той вече бе влязъл в къщата.
— Само ще се пречкам, ако тържеството е за Кири — обади се притеснено Джоуди. — Наистина, Марджи, не трябваше да ме каниш. Нищо чудно, че Александър е толкова сърдит.
— Тази къща е и моя и аз мога да каня когото си поискам — отсече Марджи, намеквайки, че двамата с брат й бяха спорили за присъствието на Джоуди. Това бе още по-обидно. — Ти си най-добрата ми приятелка, Джоуди, и аз имам нужда малко да си повдигна самочувствието — продължи Марджи невъзмутимо. — Кири е толкова светска и изтънчена. Тя мрази да идва тук и ме кара да се чувствам неуверена. Но аз имам нужда от помощта й, за да изложа моделите си в магазина, в който работи. Така че ти си ми параванът. — Хвана Джоуди за ръка. — Освен това Кири и Леке заедно ми играят по нервите.
Ами моите нерви, помисли Джоуди. Ами моето сърце, когато ще трябва да гледам Кири и Александър заедно? Ала само се усмихна и се престори, че това няма никакво значение за нея. Тя бе приятелка на Марджи и й бе много задължена. Дори ако това означаваше сърцето й да се къса, като гледа как мъжът, когото обича, се върти около красивата Кири Дейн.
Марджи спря точно преди да влязат в къщата. Изглеждаше разтревожена.
— Нали вече не си влюбена в брат ми?
— Ох, вие с брат ти ще ме убиете — въздъхна Джоуди. — Прекалено съм голяма за ученическа любов — излъга тя през зъби. — Освен това в службата има един чудесен мъж, когото страшно харесвам. Само дето си има приятелка.
Марджи направи гримаса.
— Горкичката. Все така ти се случва.
— Мен хич не ме мисли, давай.
Марджи се изчерви.
— Аз съм прасе. Извинявай, Джоуди. Не знам какво ми става… Всъщност знам — поправи се веднага. — Тази сутрин неочаквано пристигна братовчедът Дерек. Джеси вече се беше заканила да го изпържи с яйца, а един от каубоите мина с трактора си през една ограда, опитвайки се да избяга от него. Тогава Джеси си спомни, че може да си вземе почивни дни когато поиска, така че замина за Далас да се види с брат си. И аз се оказах с насрочено за утре празненство и без готвачка.
— Освен мен? — изтръгна се от Джоуди и сърцето й веднага се сви, като видя изражението на Марджи. Нищо чудно, че приятелката й толкова бе настоявала. Нямаше да има никаква храна, ако нямаше кой да я сготви, а Марджи не можеше да готви.
— Нали нямаш нищо против? — попита Марджи бързо. — В края на краищата, ти правиш най- страхотните канапета и си велика готвачка. Дори Джеси ти иска рецептите.
— Не — излъга Джоуди. — Нямам нищо против.
— И ще ми помогнеш да държа Дерек далеч от Александър?
— Дерек… — Очите на Джоуди светнаха. Харесваше пропадналия им братовчед от Оклахома. Той бе каубой, който участваше в родео, и печелеше награди от всички състезания, в които участваше, бе метър и деветдесет изваяни мускули, с красиво лице и скромно поведение… Когато не бе намислил някоя дяволия.
