растителност, на попадали борови иглички и стипчивия мирис на гниещи евкалиптови листа. Склонът, по който се спускахме, завършваше в дере, където се бяха събрали десетина общински служители, включително и съдебен лекар с бяла престилка върху костюма. Възпълен мъж, с врат, преливащ над яката на ризата, той бе приклекнал до покритото с платнище тяло. Когато се изправи, лицето му бе зачервено от напрежение.
— Голяма бъркотия, лейтенант — обърна се той към Олс. Поклати отвратен глава и леко повдигна края на платнището. — Този тип е нямал дори остър нож.
Показа се половината от женски торс, единият крак на който липсваше. Олс не реагира. Лекарят покри отново трупа.
— Това не е всичко — рече той. — Останалото е ей там. — И той кимна към друго платнище. — Нищо не сме местили.
— Чудесно — обади се най-накрая Олс.
— Ще искаш ли да ги видиш?
— Не веднага — рече Олс. — Нещо да кажеш?
— Жената е мъртва — отговори представителят на лекарското съсловие.
— Винаги е по-леко да преглътнеш една смърт с доктор веселяк.
Онзи се изкиска, така че тлъстините около яката му се разлюляха.
— Нищо повече не мога да кажа засега.
— А причината за смъртта? — попита Олс. — Като оставим настрана, че са я накълцали.
— Просто няма начин, докато не се намерят всички парчетии. Никой не може да каже дали жива са я рязали.
Олс тръсна глава, сякаш муха му бе влязла в ухото.
— Някакви белези? — попита той.
— От това, което имаме като материал, трупът е на бяла жена, не много възрастна. Двайсет-трийсет годишна или в краен случай добре запазена четирийсетгодишна. Клетките на кожата, толкова, колкото са останали, са с добър тонус.
— Някакво предположение кога е била убита? Лекарят поклати глава.
— Ако допуснем, че са я хвърлили тук малко след убийството и не е била замразявана, станало е преди ден-два. Не мога да бъда по-точен. — Мъжът гледаше към платнището в краката си. — Добре, че имаме стомах. Така ще можем да изградим някаква хипотеза в зависимост от това кога и какво е яла, но то едва ли ще ни помогне много. Изтекла е цялата кръв. Това направо ни връзва ръцете.
— Ама че негодници! — рече Олс. — Нещо да кажеш, Марлоу? Възможно ли е това да е момичето на Стърнуд?
— Да гадая само по цвета на кожата ли? — попитах аз.
Лекарят се наведе.
— По-скоро е тъмна. Ето, вижте.
— Не, благодаря — побързах да го спра. — Слаба ли е?
Мъжът сви рамене и дръпна края на платнището. Обърнах очи. С периферното си зрение видях как се наведе и попипа кожата на крака. Решително извърнах глава.
— По-скоро пълничка, но не дебела. Как да ви кажа, закръглена, нещо от сорта на Мей Уест.
— В такъв случай не е от дъщерите на Стърнуд.
— Тъмно окосмяване.
— Кармен е руса — обадих се аз. Олс кимна.
— Кой я откри? — обърна се той към един от помощник-шерифите.
— Някакви хлапета задигнали няколко бутилки бира. Дошли в гората да я изпият и се натъкнали на тялото. Май скоро няма и да помислят за пиене.
— Е, това поне е нещо — рече Олс. — Искам да поговоря с тях, както и с полицая, който е намерил кибрита.
Той се заизкачва към шосето. Следвах го отблизо. Когато стигнахме горе, яката на ризата ми беше подгизнала и струйки пот се застичаха по гърба ми. Докато Олс говореше с изплашените момчета и двамата полицаи, открили чантичката с кибрита, стоях подпрян на колата. Недалеч над билото на хълма Бевърли Глен завиваше и тръгваше надолу към долината. Вентура, Шърман Оукс, малки ферми с по две спални, навярно ипотекирани. Населени с хора, които се прибират вечер, сядат около масата с децата си, разговарят за работата си, за времето, за бейзбол и за цените на борсата. На никой не му минава през ум, че сред гниещите листа в пресъхналото речно корито край Бевърли Глен е захвърлено половината тяло на жена, чиято кръв отдавна е изтекла. Но аз знаех и скоро нямаше да го забравя.
Щом свърши със свидетелите, Олс се върна до колата. Даде ми знак с глава и поехме обратно към Холивуд.
— Защо не ми разкажеш по-подробно какво общо имаш с Кармен Стърнуд?
Разказах му всичко, което знаех, пропускайки само онази част, свързана с Еди Марс и Вивиан. Нямах особена причина да крия това от него, но никога не забравях, че най-добре е властите да не знаят всичко. Пък и не ми се щеше да научи за връзката на Вивиан с Еди Марс.
— Този Бонсентир — започна Олс — е играч от такъв мащаб, че изобщо не ще да знае за нас.
— Поне така казва той самият.
— Май и Ал Грегъри е на същото мнение.
— Така е.
— Клиниката се намира на върха на Колдуотър Каньон, нали?
— Да.
— Я да идем да му поразлюлеем нервите. Олс обърна колата и се насочи към Бевърли Драйв.
13
Олс показа значката си и съобщи, че иска да се види с доктор Бонсентир. Зализаният ме изгледа и рече:
— Мога ли да попитам за какво става дума, полицай?
— Лейтенант — поправи го Олс, — не полицай.
И това въобще не ти влиза в работата, така че размърдай си задника.
Зализаният ни въведе във фоайето и сковано се отдалечи.
— Май го обиди — рекох.
— Точно така — съгласи се Олс.
Стояхме пред портрета на родоначалника на фамилията, когато оня с наранените чувства се върна, придружен от мускулестия хубавец, когото последния път бях видял да се припича на слънцето в задния двор. Изгледа ме продължително, после се обърна към Олс:
— Какво искате, лейтенант?
— Във всеки случай не теб — отегчено подхвърли Олс. — Ако ми трябваше, щях да отида във Венеция. Такива като теб с лопата да ги ринеш там.
— Така ли мислите?
— Слушай, синко, ще ми говориш така, ако съм те поканил да изкараме някой танц в задните стаички на кръчмите в града, където момчетата цапат стените. Само че аз съм полицай. Искам да се срещна с твоя шеф и най-добре е това да стане час по-скоро.
Хубавецът пламна, но не промълви нито дума. Бързо ни обърна гръб и се отправи към високата врата, която водеше към кабинета на Бонсентир. Само след минута се върна и даде знак да го последваме. Както и преди Бонсентир бе зад бюрото си. Връзката здраво стегната, жилетката закопчана догоре, бялата му престилка без нито едно петънце. Говореше по телефона, но щом прекрачихме прага, остави слушалката.
— Разполагам с много малко време — започна той. — Моля ви, бъдете пределно кратки.
— Разследвам убийство — рече Олс. — Марлоу ми е помощник. Моите дела може би не са толкова важни, колкото вашите, но ми запълват деня, та не ми остава време да обикалям баровете. Кармен Стърнуд вероятно е свидетел на убийството и искам да я разпитам.
