— Съжалявам, лейтенант… Олс, нали? Мис Стърнуд е изписана.
— Кой се подписа за попечител?
— Тя самата, мистър Марлоу.
Лицето на Бонсентир изразяваше доволство. Подпираше брадичката си с върховете на пръстите.
— Тя няма вече проблеми.
— А мисис Суейзи? — попитах аз. — Тогава ще говорим с нея.
— Мисис Суейзи също е изписана — отговори Бонсентир. — Имаме много добри резултати и връщаме пациентите към живота им на нормални здрави хора.
— Изобщо не се съмнявам в това — каза Олс.
— И мисис Суейзи ли изписахте на нейна отговорност?
— Разбира се. Тя е възрастен човек и душевното й здраве е напълно възстановено.
— Ще се наложи да пообиколим малко — обади се Олс.
— Без заповед? — попита Бонсентир.
— Хайде пък сега — рече Олс.
Телефонът иззвъня. Бонсентир вдигна слушалката и започна да говори. По едно време замълча и погледна Олс.
— За вас е, лейтенант.
Подаде му слушалката с благодушно изражение. Олс я пое и се заслуша. На лицето му не трепваше нито мускул.
— Добре — рече той след миг. Затвори телефона.
— Доволен ли сте, лейтенант? — попита Бонсентир.
Олс се направи, че не го забелязва.
— Да вървим, Марлоу. Отиваме си.
Вдигнах вежди.
— Просто така?
— Просто така — рече той и се обърна към Бонсентир. — Разполагате с тежка артилерия, но това не значи, че сме приключили.
Мъжът от другата страна на бюрото леко кимна на връхчетата на, пръстите си.
— Рейс — обърна се той към хубавеца, — изпрати господата.
Мускулестият красавец пристъпи и улови Олс за ръката.
— Хайде, по-живо — подкани го той.
Някак небрежно Олс го перна през адамовата ябълка с кос удар. Почти разсеяно го сграбчи за дясната ръка, със свободната си ръка подпря мишницата му и така го халоса, че онзи отхвръкна право в камината.
— Знаем пътя — рече Олс и напусна стаята.
Приятелски се усмихнах на Бонсентир и последвах Олс.
14
Тагърт Уайлд, областният прокурор, за когото някога бях работил, бе възпълен, с бистри сини очи, които успяваха да изразят едновременно дружелюбност и безразличие. Семейството му отдавна се бе заселило в Лос Анжелис и той от доста време заемаше този пост. Двамата с Олс седяхме в кабинета му и изчаквахме Уайлд да запали тънката си белезникава пура и най-сетне да подпре удобно крака на изтегленото най-долно чекмедже на масивното дъбово писалище. По стените на кабинета висяха портрети на сериозни мъже в костюми, навярно предшественици на Уайлд на този пост, а може би и негови роднини.
— Не твърдя, че Бонсентир е недосегаем — обърна се Уайлд към Олс. — Има си начини да се реши този проблем. Това съвсем не значи, че можеш да нахълтваш по всяко време в клиниката и да го дърпаш за опашката. На теб ли да ти обяснявам.
— Излишно е, разбира се. Но това съвсем не означава, че трябва да ми харесва.
— Не трябва, естествено — рече Уайлд. — По дяволите, Бърни, на мен също никак не ми харесва. Град като този представлява гигантска отворена система и няма ти да ме учиш как да я управлявам.
— И кой е дойната крава? — попитах. Уайлд поклати глава.
— Ти по-добре знаеш — каза той. — И не е никак просто.
— Какво ти е известно за Рандолф Симпсън? Лицето на Уайлд застина.
— Какво те интересува?
— Мисис Суейзи, която, както разбрахме, е изписана, ми каза, че Кармен е при него — подхванах аз. — Вивиан спомена, че го познава. Направих си труда да отида дотам, но не ме пуснаха. Пред когото и да спомена името му, отвръща ми с твоята каменна физиономия.
Уайлд извади пурата, огледа замислено връхчето й и отново я пъхна в устата си. Подпря тила си с преплетени пръсти, вдигна лице към тавана и застина в тази поза, килнал стола си назад, кръстосал крака върху чекмеджето. От време на време се полюшваше.
— Рандолф Симпсън е покровителят на Бонсентир — промърмори Уайлд най-накрая.
— Известно ми е. Живее в нещо като крепост горе сред възвишенията Санта Моника.
Уайлд кимна бавно, с поглед, все така забит в тавана.
— Малко е да се каже, че Симпсън е богат — отбеляза той. — Думата е абсолютно безсмислена, когато става дума за хора като него. Много държави могат да му завидят. Нали си представяте какви връзки има човек с толкова пари. Може да купи каквото пожелае.
— И го прави — додадох аз.
— Нося отговорност пред своите избиратели, Марлоу. Опитвам се честно да си върша работата. Но съм и част от цялата държавна и обществена система. Ето защо не съм напълно независим.
— Така е — съгласих се аз.
— Ти самият навремето тъкмо с това не можа да се примириш. Разбирам и уважавам подбудите ти. Но за да функционира една общност, трябва да има и хора, които работят вътре в системата, колкото и компрометирана да е тя.
— Да не очакваш да ти ръкопляскам? — попитах. — Или да застана мирно и да запея „Янки Дудл“.
С рязко движение Уайлд свали крака и политна напред. Неочаквано се приближи до лицето ми.
— Не — изсъска той. — Но можеш да помълчиш, за да чуеш малкото, което може да се научи за Симпсън. Лейтенант Олс е длъжен да се съобразява със същите ограничения като мен. За разлика от теб.
Облегнах се назад, извадих цигара и я запалих. Олс се хилеше насреща ми.
— Едва двайсет и една годишен, Рандолф Симпсън наследи несметно богатство — подхвана Уайлд. — Предимно от петрол. Затова се и познава със Стърнудови. За десет години го утрои, а след още пет отново го удвои. Редовно играе голф с говорителя на Калифорнийската сенатска комисия. Съдружник е както на губернатора, така и на кмета на този град. Братовчед му е младши сенатор от Калифорния, а президентът на Съединените щати гостува няколко пъти в годината в имението му в пустинята. Той отпуска големи суми за предизборната кампания на всички тези хора, както и на стотина градски съветници и местни политикани на всички нива, за които ние с вас може и да не сме чували, но които дърпат конците в тоя град.
Уайлд смукна от пурата, задържа дима, за да усети аромата, после издуха тънка синкава струя, която изпрати с одобрителен поглед. Навън вече се свечеряваше.
— Няколко пъти се е женил и развеждал — продължи Уайлд, — и тези въпроси уреждаше с пари, както и всички останали. Една от съпругите му направи опит да го осъди, обвинявайки го в системен тормоз, но нищо не постигна. Така и не се разбра с пари ли й затвориха устата, или Симпсън просто я е сплашил. Вероятно и от двете по малко. Преди няколко години стана страхотен скандал, когато един турист се опитал да го снима, а охраната на Симпсън се попрестарала. Но и от това нищо не излезе. Носи се слух, че имал малко странни сексуални предпочитания. Тъй или иначе, до този момент никой не е подал оплакване срещу него, а за заведено дело да не говорим.
— И какво е толкова необичайното?
Уайлд отново с огромно удоволствие смукна от пурата си. И също така внимателно проследи издишания дим. Поднесе я пред очите си сякаш да се увери, че и видът й говори за отлично качество. Накрая
